Re: Чудех се дали да го направя, но се реших... / Общества / Любители на животните / Котки

До тези, които помнят "Котешката история".
Вчера "възпях" моите два чудовища /ъъъ, съкровища, де/ в едно кратко разказче. Та, на който му се чете... Ако ви се стори неуместно, може да помолите модератора да изтрие темата, няма да се сърдя.

Кафе с котка

Хубава напитка е кафето. И върви с доста неща.
Някои го предпочитат с мляко.
Други – със сметана.
А пък у нас вкъщи от две години насам хитът е... кафе с котка.
Разбира се, котката е в ролята на сътрапезник, а не на вкусотийка към кафето. Не че котките не са сладки, но у нас още никой не проявява такива достойни за АЛФ апетити.
Работата е там, че нашите котки не са като другите котки. Още от най-ранна възраст те се пристрастяват към кафето. Надушват го така, както една нормална селска котка надушва мишка. И е почти невъзможно някой вкъщи да изпие чашка кафе, без към него да се присламчи поне една котка. Която започва да гледа сърцераздирателно, да побутва с лапа пиещия и да надава умолителни вопли, докато не получи поне глътка кафе.След което придобива изражение на победител, гледа доволно и си казва: „Е, добре ги дресирах тия човеци: знам си, че нищо не могат да ми откажат”.
Затова семейството се вижда принудено да въведе ритуала „Кафе с котка”. Той има различни вариации, разбира се – кафе с един човек и две котки (сравнително безопасно, стига да си опазите чашата), кафе с трима човеци и една котка (добре за котката, защото кафе ще има достатъчно; зле обаче за човеците, защото котката е решена да опита от кафето на всичките, да не би да се мине), и – последен трети вариант, с елементи на екшън – кафе с котка в леглото. Тук вече от страна на кафепиещия се изискват твърде сериозни качества и умения:не само здрава ръка, за да не изпусне чашата с животоспасяващо сутрешно кафе, а и да умее да отблъсква атаките на настървена, неспираща се пред нищо котка... и да е готов за някои твърде внезапни и особено горещи чувства и спешно зареждане на пералнята, след като изгуби битката.
Тъй като понякога все пак човеците печелят битката за кафето, котките решават да вземат нещата в свои ръце (извинете, лапи.) Подозирам ги, че вече тайно сами си приготвят кафе: редовно заварвам кафеварката включена в най-необичайни часове, а на дивана – доволно изтегната котка, с такова изражение, сякаш току-що е „ликвидирала” и последното кафе от запасите ни.
Така че съвсем логично очаквам нещата да се обърнат и вместо ние да пием „кафе с котка”, нашите питомци да въведат ритуала „кафе с човек”. Надявам се скоро да ни поканят...
18. 11. 2007 г.

Е, това е. Много поздрави от нас /знаете ни кои сме/.