|
След констатираната смърт на Пепина в 11 часа, 21/05/2006, не съм сигурна как се прибрах в нас.
Къщата ми изглеждаше толкова празна и тъжна, макар да бе пълна с гости, които също изпаднахa в дълбок траур.
Никога не можем да заменим, загубената любов или отишлият си завинаги от нас любимец, но след няколко часа плач, реших да отида до близкия зоо магазин и видя какво имa в момента.
Толкова сладки , малки табита имаше, но не ме грабват.Продавачът ме попита с какво би могъл да помогне и аз му казах че искам пухкаво-4ерно-бяло коте.
Той направо подскочи и ме увери, че след около час очаква точно такава пратка и ще ми се обади по тел. като ги докарат да бъда първата видяла ги.
Много мил младеж, обаче като ги видях, сладки, ама не съвсем, не ми приличат на Pепина.
И тогава нещо като гръм ме връхлетя-веднага да си ходя в нас и търся по интернет да купя Норвежко Бебе.
Лошото е че си нямах и най-малка представа за цените им.Но преди да започна с търсенето, попре4етох това онова за тези пухкавелки.
В Скандинавските страни били много тачени и уважавани и те управлявали божествените колесници.
До ден днешен си живеели щастливо по горите, но когато сняг забръскал се присламчвали на топло при хората, с обещанието да им пазят масълцето!( според мен да облажат от него).С настъпването на пролетта отново хващат гората и се отдават на техни си работи.
Характерно за тях е че имат по-къси задни крачета и се смята че били най-добрите катерачи сред котките.
За горното не съм сигурна, защото като цяло моето мнение, е 4е са доста мързеливи, но може и да греша, тъй като , не съм припарвала до Норвежката Гора, да ги видя в акция.
Окраските им могат да бъдат всякакви-черни, черно бели, табита, джинджери.
Нещо много характерно за тях-Имат си грива, като на конче вихрогонче, която расте до 5 годишната им възраст.
И разбира се огромни пухкави опашки, малки ушенца и много дълги мустаци!
Та общо взето това за Горските Котаци.
Но като видях от какви цени почват, пак ми се дорева, от 1часовото успокоение , което бях получила.
реално не че са толкова скъпи, когато се продават със сертификат и родословно дърво, но проблемът ми беше, 4е точно след 2 месеца ни предстоеше сватба и на другия ден сватбено пътешествие.
Та момента за излишни 500-600 паунда не беше изобщо, ама дори никак подходящ.
И за моя беда, търсейки по обяви, в Лондон, не можех да намеря малко коте в този момент.
Пак се натъжих и Кремане, беше много тъжна и макар да не бяха приятелки с Пепина, тя обикаляше къщата, душеше, плачеше и я търсеше.
Сигурна съм че е почувствала смъртта!
Изведнъж ми дойде най-гениалната идея в живота ми!!!!!!
Знеах че мъгът ми ще ми купува пръстен.Директно му казах-Пръстен не иксам, дай ми парите , с тях си купувам малко коте и то ще бъде свръзката на нашия брачен съюз.
Първоначално, мъжът ми каза, че пак ще ми даде отделно пари за коте, но и пръстен ще имам.
Рекох и отсекох-Не,не, не...........Пръстен не искам.................
Бюджет вече имах, ама коте нямаше на хоризонта.Претърсих какви ли не сайтове, обяви..........и в 02.30 през нощта намерих частна обява от Милтън Кеис.
Черно бяло на 2 месеца- момиче..............Имах чувството че ще умра от радост.
Почти не спах до 08.30 сутринта, обадих се по тел и жената ме увери че ще ми го пази докато пристигна да си го взема.
Мъжът ми го нямаше и Добрият Приятел беше събуден в неделнатa Утрин да тръгваме на път.
Събуден не беше много весел и ми каза че ще тръгнем на обяд , когато някакъв трафик се разкарал и някакви такива, но аз използвах стар женски трик( да почна да рева като магаре), да му разтопя сърцето и след час бяхме на път.
За съжаление за мен, той се оказа прав-то не беше трафик, пътища затворени.........
