Izvinqvam se che pisha na latinica. Prosto ne znam veche kyde da si izleq mykata. Malko hora me razbirat v tova otnoshenie. Surceto me boli, ochite mi se palnqt sys sylzi postoqnno. Koteto mi pochina pred ochite mi ei taka, za nqmashe i minuta. Zdrav, ogromen kotarak. 3ti den veche, ne samo che ne mi minava mykata, no i po-zle stava. S vsqka minuta kato che li, i vinata, i skrybta mi se uvelichavat. Kato vidq praznata staq, pylnata s hrana i voda kypichka, chistata toaletna syrceto mi se sviva.
Na nikoi ne go pojelavam
Cenete si jivotinkite dokato sa pri vas, hora, te go zaslujavat. Poveche i ot horata dori

Напълно те разбирам-бил е член на семейството и си го обичала.Ще се почувстваш по-добре,ако си вземеш друго коте-знам го от опит

Да, много е тежко. Винаги ще ти е мъчно, но като мине малко време, непременно си вземи коте отново. При нас, случайно или не, новите котета дойдоха на 40-тия ден след като си отиде Мошо; непланирано дойдоха две наведнъж, от една обява за изхвърлени котета в кашон. Котките са специални същества, твоят котарак ще е с теб и ще продължава да се търка в краката ти, нищо, че вече не го виждаш. И ще наглежда новото коте, когато си го вземеш.

Редактирано от Zhimi на 05.03.10 10:48.

Всяка наша котка е с нас завинаги, всеки път когато чета за починали мацинки си спомням загубените скоро или отдавна мои писанчета. Но като се обърна и погледна дебелия Томас се успокоявам, не съм сама, не съм изоставена завинаги. Всяко ново животинче е различно, но носи нова любов в сърцето ти.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите