дом за черно-бял домашен котарак - 10 годишен, кастриран, чистник и не е пакостник, никога не е излизал на улица или двор.

Местим се непрекъснато и нямаме възможност да се грижим за него - когато го водим на ново място - почва да мяука непрекъснато; или се крие където свари и трудно го намираме. Мяукането е непрестанно и ни създава проблеми със съседите.

всеки миг всичко започва и свършва

Е, явно никой не го иска.

За сега всяка вечер го държим в колата за да не дразним съседите, но застудява и какво ще правим тогава не е много ясно.

всеки миг всичко започва и свършва

Ако котаракът е домашен и винаги е живял затворен не виждам защо да му влияе смяната на обстановката. Вероятно има здравословни проблеми. Съветвали ли сте се с ветеринар?
Мяукането ви пречи, а дали това е причината?
Най-добре е да разпитате роднини и познати дали могат да го гледат. Това е добро решение.
Вижте и статичната тема с местата с обяви. Тук почти всички имат повече от 1 котка, а някои и над 10. Колкото по-много, толкова по-весело.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

10 години сте го гледали и сега сте решили, че съжалявате и искате да се отървете от него? Така ли? Ами да сте мислили като го взимате дали ще имате възможност да го гледате! Ако това беше вашето дете или обичахте котето си като такова, дали щяхте да го държите там и да се чудите на кой да го дадете?

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Не ми харесва тона ти. Нещо много прибързано го даваш. по-добре ли е да идем при ветеринаря да го приспи?

Котарака не е наш. Гледаме го за постоянно от началото на лятото. Всъщност цяло лято - до края на октомври стоя затворен в апартамент и бяхме дали на съседката ключ да влиза за да го храни - просто не си бяхме в къщи.

Сега се опитваме да го взимаме с нас, но какви порблеми ни създава вече споменах. Нямам опит с котки, но предполагам, че целият този звуков терор има за цел да върне нещата така както е свикнал за толкова години, но това е невъзможно.

нямаме познати и роднини, които да гледат котка или да искат да гледат. Всъщност има една жена, но тя гледа всичките си котки на двора - той никога не е излизал и не знаем какво ще направи и не искаме да рискуваме.

Предположих че най-лесния за него вариант е да го вземе човек, който разбира от котки и ще се грижи добре за него.

Опитваме се да го убедим, че където и да сме - това е хубаво място. Държим го в колата за да мирнем и ние и съседите в блока. Там не му носим неговите неща и не му оставяме храна. Доста е стресиращо за него - наоколо лаят кучета, други котки го надушват ..... минават хора, вдига се шум....все неща, на които той не е свикнал .... Сутрин го пирбираме - гушкаме го, храним го и така се опитваме да приеме че това е по-доброто за него. Не знам дали тази стратегия е добра или не, но в момента нищо друго не ни идва на ум.

И един съвет - не правете животните, коитъо гледате безпомощни паразити - така им нанасяте непоправима вреда и ги обричате на гибел ако се окаже в един момент че не можете да се грижите за тях.

всеки миг всичко започва и свършва

И един съвет - не правете животните, коитъо гледате безпомощни паразити - така им нанасяте непоправима вреда и ги обричате на гибел ако се окаже в един момент че не можете да се грижите за тях.

За това съм 100% съгласна. Не трябва целия им смисъл на съществуване да е един човек и да са безпомощни като котки без способности за приспособяване.

Виж за търсенето на дом - за съжаление имам няколко, иначе бих го взела. Дано някой друг се навие. Все пак има още няколко котешки форума и места за обяви.

Няма по-печална история от тази за изоставена възрастна котка, в повечето случаи поради невъзможност на стопаните да я гледат повече, тук влизат и много тъжни банални житейски причини. Често ми се свива сърцето и за бъдещето на моите глезени апартаментски котаци, но гледам да не мисля за това, понеже времето до раздялата не се отмерва със закон, слава Богу.
Ех, ний тук предимно съчувстваме и даваме съвети, понеже домовете ни са препълнени с котки в повечето случаи.
Поне му направете по-топло убежище в таз кола, а за пласмента - снимки, обяви във всички котешки форуми, те не са малко, трябва си доста дейност по въпроса.
Жал ми е.

Тренинга с колата дава ефект. Там е тъмно, студено и страшно, но ние сме спокойни че нищо действително лошо няма да му се случи.

Ставаме сутрин много рано за да го приберем и да имаме повече време за гушкане. Беше свикнал да хапва нощем и сега много огладнява до сутринта и забравил за всичко друго набегом тича към паничката. После му гасим лампата и той заспива на топло.

Много го е страх от хора, които не познава - а на нас ни е ежедневие да се местим и съответно да влизат най-различни хора. И сме замислили да продължим с тренировките в 2 посоки: първо да му даваме само толкова храна, колкото действително изяжда и да се опитаме да го привикнем че се хапва само в определени часове - защото понякога не можем да му държим паничката с храна непрекъснато на разположение. И второто - да го свикваме с много и различни хора, които да го гушкат и да му се радват за да не тича да се крие като чуе чужд глас....Той е много добродушен и не е особено агресивен и предполагам че няма да надраска или охапе някой от познатите ни.

Има някакъв минимален напредък от терапията с колата и това ни дава кураж да се надяваме, че може и да се получи. Ако не стане - ще го снимаме - той е голям хубавец и ще продължим да търсим възможности да го вземе човек, който може да му осигури нещо приблизително подобно на това, с което е свикнал.

Това, което много ме възмути е, че се отказаха от него с лека ръка .... когато се обадихме да го върнем, защото го бяхме взели уж за малко, ни се каза - "правете го каквото искате...". Още съм гневна за тези думи. Мисля си че в подобна ситуация по-коректното към животното е да се даде на ветеринар и да се приспи. Защото като го изритат на улицата - ще се свре в някоя дупка и ще умре там в мъки или кола ще го сгази или кучетата ще го изядат ..... По-добре кратка смърт отколкото пак смърт но изпълнена с ужас и агония.

всеки миг всичко започва и свършва

Повярвайте, котаракът се чувства в пъти по-зле от вас. Колко ли е стресиран и несигурен милият.
А как е попаднал при вас?
10 години е средна възраст за котарак, изобщо не е дядо. Опитайте се да изкарате поне зимата, а напролет може да помислите и за адаптацията му в къща с двор (ако не се лъжа споменахте, че имате такива познати). Може да приемете грижата за изхранването му или поне да помагате.
Не смятам, че "приспиването" на здраво животно е хуманно. Поне му дайте право на избор.
Радвам се, че поне се опитвате да му създадете нормални условия за живот.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Жестоки хора...

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите