Днес евтаназирахме нашата котанка. Едва ли мога да опиша колко много ме боли. Направо сърцето ми се къса. Сълзите ми не секват, хораа. Диагнозата беше рак на белия дроб, преди 9 месеца й направиха операция за отстраняване на тумор на млечната жлеза... но явно е дал метастази в белия дроб. Тя вече имаше затруднения с дишането, отказа да яде, и да пие вода.. какво да направим.. решихме да не я оставяме да се мъчи ;( сега се питам "кои сме ние, че да решаваме кой кога да умре?"
Толкова е празно вкъщи... имам чувството, че всеки момент ще скочи на леглото и ще дойде да се сгуши в краката ми...
12 години и половина това същество е било част от ежедневието ни, всеки ден сме го милвали и целували... боже, колко ми липсва.. така искам да си я гушна, сладката ми муцунка ;(
Не знаех с кой да споделя, имах нужда да кажа колко много ми липсва едно обично същество, което не е с нас от вече 8 часа. Не всеки би разбрал как може да тъгувам и да плача за едно животно, затова пиша тук.. знам, че има хора, които ще ме разберат.

Много съжалявам... и искрено съчувствам... В такива моменти наистина думите губят силата си...

Опитай се да си спомниш колко много любов си дал на тази мила душичка - не е ли това най-голямото, което можем да дадем на нашите любими същества? Те нищо друго не искат, от нищо друго нямат нужда - само от Любов! И ти си я дал (или дала...). Ами нека това да ти бъде утеха - дарил си Любов и си се радвал на получената Любов от твоята котинка...

Ееех, много е тежко, но смъртта е част от живота...

Боже!
Все едно съм го писала аз преди 2 години...
Съчувствам ти от цялото си сърце.
Наплачи се,натъгувай се на воля...и започни отначало - ако можеш...
Нашата Мейси все още присъства в разговорите ни,наднича от снимките на шкафа или под формата на дълъг бял косъм върху сакото ми

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Благодаря и на двете! Минаха 6 дни.. все едно е минала цяла вечност, но все още имам чувството, че ще се появи отнякъде.. Днес взех от фотото последните снимки на муцунката, които бяхме направили.. то това ни остана ;( И нашата беше предимно с бяла козинка и розова муцунка, косъмчета се намират по всичките ми дрехи няма как, сядам в рейса и ги гледам, сядам на компютъра и пак нейни косъмчета, все ги махам и все има още и още, все едно е още с нас.
Бях решила, че повече не искам животинка, за да не минаваме пак през този Ад, но и така не се издържа като си свикнал да има винаги някой вкъщи.. някой, който те посреща.. някой, който се радва да те види... една космата топчица, която да нацелуваш и нагушкаш. А сега се прибирам и е празно. Дано някое мъниче се появи пак в живота ни, макар че останалата част от семейството засега са категорични, че не искат. То е ясно, че моята котанка никога няма да я забравя - тя си беше част от семейството!

една животинка не може да замени друга и никой не твърди, че за това се взема нов любимец ... Но според мен хора, които са свикнали с животни биха били по-щастливи, ако отново имат. Нищо не ви пречи да си спомняте своята маца и да дарите любов на още едно коте примерно ...

[url=http://bg-mamma.com][image]http://bg-mamma.com/ticker/60681[/image][/url]

Да, именно. Липсва ми много общуването с животно. Няма как и на останалите в нас да не им липсва. Дано скоро размисля! Малко ми е гузно, че толкова скоро ме спохождат мисли за друго коте, но колкото и да ми се иска няма как да си върна моето.. а съм сигурна, че една нова животинка ще донесе куп положителни емоции.

Не се чувствай гузна, няма защо... любовта към животните като цяло и нуждата от общуване с тях не заменят любовта към твоята си котинка, който си изгубила...

А както любовта е част от живота, така и смъртта и загубата също... за съжаление...

Както след зимата идва най-после пролетта, така и след една смърт и раздяла идва нова душичка, която да те дари с топлинка... Така живеем - смеем се плачем, падаме, ставаме... и продължаваме... Какво ли бихме правили без нашите мили любимци..

Дано едно ново мило същество да те намери скоро... защото те ни намират, нали знаеш? Пожелавам ти го от все сърце!

Така е.
Когато нашата котарачка се разболя първи път-аз реших! Реших го еднолично, без да споделям с никого от семейството, защото знаех съвсем определено, че към онзи момент те щяха да са против. Реших да взема нуждаещо се малко коте,та когато...къщата ни да не остане празна. Не мога дори да си представя, че ще се прибера у дома и насреща ми няма да цъфне обична муцунка...не мога да го понеса! Те са различни, разбира се. Но то е като децата-като ти се роди първото си казваш-абе защо ми е друго,това е толкова съвършено ,че не бих могъл да обичам повече, но после като дойде второ или трето разбираш,че всички те са съвършени по своему и че всъщност в сърцето ти има място за още много любов.

Накъде - избираш сам...