Хора, спешно е! / Общества / Любители на животните / Котки

Офи, не се притеснявай, най-малко от тебе бих искала да се опитваш да помагаш в този момент, имаш достатъчно неща( и хора), за които да се грижиш! Искам да ти благодаря за помощта предишния път!
Котетата са били намерени изхвърлени на полето от момче, разхождащо кучето си. Явно в събота. В събота вечерта ги чух за пръв път да плачат. Но после млъкнаха и реших, че са ги прибрали, защото знам как не спират да плачат, ако са гладни и сами. В неделя към 18 часа излязох на разходка и на връщане случайно видях един кашон и дори казах на приятеля ми: "О, сигурно това е кашонът, където са били котетата!" И се приближих инстинктивно. И какво видях : три берящи душа топчици. Явно не са имали никакви сили дори да плачат. Не знам на колко седмици са. Просто реших, че са към 3-седмични. Толкова мръсно нещо като тях в живота си не бях виждала. Толкова сплъстена козинка. И понеже спят едно върху друго да се топлят, пишкат едно върху друго и т.н. Просто ужас. Ами откачих. Знаех, че няма кой да ми помогне и че не бих могла сама да се справя. Много съм изморена, като куче се влача, а здравето ми е "тука има, тука нема", просто се сринах. Приятелят ми каза категорично, че повече котки няма да влязат в стаята ни. Че не желае да влизам пак в болница и т.н., и т.н. Ревах, изкъпах се и отидох да ги нахраня и да ги стопля с бутилка гореща вода. После проведох следствие и дори разбрах кой "им е спасил живота" и ги е захвърлил да се стопят от глад и студ на улицата без да поеме отговорност, без да потърси някой друг, който да се погрижи за тях. Както и да е, никой от "спасителите" не пожела да ми помогне за котетата. Чувствах се тотално отчаяна и колкото ненавиждам човешкото племе и човешката природа, просто си пожелах горещо да имам силата да помета изпепеляващо и ураганно човечеството и планетата, които просто заслужават единствено това и НИЩО ДРУГО. И да гледам с луда усмивка безумния ужас в очите на загиващото човечество, ах колко сладдддко... Тази мизерия в човешката душа, тази страшна празнота и безсмислие, в които тънат 99% от "хората"...
Отговорът, който получих от "спасителите" беше:"Правим това, което можем" , т.е. нищо и междувременно им се "къса сърцето" . Опитах се да обясня, че човек винаги може да направи много повече, отколкото смята, че може. Разбира се, не ме разбраха, но и, разбира се, това мое разсъждение се отнася за "човеците"..., а не за самодоволните свини, напъплили по лицето на Земята...
Върнах се и повторих още два пъти процедурата с котетата, масажирах ги, но не акаха, какво и да акат, бях ги хранила 2 пъти, преди това незнайно кога са яли. Естествено спаха и през нощта в неделя навън - портиерът беше един от другия блок, а там са цербери диви, така че...
Снощи(неделя) се обадих на едно момиче, на което мога да разчитам, тя се обади на свои познати и днес трябваше двама човека да вземат по едно коте. Е, няма да вземат...
Тази сутрин не бях сигурна, че ще ги намеря живи всичките, последно след полунощ снощи ги бях хранила и едното беше отпуснато, студено и не искаше да се храни, внимателно впръсквах в устичката му млекце. Бях сигурна, че ще си иде днес.
Е, засега са живи всички, изакани, нахранени, стоплени. В един огромен висок и широк кашон, в който има малък кашон- къщичка и още един по-малък за тоалетна, ако се сетят. Ако не се сетят, сменям кърпите върху които спят и пишкат. Намерих две помагачки от общежитието. Не знам дали ще се окажат достатъчно сериозни, но е по-добре, отколкото да се топя сама от паника, умора и жалост към бедните гадинки.
Кашонът сега е в един топъл коридор. Но утре ще трябва да го преместим на друго място, не толкова топло, но все пак... Още няма чистачки и голямо движение по коридорите на общежитието, така че се надяваме никой да не притеснява котетата. Ние трите ще се сменяме и дано ги отгледаме. По-нататък, не знам какво ще стане с тях. Едно със сигурност ще отиде в София, другите две дано ги вземат студенти. (Ама като ги знам студентите какво представляват...)
И понеже човек винаги може повече, отколкото смята, че може( и говоря за понасяне на болка, отговорност, страдание, саможертва и нарушаване на личното си спокойствие), най-вероятно в стаята ни пак ще се съберат 4-5 котки.

Мисля, че бях достатъчно изчерпателна