Човек не биваше да се хвали много, много, нали? / Общества / Любители на животните / Котки

За някой силиконови така разправят, ама и при нас е - седмица до 10 дни, зависи от силикона. Но аз вече почти сигурно мисля, че маркира. Прибрах се одеве - усещам, че ми мирише! От НЯКЪДЕ. Полудях! Свалих сакото само и се надупих на пода. Обиколих цялата къща лазейки с нос по пода, не разбирам от къде идва, а мирише... усещам го... обиколих втори път душейки и пипайки, Боже мили... Няма... Изправих се, с нагласа, че си внушавам мощно и параноично. Взимам сакото да го прибера в гардероба и... Топло... Топло... Много топло... Навеждам се надолу... Горещооо... Дзверът ми е озурпирал гардероба, в смисъл - маркирал. Или просто опикал - мисля си. Хванах се, изчистих, измих и тръгнах след него. Без да реагирам. Мълча си и вървя след него. Той сърдит, фръцва се, отива в другата стая, аз безмълвно - след него. Обикаляме така час и половина. Спря се пред вратата на терасата, отворих му, той навънка, аз след него. Започва качествено изследователско, досадно, отегчиелно, бавно и задълбочено душене на всеки милиметър по терасата. И всяка млекула въздух бе обдушена. След 15 минути душене от негова страна и тракане със зъби от студ от моя страна, Принца се завря в една саксия от бивши цветя, лека им пръст. Такава правоъгълна и голяма. Завря се, клекна сви уши и се изпишка там. Стана, подуши победоносно излезна от саксията и се прибра в хола. Което никога не се случва, обикновено бива насилствено прибиран още на 3-тата минута душене. И аз открих няколко съществени разлики между това, което прави и обикновеното му пишкане.
Когато пишка, започва едно ровене, една прилюдия, едни дупки в силикона или бентото, едни ями, едни канали... после се уверяваме, че няма заплахи от никъде, кляка, съсредоточава се и започва едно бааааавно и продължително пииииииииишшшшш пиииишшш пииииш пиш пиш.... пиш... пиш... пиш... (ако ме разбирате) После ставаме, завъртаме се - душим, оглеждаме се свенливо дали някой друг не е подушил, и започваме едно сериозно заравяне, мнооого голям куп отгоре да има, пак подушваме, пак заравяме, пак подушваме, пак заравяме, излизаме от тоалетната, ровваме още два-три пъти заключително за по-сигурно и тогава се махаме от там... А това на терасата беше подушване, наместване, продължителността е пииишш пиш пиш, ставаме подушваме, вирваме доволно глава и в тръс побягваме победоносно на топло вътре.... Това ще да е пустото му маркиране, без ровене, заравяне и с доволен вид, че мирише. И малко пиш пиш. И за потвърждение 5-6 минутки след това си отиде в тоалетната и се повтори онази продължителната и обилна процедура...