120 признака на Истинския коткар

Намерих ги в един сайт и много ми харесаха.
Позволих си да преведа първите 30 признака

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Чак е обидно да сме толкова предвидими и лесноразпознаваеми!

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Имам допълнение към т. 30, по-скоро т. 30 а.
Истинският коткар никога не оставя вази, пълни с цветя, на средата на масата. Винаги при излизане ги опира на стена или друга подпора, за устойчивост при евентуални гонитби.
Също отделна точка.
В чантата на истинския коткар винаги се търкалят на дъното няколко гранули, а често има забравено увито парче салам или кремвирш.

И още...

31. Истинският коткар при покупка на ново цвете първо търси информация дали не е отровно за котки
32. Истинският коткар, притежаващ некастриран котарак или ревнива котка, винаги имат плътно затварящ се шкаф за обувки.
33. Истинският коткар винаги знае кой му е по-скъп – съпругът или котката.
34. Истинският коткар знае – Както човек се отнася с животните, така и те се отнасят към него.
35. Той винаги и навсякъде ще проповядва в неговата котешка вяра желаещите и нежелаещите.
36. Истинският коткар е щастлив само тогава когато семейство или човек, никога притежавал котка, вземе от него коте и след година то все още е у тях.
37. Истинският коткар никога не застила леглото ако на него някой или нещо спи.
38. Истинският коткар свято вярва, че най-добрата подправка са котешките косми.
39. Истинският коткар се смята за привилегирован спрямо кучкаря – не трябва всеки ден да се разхожда.
40. Истинският коткар има една голяма мечта – огромна къща, за да има ПОВЕЧЕ... А тогава мисли и за куче – все пак някой трябва да охранява неговия Златен фонд!!!

Ех, колко вярно е всичко!

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Ако беше погледнала...

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Припомни ми, как моя позната ми се сопна: "Престани да си играеш с кучето ми като с котка!" Става въпрос за дългокосместа немска овчарка на 3 м.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Много вярно наистина. Сега като се змаисля, май и аз си играя с моята племеница на 1г като с коте

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

И аз така си играя с малки деца, дори май един-два пъти се улавях, че им викам "мацо".

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Така е. На мен като бях млада моят мъж ми казваше мацинка, после бях мама Маца, баба Маца. На дъщеря си казвахме Пусинка, внуците бяха Мацончо и Мацуняк. Сега снахата/ жена на внука/ е Муцунка.
Всъщност нещата са обратни. Ние си играем с котките и котенцата като с деца, говорим им като на хора, отнасяме се с тях като с най-близки същества. А нима не са? Котките / домашните любимци изобщо/ не са като хората, не ни изоставят защото са срещнали по-хубав, по-престижен, по-богат, изобщо по-... от нас стопанин, не ни се сърдят или поне малко ако си доведем още едно животинче. Всеки си търси близко същество за което е върхът. За мен, може би и за вас още в ранно детство котката е станала желан спътник, любимец, близко същество.
Ние със сестра ми имахме първия ни котарак Сивчо. Пухкав, прекрасно сив, добър, всеяден, веднага позна легенчето с пясък, малко беше пакостлив на пердетата... Бяхме аз на 5, а Сиси на 4 години и го намерихме в градинката на Свети Георги на Патриарха да се разхожда около паничка с кисело мляко. Харесахме го и го помилвахме, а той тръгна след нас. Не знам защо решихме, че мама ще се съгласи да го имаме и го взехме у дома. Мама си дойде от пазар и като го видя ни се скара, но вече го бяхме милвали, гушкали, той ни беше мъркал и ял от ръцете ни. Беше станал наш завинаги. Сиси каза:" Како сега то е наше завинаги и няма да се разделим с него?" Когато мама каза, че ще го хвърли ние го взехме и по чехли тръгнахме с него на ръце по стълбите. Докато мама се усети бяхме слезли и застанали до кофите. Когато тя дойде ни пита какво правим и казахме, че ние тримата чакаме някой да ни вземе, много сме милички и добри, малко ядем и не правим пакости, но вървим заедно и няма да се разделим. Това е първият спомен и за мен и за нея, а и майка го повтаряше толкова често. Така станахме със сестра ми коткарки и това е до края. Вярно е, че първият въпрос за непознати хора е как се отнасят към котките, дори пациентите си питам не ги ли притеснява служебният котарак. Естествено, моят и нейният мъж избирахме коткари. То не е възможно иначе, кой не обичащ котките човек ще хареса момиче с котка у дома и говореща с умиление за всяка срещната котаранка.

http://forthenature.org/petitions/7#signed