От Лондон до там на отиване пътувахме 6 часа.
През 2 часа звънях на жената да й потвърждавам че пътуваме.......
Голям път.Освен бебешкото легълце, пътувахме с цяла бебешка кухня за малко коте, албъм със снимки на Пепина, за да уверя жената колко съм грижовна......
ПОзвънявайки на вратата й ме чакаше най-голямата изненада в жовота, говорейки с нея по тел, си я предствях някаква млада, симпатична мацка.
Отвори ми една нинджа, на която само очите й се виждаха.
Никога не съм говорила на живо с такива хора и грабнах котето, без да го погледна, без да й разказвам историята на Пепина, набутвайки парите в ръката й.
Само разбрах че бебето е родено на 08/04/06( и 2 мес. нямаше) и се казва Лейла.
Сложих я в кафеза й на задната седалка и с дружето се отбихме в един ресторант да хапнем.
Някак си задоволена, че вече имам Горско Бебе, се замислих, а дали изобщо е горско, тя може да ме лъже, това коте не ми прилича на нищо, а на мишка.
Споделих доста основателните си страхове с дружето че може и бездомница да остана и някой бръмбал да я получа по кратуната,защото сме били измаменин( може би ).
Дружето е добро и каза че ще ми осигури подслон, в случай на изхвърляне от брачното ложе, но за Лейла, не искал да поема отговорност.
Просто умирах от страх и срам( така да ме излъжат) от предстоящата среща между мъжа ми и Лейла.
Аз просто си внуших-4е тя не е Горска и сега като си мисля, нямам предства, защо си направих подобни заклучения.
Акустирахме благополучно в нас, където гостите от Австралия чакаха със затаен дъх, новото попълнение.
Лейла изскочи от кафеза и се засили към Кремане, явно мислейки си че това е майка и.
Голямата котка настръхна, посегна й , мислейки я за дребна мишка, но чувайки заплашителният ми тон, си подви опашката, заявявайки на глас, че вече се изнася от къщата, вземайки си хладилника!
Както ме беше страх, че съм станала жертва на измама, така гостите взеха да ме ъверяват, че си е най-редовно горско коте, но е още много малко.
Не знам, мъжът ми какво си е помислил, освен че каза, каква е тази мишка, но нито бръмбал имаше , нито се наложи да се местя от нас.
Лейла опозна новата обстановка бързо.и минута не е плакала за майка си.И до сега иска да бъдат приятелкa със сестра й Кремане, но голямата котка е мнгоо самодоволна и си живее, без никакви приятели.
Лейла, се почувства в свои води още на следващия ден.Толкова малка беше, че не можеше да се качва на леглото , а драпаше по чаршафите и така идваше при мен.
Детството й си беше напълно щастливо и изпълнено с игри, една от които щеше да завърши със смъртта й , ако не бях наблизо.
Много внимавайте с тези котешки къщички, по които висят разни играчки.
Веднъж я виждам, детското й вратле се увило около ластиката на едната й играчка и предава Богу Дух.
Мама я спаси обаче.
Дойде и сватбата ми след която предстоеше пътешествие.За зла беда, Дружето , нямаше да го има за 10 дена и помолихме едни съседи да идват и хранят всеки ден котките.
Лейла умря от ужас, като видя за пръв път детето на съседите, което като откачено, взе да крещи Кити, Кити.
Знеах че в нас, Лейла и Кремане, няма да са щастливи с гледачите си , заради детето им изродче, но друго и не можех да направя в момента.
За моя почуда обаче , Лейла и малкият станали приятели добри.На хлапакът му предстоеше да тръгва на училище и майка му вземала след обяд Лейла в тях и тя и момченцето учели азбука и други основни понятия, под строгия, но справедлив поглед на Лиза( майката).
Лиза , каза, че Лейла, много внимавала и съсредоточено слушала. понякога задрямвайки, но винаги помагала на момченцето и то най-слушало, когато опашатата, била до него.
Докато детето ми се учило на четмо и писмо, майка му бродела по света и черпела също нови познания.
Дошло време и Дружето ми съсед да се върне и поеме отговорност за 2-те опашати си племеници.
