Здравейте приятели на котките!

От известно време посещавам клуба и най-накрая се реших "да изляза от сянката си" и да ви заговоря...

Нека първо да се представя - аз съм от онзи тип хора, които винаги да обичали животните като цяло и особено котките. Чувствата ми към котките са нещо повече от симпатия.

И така - имам голямо желание да си взема домашен любимец. Мечтая си... представям си как сме заедно... как се разбираме без думи и пр. и пр. И тук идва момента на моето твърде голямо замисляне... Вероятно си задавам твърде много въпроси, прекалено много... Нека поясня - аз не съм нерешителен човек, дори точно обратното - за много важни въпроси в живота си взимам бързо решения... Но за котенце - много мисля... Мисля, защото не съм от хората, които просто опитват как ще се разберат с животното и след време се отървават от него... Аз знам, че ако взема котенце ще го гледам докато е живо и то по най-добрия начин, на който съм способна... И за това толкова мисля...

Първо - сигурна съм, че за да се чувства добре котето в семейството ми трябва не само аз, но всички да имаме огромното желание да го гледаме за да чувства то любовта и че е ЖЕЛАНО... и то от всички.

Второ - мисля и за това как ще разрешим въпроса с пътуването - когато се наложи да заминем кой ще го гледа... добре ли ще го гледа... надежни ли са разни рекламирани хотели за котки и пр. и пр. А дали е скъп престоя там?

Трето - как ще го приуча и ще му създам хигиенни навици... лесно и бързо ли схващат котките е или бавно се научават да използват котешката си тоалетна? И ако взема малко котенце по-лесно ли ще го науча на тези навици или ако котката е голяма ще схване по-бързо? Видях, че има закрити котешки тоалетни - възможно ли е да се приучи котето да използва такава тоалетна? Не е ли неестествено за него да влиза в такава "къщичка"?

Четвърто - Ако заведа котката си на вилата няма ли да се изгуби? А местните котки има ли опасност да я набият заради територията?

Пето - Скъпо ли струва редовната грижа за здравето - посещението при ветеринарен лекар, ваксините и пр.?

Мнооого въпроси си задавам, нали? Но съм убедена, че е по-добре да мисля сега преди да съм си взела любимец, отколкото да се окажа неподготвена...Съжалявам ако съм ви отегчила, но се обръщам към вас за да споделите с мен мнението си поне по част от въпросите, които си задавам... Защото сте хора с опит - а това е по-ценно и за предпочитане отколкото да чета теории от книгите...

Благодаря ви предварително...

ами... не са ти много въпросите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Благодаря ти за бързия и изчерпателен отговор.

Сетих се и за друг въпрос, който много ме вълнува - въпросът за кастрацията... Има много "за" и "против". От една страна ми се иска да не се намесвам в природата, но пък е немислимо непрекъснатото размножаване - как ще им намирам домове на поколенията и пр. и пр.

Та си мислех, че е по-добре да взема коте-момче. До тук добре, но те пък имали навик да "маркират" територията. Вярно ли е това? И не само маркирането - страда ли мъжкия котак ако не е кастриран и няма достъп до женска?
Кастрацията елиминира ли проблема с маркирането?

Шшш. хич и не отваряй тая тема за кастрациите , че ще почнат междузвездни войни. Единственото което НЕ трябва да правиш е да даваш хапчета за разгонване, особено на женска котка. Поне при мен се оказа потвърден метод за бавно убийство. Има много теми за кастрациите - има и търсачка на дир. Всеки взима решението си сам/а.
Най-важното е да искате абсолютно всички в семейството ви котенцето. Силното желание за животинка ще ви омекоти разочарованията и новите правила, които идват с котето - да не се отварят прозорци, да се остъкляват тераси, да се приеме опастността от пиш на крайно нежелани места, потенциалната бъркотия, косми, нокти и прочие котешки неща по дрехите. Всичко това изключително лесно се преодолява, когато има силно желание да се грижиш за котката. Но забележи - силно.
За всички твои въпроси теми и спорове много.
Най-важно да искаш и да обичаш животинчето си - за другото ние сме "безкраен източник на съвети с оспорими качества"

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Редактирано от LaGata на 09.01.08 10:52.

