Щастливо приземяване / Общества / Любители на животните / Котки

Уффф, още ми треперят ръцете. Банална история - полет от 3-я етаж. Ама приземяването във вражеска територия, с ограничен достъп, там е работата.
Снощи, малко преди полунощ, излизам на кухненския балкон да хвърля нещо на външните, това го правя по тъмно, да не пищят съседите, и чувам от съседния двор адско котешко врещене, ама с голяма честота, почти като полицейска сирена. Брей, викам си, уж има дисциплина, а тия ще се сбият. Добре, ама някакъв познат тон във врещенето. И не спира. Хвърлям аз - в съседния двор, от варените фенери, врявата продължава. Прибирам се в къщи - броя, бреее, едно липсва. Ясно, викам си, имам едно т.нар. сервитудно прозорче в хола, от тези, високите, дето излизат на калкан. Любимо място за наблюдение - от доста широкия корниз пред пвц дограмата. Слизам аз, вече в полунощ, като една Пепеляшка, заобикалям си къщата, че е на ъгъл, и се отзовавам пред заключената, естествено, широка дворна врата. От стената се отделя някаква позната сянка и със същото врещене се устремява към мен. В този момент, примамени от виковете ми - маци, маци, маци, по двора се събират няколко от хранениците ми, и сянката избягва. Успявам да видя познатата разцветка, а също и че сянката си тича много добре на четирите крака. Същата се сгушва на около 30 м. от мен, в дъното на двора, свита до гаражна врата.
Любезен женски глас до мен - мога ли да ви помогна? Викам - ами вижте положението. Къщата и двора - на фирма, сградата - бивша на БОДК, пълно със светещи датчици, високи дувари, плътно заключено. Оказа се, че това е новата собственичка на един шик ресторант, също съсед в ситуацията. Кибича аз половин час пред тази врата, съзерцавам си човека, сгушен в ъгъла, гоня другите котки и викам тихичко, силничко, всякак. Тишина и мълчание. Брех, викам си, ами ако е ранен и сега там си умре, в ъгъла, а аз обикалям отстрани?
Отивам пак в ресторанта. Келнерчетата любезни, собственичката - спортна мадама, вика - аз бих се прехвърлила през керемидите, ама виждате ли каква им е охраната, ще довтаса СОТ на минутата. Поисках лист и молив, написах любезна молба да хората от фирмата, да не ми гонят котето от двора, че ще го взема сутринта. Легнах да спя, ама то спи ли се, отдолу долитат периодични жални писъци. По едно време затихнаха и аз съм заспала. На сутринта, в 8 ч. взимам клетката и отивам при съседите. Отваря ми любезна девойка, но пък - ужас, в ъгъла вече коте няма. Тя ми разрешава да огледам двора и виждам нашичкия, свит между решетката и стъклото на един прозорец към мазето им. Ама там разстоянието - по-малко от 20 см, как се е пъхнал, неизвестно. Започва се яко дърпане, с извъртане на главата, че в нормално положение не излиза, девойката тича в мазето да отваря прозореца за разширяване на периметъра на изскубване. Не стана нужда, с извъртяване, дърпане, придружено от адски писъци (но аз различавам писък от болка и от уплах) и хвърчене на козина, човекът е в ръцете ми. Благодаря аз, понасям го, през корема, през улицата, хората се обръщат, защото врещенето е на max. Като влизам в кооперацията вече, също не се намалява, но един етаж пред входната врата вече е примесено с мъркане.
Стресиран е нашият, но веднага си отиде да си легне на любимо място, дори не припарва в стаята с Оня прозорец, хапна си, само нослето му е малко зачервено, май кръвчица е имало, и муцунката също малко отпред червена. Как се е приземявал, и не искам да си представям.
Сега излизам, в горещината, слава Богу, в съседната къща, освен ресторанта, има ателие за дограми и щори, ще поръчам някаква мрежа или комарник, да сложа на това прозорче, то не е голямо. На другите имам солидни препятствия от саксии, които не се прескачат. А и достъпът до пространството под тях не е така силно охраняван, да не дава Господ пак да слизам с тази цел, да събирам паднали животинки.