Не знам как се е грижил и какво е правил, но Лиза ми каза, че Леила почнала сама да се появява в тях.
А за малки котета , до 6 мес., не е препоръчително да излизат от домовете си.
Както и да е съдбата е била, благосклона към нея, а може би и жаждата й за знания и връщайки се в нас, си я заварих леко порастнала и в добро здравословно състояние.
Бебето растеше, гледаше през прозореца птичките и се заканваше, 4е като порасне ще стане известен ловец и не ме е излъгала.МИшките от двора изчезнаха, хранилката на съседите за птички запустя, а тя надебеля.
Беше малко след навършването й на 6 мес, когато се канеh да се обадя на доктора и запазя час за операция, защото не съм склонна да бъда баба и Тя изчезна.Няма я..........
Полудях.казах си не може за 6 месеца да загубя 2 любими котки.Не може.......
Целият квартал разлепен с нейни снимки, младите тинейджъри от улицата, инструктирани, 4е ако я намерят 100 кинта, веднага, зоо магазините предопредени, да ми се обадят ако някой се опита да я продаде........
И в тоз момент телефона ми звъни и някак си познат глас ме съветва, да изляза през нощта, когато е тихо и да дрънкам с кутия бисквитки.
но гласът ми е познат, питам жената, дали не се познаваме и се оказва че това е бабето, което дойде в нас, да види как живее Пепина.Направо е невероятно , колко е малък света!
Аз послушах съвета й и на 3-тата нощ от трагичното изчезване на Лейла, тръгнах да бродя по улиците.
Изненадата ми беше пълна-През 3 къщи от нас, на отсрещният тротоар , от един много бодлив и страшен храст се чува едва, едва едно бебешко , пресипнало гласче.
Нямам обяснение, дали е била там и 3-те дена, как никой не я е видял и чул.......
Мистерия!
Цялата беше се оплела в храста и пълна с бодли.
Първото й нещо , което направи, като я прибрах в нас, беше да отиде до котешката си тоалетна.
Милата сигурна си е мислила, че само там се ходи, защото дотогава никога не беше излизала от нас.
Щастливо се размърка и мога да кажа, че и Кремане, всякаш се зарадва, па макар и да не и е любимка.
Лейла изкара много лесно операцията и буквално на следващият ден, беше в градината на хранилката за птички.
Сега е 3 годишна госпожичка и обещавам че тези дни наситина ще постна снимки на 3-те ми любимки.
S Бабето Ана, станахме големи приятелки и започнах активно да се занимавам с подкрепа на изоставени и стари животни.
Организацията се казва Croydon Animal Samaritans и носи това име, защото са почнали преди 30години дейността си там.
Сега покриват доста голям район от Лондон.
Участвали се в спасяването на много бездомни котки около Стратфорд, когато започва разчистването за строежа на Олимпийското селище.
Възхищавам се от тези жени, които го правят само и само за каузата и отеделят от своето свободно време и финансови средства.Средната им възраст е около 65-70 годишни.
До миналата година всеки 3,4 месеца правеха базари и аз там дейно участвах да подсладя живота на гражданите.
От миналатa година имат чарити магазин и там се носят всеки, каквото има и му му е на душа.
Веднъж в годината правят Опен Дей, където аз обикновенно отговарям за щанда за лакомства.
Миналатa година успях да продам сладкиши за близо 300 паунда и се надявам тази година, да се справя още по-добре.
Така покрай, Пепина, която сама ме намери, избра ме за своя майка, получих годежен пръстен Лейла и най-важното се запознах с тези прекрасни хора от организацията, животът ми е свързан с Опашатите.
Полудявам от безотговорността на хората, които си зарязват животните, защото не осъзнават, 4е те не са играчки, а имат души и като цяло са по-добри от нас-Хората.
Призив към всички-Моля ви , не си захвърляйте, нежеланите или вече остарели любимци!
Когато вземем да се грижим за тях, ние носим пълна отговорност за тези чисти души до последния им дъх!!!!!!!!!!!
__________________
момиче-кокиче
|
[