Подкрепям мнението на останалите, че трябва да имате огромно желание да си вземете коте и много да го обичате. Само тогава всички малки недостатъци могат да се преглътнат. От моя скромен опит с мъжки котки, имам котарак в момента, мога да споделя, че никога не ми е правил поразии като да пишка на непозволени места или да маркира, а вече е на 1.5 г. Важно е как ще го възпиташ и научиш кое е редно и кое не. За пътуването ... моят го свикнах от бебе да го разснасям напред назад в клетката и нямам никакви проблеми. Когато не мога да го вземам, го оставям сам за не повече от 2 нощи или пък някой го навестява да го нахрани и да си поиграят

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Много ти благодаря! Щом свикват с пътуването е много добре.

А твоят котарак на 1,5 г. кастриран ли е? Извинявай, че съм толкова любопитна и разпитвам с подробности, но непрекъснато за това мисля... На работа съм в момента, а мисля за котенце... нямам думи...

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Това което не ни каза е къде живееш, къща, апартамент. Това има значение при отговорен избор, както смяташ да направиш. Ако е къща и котето има възможност за разходки, можеш да си избереш непородисто мъжко коте. Непородистите котета, по мое мнение, имат по-добър характер от породистите, по-рядко боледуват. Разхожда ли се котака, няма да имаш проблеми с маркирането в къщи, е ще изчезва по време на периодите за някой друг ден. Ако става въпрос за апартамент и кастрирането не е опция (за мен е твърдо не), по-добре си вземи породиста женска котка. От здравна гледна точка е добре периодически да ражда, което е една много положителна емоция и за котката, и за нейните стопани. Породистите котета се продават сравнително лесно, особенно в голям град. Това е съвсем накратко. Относно въпросите - 1. Съвсем не е задължително, котките са самостоятелни, не натрапчиви животни, достатъчно е да я търпят(и да няма алергии, че тогава е много кофти). 2. Най-добре е да остава в къщи, все ще намерите кой да идва един път дневно. 3. Котките имат вродени хигиенни навици, не трябва да се прави нищо. 4. Погледни в темата "едни такива мечти", щом имаш вила, правиш си котешка градинка, там стоиш, пиеш си кафето (или нещо друго) в "отбрана" компания, показваш ни снимки, а ние простосмъртните цъкаме с език. 5. За разлика от хората, всички котки си имат личен лекар, освен това, при правилно гледане и хранене котките много рядко боледуват.

Не, не е кастриран и за сега нямам намерение да го правя. И да не казвам голяма дума, но за сега нямам проблеми с маркиране.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Благодаря ти за отговора.

Живея в София в апартамент. Ако бях в къща изобщо нямаше да му мисля и бих имала не една, а сигурно няколко котки... а вероятно и други животни. В апартамент си мисля, че във всички случаи е по-сложно (за стопаните), но не и невъзможно...

Ако един ден направя на вилата котешка градинка непременно ще изпращам снимки... Сигурно няма да изглежда като тези в твоята тема за мечтите, но пък ще е самобитна... Ох, и аз се размечтах още преди да имам коте...

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Малко инфо от моя собствен опит. Моят котарак е на 11.5 години. До десетата си година не беше кастриран. До шестата-седмата си година не беше маркирал, или го правеше много рядко. От 7-8 годишна възраст обаче, започна да маркира редовно в определени периоди от годината, при това те започнаха да стават достата все по-дълги, т.е. от 15-20 дни нарастнаха до 3 месеца два пъти в годината. Освен това покрай тези разгонвания започна да развива цистит с болки и кръв при уриниране. Кастрирахме го преди около година и половина. Маркирането престана, както и циститите. От друга страна се твърди, че започне ли котаракът веднъж да маркира, след това при кастрирането не винаги спира, или поне не винаги спира веднага.
Ако аз бях на твое място щях да преценя според това, как се развива котанът. Ако е много "потентен" от ранната си възраст ще го кастрирам, ако се държи кротко ще изчакам първо някоя и друга година.
Като цяло подкрепям мнението, че за кастрирането сама трябва да си решиш.