За хората е трудно да предявяваш такова изискване, но четох, че някой породи, като Абисинската или Турската ангорска били много интелигентни и приятелски настроени към хората. Продават ли се у нас, къде, скъпи ли са? Или има друга порода която отговаря на тези ми изисквания ?

да, улична превъзходна и викат .... имам няколко около мен и всичките са невероятно контактни и обичливи.

п.п. породата не е определяща за това дали котката ще ти сяда в скута и ще мърка, или ще те напада изневиделица, имай го предвид ...

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Аха, и аз да допълня казаното от angel_sin защото тя просто ме изпревари с отговора понеже се канех да напиша същото. Та во кратце казано - каквато си я направиш котката такава ще е. Уличните са много податливи на обработка и с любов от твоя страна можеш да я накараш да ходи след теб като вярно куче

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Най-обичливата котка, която съм имала досега, е спасеният от мен Белчо. Другите ги гледам от парче месо, дето се вика. Много са били - и мъжки, и женски. От другите - всеки си има жеста за проява на любов - един дръпва одеяло и се гуши под него, друг застава нависоко, за да си протегне муцуната и да ме докосне по лицето, като минавам край него. Но това са все пак еднократни жестове, няколко пъти на ден. Белчо ходи след мен като куче, в тоалетна, в баня, навсякъде. Изглежда са му повредени невъзвратимо гласните струни от инфекцията и не може да мяука, а само хърка интензивно. Това хъркане спира само като се успокои и като спи. Свикнах с него и дори ми липсва, ако не го чувам. Скача ми на рамото, като съм на компютъра, за да има начин да си бутне носа в моя (слава Богу, носът му вече е сух). Крие се зад монитора и ако му обърна внимание, се пльосва по гръб, вирва краката, показва белия корем с черното петно по средата и се търкаля. Вечер си има две пози - ако лежа на гръб, ляга долу въз краката ми. В момента когато загасвам всички светлини и се обръщам настрани, тича на възглавницата да си пльосне дебелия задник до лицето ми. Само ако му обърна внимание, погледна го и река - Белчо! и тича в галоп да заеме една от гореописаните пози.
Абисинска ли? Утре по туй време! На всекиго пожелавам да му се падне такова коте, щото интелигентност с обичливост в съчетание е наистина подарък за стопанина.

Умирам от удоволствие, като чета какво разказваш за Белчо

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Вашето описание на Белчо е толкова истинско написано с такава любов че направо ви завидях Аз съм определено много по-голям от вас и обичам животните Съпругата ми купи преди 3 години персиец екстремал и мога да кажа че аз съм този който го обгрижва Но това коте /мъжкар/ един път не се погали в мен, нито веднъж не поиска да го помилвам или да го поглезя. Може би, си мисля, че съм лош човек ,но преди няколко години имахме друг персиец и той всяка сутрин идваше да ме целуне по носа. Когато го сложех в студено време под пуловера си, той заспиваше там . За съжаление той падна от терасата и не го намерихме Бях като болен. Затова си мисля че и животните са с някакви чувсва както и хората. Бъдете здрава. Вие все пак се радвате на голямата любов ха една малка животинка.

Аз съм определено много по-голям от вас
Едва ли

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Моля, моля, аз тук съм най-голямата, дипломатично казано.
Ами Белчо още се води за временно взет, така категорично казвам на роднините ми, които са против моите котешки занимания и се ужасиха от четвъртата котка, още повече с моите специфични проблеми.
Нооо, изобщо не мога да си представя, поне сега, как ще се разделим. Ще му мислим, не е бърза работа, пък той вече е голямо коте, годинка и половина, дали ще е на толкоз, дали ще е на повече, няма да има значение. Животът често решава нещата по начин, различен от този, който планираме. Не виждам засега належаща нужда от раздяла, а удоволствието е голямо, и успокоението, което носи, също.
А това, дето е такъв обичлив сладур, може и да си е просто характер, а може и да е благодарността на спасено животно. Може да разбират бе!
Затова съм казвала и пак ще кажа - спасено животно се обича много, това го гарантирам от едната страна, а от другата - не знам, не знам, там си е направо мистика, ще спра дотук, че навлизам в една област....

Щях да кажа за персийките, вие ме изпреварихте. Такива са си, саможиви. Не обичат много да ги милват. При нас са идвали вече няколко (на гости на Коко). След като свикнат и излязат "изпод бюрото", почват да показват характер. Ама характера им е такъв, както на вашия. Наша Шейла е същата. Ако отида до тоалетната стои отпред и мяука, посреща ме като се прибирам, обаче много рядко ще дойде да се поглези. Прави го като се разгони, тогава е много сладка, ласкава, направо душица. Единствен, котарака ни Коко(също перс, некастриран) е глезльо. При обикновенните също има разлика в характерите, двата братя при майка ми са напълно различни. Ози не стои на крака повече от 30 секунди и то много рядко, Шепи може да мяука цял ден докато не го вземе някой, вземеш го - край, мърка като трактор и се разтича, може да стои така вечно. И двамата са гледани напълно еднакво ( от мен, до преди година). Абе имат си характер котките и това е. Не съм съгласен, че характера се променя с възпитание.

Значи, изводът е да си вземеш котка, която е била у някого, дори и за кратко и си запознат с поведението й, честно докладвано. Въпреки че остава проблем дали пък при друг стопанин няма да си промени поведението. Все си мисля, че Белчо ще бъде навсякъде обичлив, защото Дени разказваше, че това момиче, което го взело веднага след Елисавета, Белчо, само като й чуел гласа, и търчал след нея като кученце. И тя взела, че го върнала - приятелят й не го искал, държала го само седмица и нещо. Та после отиде страдалецът в къщата в най-голямата жега, с тез дихателни проблеми и като ми съобщаваше Дени как не свикнал с другите котки, стоял под един стол и хъркал, ми призля и на мен, че и аз почнах да се задушавам. Но съдейки по това, че на 6-тия час от пребиваването си у нас излезе от скривалището си и ми скочи на гърба да ме меси и целува и да ми хапе косата, явно е въпрос на характер.
Само котка с гарантирано поведение, изпробвана, значи, нещо като оня селски виц с хваленето - много ни е добра момата и лесно ражда...
Гледам, и Дени разказва, за тези бездомните, дето ги прибира уж временно у тях - колко са гальовни, кротки и послушни... Абе, има си нещо в тая работа, ама, млъкни, сърце...