|
|
|
|
|
ми е и на мен и на сина ми и на сиамката ни Соня.
Преди три месеца намерих едно изхвърлено котенце, тип тигърче, на видима възраст около 20 дни. Прибрах го и синът ми го нарече Искра.
Това е най-милата и добра котка, която съм виждала. Не се чува дори гласът й. Само мърка и се гали.
Преди пет минути я дадох на едно семейство с дъщеря на около 10 години. Много мили на вид поне, хора.
Обаче ни е мъчно на всички.
На върха на копието
| |
|
|
|
А нямаше ли начин да продължите да си я гледатеЩото и аз за моята "чернилка" търсих дом,давах я,ама накрая не издържах и си я прибрах и сега се наслаждавам на всякакви "мурафети"
| |
|
|
|
дали сте на хората частица от своето сърце и ако са добри хора не съжалявайте - дано да има повече такива хора
| |
|
|
|
Знам какво ти е Гадно е да се разделяш с котенце, което си гледала толкова време... И все пак това, че си му намерила дом, е чудесно! Радвай се! Вярвам, че ще го обичат и ще се грижат за него така, както и ти си се грижила досега
| |
|
|
|
Ами нямаше как. Имам една котка, а у нас е супер тясно.
Аз имам навика да събирам захвърлени котенца, да ги отглеждам и да ги подарявам после.
Затова все гледам да не се привързвам много към тях. Това обаче е нещо уникално. Най-милото и гальовно животно на света.
На върха на копието
| |
|
|
|
Това е най-хубавата печал, като на родител, който си задомява щерката.
Ако тъжните неща в този Форум бяха все такива...
Ела се вие, превива
мома се с рода прощава
| |
|
|
|
Не тъгувай, може да ви я върнат ... Така стана с по-малката ми котка Мая Калпазанова и сега пак сме си заедно.
| |
|
|
|
мисля, че трябва да се радваш, а не да тъгуваш. защото така ще можеш да спасиш и задомиш още нуждаещи се котета. ако се появят де. а ако хората, на които сте я дали са наистина добри и отговорни, то тогава какво по-хубаво.
| |
|
| 
|
|
[