|
|
Страници по тази тема: 1 | 2 | 3 | 4 | 5 | (покажи всички)
|
|
|
Благодаря за съветите. Аз наистина от време на време я гушкам докато Локи е в другата стая. То такова пухче как да не го гушнеш
Ако имаш и други подобни съвети, ще съм много благодарна. Досега не съм имала две котки. Всъщност по едно време имах 5, ама тогава ситуацията беше различна, всички бяха роднини
| |
|
|
|
Аз съм вече спокойна и много щастлива. Писах на "стопаните" с няколко практически въпроса, но отговор няма. Чудно защо, да им се не види.
Ще помоля в другя форум историята на Шатци да се премести в "Разкази с чуден край". За мен това бе наистина невероятна развръзка и все повече се убедих и сега, че за всяко нещо си има причина.
Мая, ако нещо се случи, само те моля да пишеш, да кажеш. Фалове или както искате го наречете, се случват. В тази история ме подразни липсата на желание да се погрижат за животното след като фалът е станал. Но важното е, че всичко свърши по възможно най-чудния начин!
Дано скоро покажем красивата физиономийка на Шатци като повторна новодомка
| |
|
|
|
Ами друго май няма - просто винаги се старай да им показваш, че двете са еднакви за теб и никоя не се ползва с предимство Аз винаги каквото правя с единия, правя и с другия (гушкане, мачкане, игра, говорене...). Винаги едновременно и еднакво им давам храна или лакомства. Само шамарчетата по дупенцата и строгото мъмрене са индивидуални - според това, кой е свършил белята
| |
|
|
|
Според вас колко време им трябва на две котки, за да свикнат заедно? Да спрат да се бият и дерат?
| |
|
|
|
Зависи. Относително е. Аз имам доста преки наблюдения и с моите и с котките на майка ми и не мога да кажа точен период.
Нали уж се бяха приели? Започнаха да се драчат ли?
| |
|
|
|
Ами като цяло се разбират. Не са първи дружки, но поне не се карат. Обаче от време на време има доста сериозни спречквания. Ту едната напада, ту другата.
Значи най-често става така - едната просто подушва другата (може би се опитва да зарови томахавката, знам ли, или пък й се играе), но другата го възприема зле и удря един шамар. Първата отговаря и така се започва... И постоянно си разменят ролите - ту едната започва, ту другата.
Още не съм се отказала обаче Одраните нослета и перушината из стаята не ми пречат, само да не се стигне до нещо по-сериозно
| |
|
|
|
Според мен, ако не се бият и хапят до кръв, няма кой-знае какви проблеми. Моичките и те си се тупат редовно. Така както си стоят мирни и кротки и се мият един друг или се гушкат, така в следващия момент започват някакъв страхотен бой или страхотно преследване. Мисля, че това са си нормални неща, зависещи от характерите им.
| |
|
|
|
Коко и Сузи например са брат и сестра, живели заедно цял живот. Обичат се много. Понякога обаче Коко нещо откача и започва да преследва сестра си до степен, че я набутва в някой ъгъл и от там шамари, а тя пищи. Това се случва от време на време.
Сиси от друга страна може да мине 100 пъти покрай една котка и да не я закачи, но понякога става страшен въргал. При нея разбрах, че става дума за страх. Тя просто се страхува от другите. Или поне така тълкувам аз.
Малкият Рижко от друга страна е юнак. Със замах се мята на главата точно на Сиси. Невероятен е. Така че ето - характери, обремености от минали животи, много е относително. Може да се касае за пълна непримиримост, може да се касае само за опит да се установят границите - докъде може близост и докъде не. Само времето ще покаже това.
| |
|
|
|
Според мен, при най-упоритите котки, около 6 месеца. Това е срока, за който, дори да не започнат да се обичат, котките свикват с присъствието на другите.
Редактирано от Zhimi на 06.02.09 21:12.
| |
|
|
|
Викам да ви наспамя малко със снимки
Това е любимата ми снимка на Шатци
А тази снимка съм я нарекла "Пет пари в кесия"
Тука сме на паша
И тази снимка ми е много любима
Гоним се през повечето време, дерем се (даже и в момента), ама ще стискаме зъби Ще свикнем рано или късно
| |
|
Страници по тази тема: 1 | 2 | 3 | 4 | 5 | (покажи всички)
| 
|
|
[