Imam sledniat problem - kotkata mi e nepokorna. Az pravia vsichko za da i ugajdam, a tia me gleda s niakakvo prenebrejenie, granicheshto s prezrenie. Sushto taka poniakogami pravi nomera - predi mesec se izpika vurhu edni moi mnogo hubavi sandalki. Zabolia me surceto kato gi vidiah opikani. Splashih ya s po-silni kriasuci i zamahnah zaplashitelno s edna zakachalka, kato ya pernah lekichko po mucunkata. Na sledvashtiat den namerih i zakachalkata si opikana, poneje ya biah zabravila na edin shkaf.

Da dopulnia sushto, che kotkata mi ne e galiovna, mrazi da ya durja na ruce, vse e umorena, vse ne e v nastroenie. Vsushnost ima nastroenie samo dokato se naiade. Za hrana - nikoga ne otkazva i samo togava miauchi po-jizneno. V ostanaloto vreme e jiv trup.

Prosto se chudia i presmiatam naposleduk - kakvo az davam za moiata kotka i kakvo tja mi dava na men. I triabva da vi kaja, che ravnosmetkata ne e v moia polza. Poniakoga se chudia dali si e struvalo vuobshte jelanieto i jertvite da imam kotka...

Че какви пък чак жертви , то си е привилегия да имаш котка в дома си. Не знаеш ли , че не човека си избира котка , а котката си осиновява човешко същество и то трябва да се съобразява с нея , не тя с нето

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Казно без капка злоба - не виждам грам любов към твоята котка.
А те много усещат, може би това е причината.
Приеми я такава, каквато е, обичай я и може нещата да се променят.
Не търси ползи и изгоди. Това, че я храниш не я задължава да се гали в теб, има котки, които не обичат да гио мачака и носят на ръце. Да имаш котка не е сделка, а любов- идва ти отвътре.
Това, че е опикала нещо - случва се, просто се случва. Не че и за него няма причини.
Чудя се дали ако й вземеш другарче няма да "живне" малко?
Но преди това трябва да "преосмислиш" какво е котктата всъщност

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

говориш за котката си сякаш изобщо не я обичаш ..... Разбирам те, че не ти е приятно нейното поведение, но не всички котки са гальовни, мили и мъркащи .... Вкъщи имам мъжки, който за 7-те си години е бил най-глезеният и най-обичан котарак, но въпреки това той не обича да го пипаме, мачкаме .... добър е само когато иска да яде, гали се само тогава, идва при нас само когато той реши .... И въпреки това умираме за него !!! Това му е характера, такъв си е и аз не мога да го променя, но това не ми пречи да го приемам и обичам. Може би ти трябва да се промениш, опитай се да комуникираш с нея не чрез крясъци и заплахи .... Може да подритваш кучето като минеш покрай него и то пак ще те гледа с обич и уважение .... може да угаждаш за всичко на котката си и тя пак да те гледа пренебрежително .... Такива са си, приеми го

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Пенелопе, кажи колко е голяма, от какъв пол, от улицата ли е, с порода ли е или не, от колко време сте заедно?

Хм, понякога си позволявам да кажа, но само на шега и в добро разположение - да се обърна към моите калпазани и да им река - защо ви храня бе, защо ви храня, като не давате и да ви галя, когато си поискам - ни вълна изкарвам от вас, ни мляко, ни месо, една компания сте ми само, чупя си кръста да ви чистя и да ходя подир вас.
Запушения Бебо никога не идва да се гуши в мен, ляга си вечер на долния край на леглото, в ъгъла, да има поглед върху цялата спалня. Сутрин само минава край главата ми и позволява погалване по гръбнака. Обича и да скочи до монитора и да си протегне главата към мен за погалване по гушката, когато вече работя. Тогава се чува и мноого, много тихо мъркане, само като вибрация на гърлото. Но за мен това е висша степен на разположение, защото знам, колко е пестелив на ласки. Щастлива съм, като го видя да се просне на пода настрани, да се обърне по гръб и да изтяга лапи. А най съм щастлива, като се унеса нещо пред компа, пък и какво да крия, да си задрема в голямото кресло. Тогава ме събужда леко предпазливо докосване с мека лапа, за съвсем кратко, по рамото. Отварям очи и го виждам втренчен в мен да замахва нежно с лапа. Това може и да не е любов, нали, това може да е подсещане, че в чекмеджето под компа има складирани гранулки за почерпка. Няма да му меря любовта, я!
И е страшно плашлив, като чуе дори отдолу да се звъни, се качва на гардероба и подава после оттам красивата муцуна.
Отгледани от първия си ден от мен, тримата ми котарака са пестеливи в ласките - Бебо най-вече, другите си имат навици да дойдат, да се гушнат в лакътна свивка, да замъркат, не повече от 2 пъти на ден. Но са тежки на характер, това е ясно.
А безпризорника Белчо, живял по приюти, сменил много стопани, няма от него по-лигав и любовен, от първия ден откакто го взех, та досега.
Такива са животните ни и такива си ги обичаме.

