|
Страници по тази тема: 1 | 2 | 3 | >> (покажи всички)
Тема
|
сами са си виновни
|
|
Автор |
Aтинянkaтa Taйcън (гавърверсия) |
Публикувано | 22.07.10 13:21 |
|
Имам предвид котките.
Ами те се натискат да са край хората.
Сигурно е откакто съществува човечеството.
Обичам ги, имам три.
Обаче мразя крайните изказвания тук как трябва да ги кастрираме всичките, за да не се размножават.
Котките ни обичат и са ни оказали доверие.
Снощи една от тях спа на главата ми, друга в краката ми, а моята лична сиамка прегърната с мен. Беше ми горещо. И мъркащо.
| |
|
И аз имам котки- две. Години наред спасявах някакви котета от улицата, но вече не мога- вече само ги храня. И виждам как никое котило не оцелява- обикновено стават жертва на лоши хора, скучаещи, малки хулиганчета, бездомни кучета в глутница ( поединично те не представляват опасност), зли домашни кучета, нарочно пуснати от гадните си стопани, за да се забвляват по доста перверзен начин, на автомобили и т.н. И чувството ми за милосърдие и любов към животните ми казва, че щеше да е по- добре по улиците да не се размножават животинки, които не могат да просъществуват там в огромния си процент. Що се отнася до другите- там избира стопанинът, ала медицината е доказала кои варианти са по- здраволсловни за животните, ако нямат възможност да създават поколения. Но не бих била крайна.
Същото се случва и с повечето малки кученца- животът им на улицата е повече от безрадостен.
П.П. Апропо, кастрирането е практика точно в страните, в които се полагат най- големи грижи за животните. Не съм му яростен апологет, ала това е общоприета европейска практика, която почива на определени медицински и други основания.
Редактирано от PipilotaViktualija на 22.07.10 16:38.
| |
|
Нали ако никое коте не оцеляваше, нямаше да има котки по улиците?
Ако са на кофти място с много кучета или изроди, естествено, че ще им се случват всичките тези беди. Но ако имат късмета да бъдат на по-нормално място, могат да бъдат много охранени и щастливи. Това го казвам, защото знам такива котки и им давам храна, когато минавам от там (за съжаление нямам път всеки ден от там). Но те са адски капризни и не ядат каквото и да е. Просто нещата не са черно-бели, както ги възприемате и описвате.
За мен е много ценно и това, че уличните котки развиват умения да оцеляват във външната среда. Това ги прави силни, ловки, бързи и съобразителни. Това е много добре за тях, защото са независими. А нашите котки за съжаление си остават уязвими „кашкавалени” котета...И ако не дай си Боже поради някаква причина се окажат във външната среда, просто няма да оцелеят.
Неотдавна водих на разходка малката ми котка. Исках да й покажа външния свят, защото все гледа какво има долу на улицата и в градинката срещу която живеем. Бях я увила и гушнала. Така уплашено и жално мяукаше и трепереше. Стряскаше се от всеки нов човек, който минаваше по-близо. Беше жалка гледка и бързо я прибрах в къщи.
Просто не ми се иска всички котета да бъдат толкова слаби, уязвими и зависими същества. Не е добре за самите тях. Ясно е, че ще продължава да ги има разбира се, защото човечеството няма да спре да отглежда домашни любимци. Но нека да има и силни и независими от хората котета, които да живеят на свобода, а не да ги кастрираме и унищожаваме популацията им. За мен това е ужасно жестоко...
Редактирано от Aмpитa на 24.07.10 09:50.
| |
|
Много добре казано.
| |
Тема
|
Re: сами са си виновни
[re: Aмpитa]
|
|
Автор |
Konfetka (марсианка) |
Публикувано | 24.07.10 13:23 |
|
И аз веднъж изведох моя пухчо навън - ей така, на разходка. То не беше треперене, то не беше жално мяукане, то не беше дране. Обиколихме квартала и се прибрахме. Котанчо се покатери на един шкаф в кухнята, където рядко пребивава, и не мръдна цял ден. Гледаше ужасено, не издаде звук.
Той е улично коте - намери го една приятелка и, тъй като нейната ангорка Буба не го прие, го подари на мен. Ако беше останал в естествената си среда, сигурно нямаше да е толкова плашлив, нямаше да се стресира така. Абе, да ми е жив и здрав.
| |
|
Вече в магазините за животни има каишки за разходка на котета, опитайте и с тях. Първо не ги приемат, но като се научи да се разхожда така в къщи и най-важното никой не го дърпа и тормози, си ходят доста добре.
| |
|
За първи път видях котка на каишка през 1995/96, там някъде. Беше голяма, красива и важна. Всъщност обикновено стоеше на рамото на собственика си, не знам за какво беше каишката, но легенди се носеха за това, как веднъж взела на мушка едни гълъби (или гларуси?), скочила и навсякъде се разхвърчали пух и перушина. По някое време се появи и легенда за тъжния край на котаната, но вече съм я забравила какво гласеше.
Иначе и аз не съм привърженичка на повсеместното, тотално и абсолютно кастриране, защото просто е глупаво. Всъщност какво се цели с него? Премахване на котката като вид животно ли? Изобщо, мисля, че онези, които пропагандират тази идея, никога не са чели "Маншон, Полуобувка и Мъхеста брада" (онези пък, които са я чели, разбират за какво говоря). Както и да е, това е дълга тема. Има отделни ситуации, в които кастрацията е добро решение, има и такива, в които категорично е прекалена мярка.
А котките ги обожавам и аз. Но за какво сами са си виновни?
| |
|
Каишката не е за тежкарлък, а за да не се изгубите взаимно с котето. За да може да излезе на въздух и да сте заедно. Дори може да не ходи толкова, просто да имате контакт, тънка дълга нишка. Защото на всички е ясно, че котета са спонтанни, много ловки, скачат прекрасно, бързи са и после им е много тъжно, когато не могат да се върнат в къщи.
Дори може да се сложи само долната част на каишката, която за халката отгоре да се завърже към някаква много дълга връв и да се остави котето да се поразходи на някоя полянка. Разбира се, трябва да се наглежда, за да не стане някое нещастие - да го нападне куче, да се оплете във връвта или просто да се чувства нещастно. Добре са си котетата със собствен двор, но ...
| |
|
.. но те пък не си седят само в него..
| |
|
(Къде отиде "цитирай"?)
От две мнения и още една тема (линкът долу) се получава завършена идея за съдбата на свободноражданите котета на свободните дворни котки.
"Добре са си котките, които имат собствен двор, но... Но те пък не си седят само в него. Щъкат, размножават се. И какво ли се случва после с потомството им?"
Моля лапланд.феъри да ме извини за каламбура, ама изказването й/му ми навя асоциация за булгаристан.феъри. Демек, надали в Лапландия има лапландци, разглеждащи драмата със свръхпопулацията от подобен поетически ъгъл. Нали в епохата на интернет можем освен да четем фикции, също да съберем две и две, т. е. GOOGLE + PET OVERPOPULATION.
| |
|
Страници по тази тема: 1 | 2 | 3 | >> (покажи всички)
|
|
|