Na 8 meseca e, siamka. Взех я когато беше на 3 месеца. И то точно защото (явно) ме излъгаха познати, че сиамките били най-привързващите се към хората котки и най-пригодени за живот в апартамент.

Не ме разбирайте погрешно - обичам си котката, въпреки че не знам коя друга стопанка би я обичала такава каквато е. Винаги съм й угаждала и ето какво се получава...Просто ми се иска да усещам, че имам котка за домашен любимец, а не игуана в аквариум примерно. Защото засега не виждам разлика. Не че съм имала игуана...само искам да ви изясня положението с едно адекватно сравнение.

Може би трябва да взема още едно коте. Даже се чудя ако взема по-малко коте от нея и му обръщам повече внимание, дали моята Заза ще се очовечи малко. Мисля, че от разглезване съм я направила нетърпима. Да ви попитам - ако взема, сиамка ли трябва да е новото или по-добре от друга порода? Питам от гледана точка на Заза, но и не само - както ви казах - останах поизлъгана, да не кажа преметната с лафа, че сиамките били най-привързани към стопаните си....

Кухо ама не котката. Сиамките са невероятни. За да се затвори така в себе си - нещо не е наред. Вместо да се мислиш за идиална ... вземи се погледни през нейните очи. Като домашен любимец ли я имаш? Или като близък приятел? Тук е разликата - сиамките са невероятни котки и приятели, но могат да бъдат най-демоничния домашен любимец. Прекалено чувствителни за високомерно отношение - или казано иначе - това че родителя копува шоколад на детето би ли било причина то да го обича - не ...

Пенелопе, разбирам те много добре! Разбирам какво ти се иска - да я гушкаш, да я побъркаш от ласки, да СЕ ЧУВСТВАШ ОБИЧАНА... Просто нещо ти липсва в момента... Чувстваш се неудовлетворена, подведена... Не знам какво да ти кажа. Първо - сигурна ли си, че нямаш някакъв друг личен проблем, който да те потиска и ти да прехвърляш фрустрацията си върху отношенията си с котето? Защото ако се чувстваш в добро разположение на духа, едва ли би искала така на всяка цена това коте да те боготвори и да струи любов от него... Ти просто като че ли искаш котето да ти подаде ръка и да те изведе от някаква неприятна емоционална суша... Но, помисли си, че ако наистина си потисната, това се предава на котето, и то също се изнервя, не се чувства добре, под напрежение е... И то има също нужда някой да му подаде ръка... - да се държи с него ведро, с любов, без да иска нищо в замяна. Смятам, че искате едно и също, но никой не прави първата крачка. Ако излезеш от този омагьосан кръг, отърсиш се от неудовлетворението, ако котето те почувства малко по-СИЛНА и УВЕРЕНА, ще се държи по друг начин. Иначе сега то усеща, че се чувстваш слаба, объркана, а котетата не обичат такива хора май.
Колкото до характера на котките като цяло, нали затова ги обичаме, защото са неподвластни, мистични и обожаваме излъчването им...! Те не са просто плюшени играчки. Могат да ни научат на много неща!!! Ако ги наблюдаваме и разбираме, чувстваме и обичаме, заради самите тях...
Според мен на този етап ще бъде грешка да взимаш друго коте. Първо трябва да си оправите отношенията двете, иначе ще я изгубиш завинаги.
Чак когато придобие по-голямо самочувствие, може да вземеш друго коте и мисля, че няма значение каква порода ще е, просто не породата е важна в този случай.
И много съществено е да й засвидетелстваш уважение. Когато не желае нещо, да го приемаш и да се оттегляш. Рано или късно, ще потърси компанията ти, котките не обичат много-много да са самички... Твоята явно е прекалено чувствителна, "трудно дете":))) Не я глези, просто я разбирай и ъважавай, тя просто не желае да се чувства като плюшена играчка

И още нещо - говори й, гледай я в очите и й говори. Казвай й, че я обичаш, че тя е най-прекрасното коте на света, ТВОЕТО коте. Не го прави с бебешка интонация и думички, а ИСКРЕНО И КАТО НА ПРИЯТЕЛ. Никога не й крещи и не я обиждай, за котките е ужасно да се почувстват унизени... А те отлично знаят какво им казваме...