Понякога котката ми се държи малко особено. Започва да следи с поглед нещо във въздуха, сякаш вижда нещо, което аз (очевидно) не виждам. Самата поза на телцето й е "сякаш идват гости" - любопитно-очаквателна, а и явно "нещото" се движи, защото погледът й внимателно го фиксира. Друг път е неспокойна, като че ли се чуди дали да го подгони или да се скрие.

Случвало се е да успея да открия някакъв реален "дразнител" - мушичка например или слънчево зайче. Но в повечето случаи няма нищо - абсолютно нищо. Или поне нищо видимо за човешко око.

Чувала съм, че котките имат по-особени сетива - и че могат да виждат духове или астрални същества примерно. Макар че подобна хипотеза е трудна за доказване, понякога ми изглежда единствената достоверна. Вие какво мислите и какво знаете по въпроса?

И аз съм се чудила на подобно поведение на моята котка. Понякога се заглежда в някаква посока много съсредоточено.Опитвала съм се да отклоня вниманието и, но тя продължава да гледа така, сякаш в стаята има "нещо"

а може би са те.... една от причините да си взема котка беше, че ме е страх да стоя самичка по тъмно... ама сега май тря да се плаша повече (добре, че моята маца няма такива съзерцания)... айде донеси си главата на принца

Между другото, когато вечер съм сама и котката започне със своите странни погледи, малко ме хваща страх.
А някой знае ли къде може да се намери информация за зрението на котките?

Котките имат особени сетива. Моят котарак например често гледа нещо. Дали са духове не знам. Но определено има нещо. Усещат и кога си болен. Дори според мен усещат и кога има магия - не ми се смейте, вярвам в такива неща.Те знаят и кой човек е с добър характер или лош. При някои веднага отива и заспива в тях. А при други отказва дори да се доближи.Може би възприемат нещо от магнитното поле на телата?

много филми гледате, аз току - що гледах константин - та нали сме на тая тематика... за тези които не са (ама в тая тема май няма такива) "котките живеят в двата свята..."
ууууууууууууу, бррррррррр... май няма да се спи много тази нощ

Тайната на котешкото зрение

Животните виждат, когато лъчът влезе в окото, раздразни светло-чувствителния слой на ретината, дразненията се предадат по очния нерв в мозъка и там се сформира картина. Затова никое същество не може да вижда при пълна липса на светлина, но в сумрака, когато ние не можем да видим и собствения си нос, котките се ориентират прекрасно, особено ако следят движещ се предмет.
Котките, както и много други животни, но не и хората, имат в очите си отразяващ слой. Когато светлинният лъч раздразни конкретното нервно окончание, той се отразява от него и после се връща обратно - така всеки лъч дразни двойно ретината, и картината, която животното си създава, е по-ясна.
В чувствителния към светлина слой на ретината има два вида нервни окончания - пръчици и колбички. Колбичките реагират по-интензивно на светлина, отговарят за цветното виждане и възприемането на дребните детайли. Пръчиците реагират по-слабо и не възприемат образите достатъчно ясно. Нощното виждане зависи пряко от съотношението между колбички и пръчици. При нас то е 4:1, а при котките - 25:1.
Зениците на всички животни се разширяват с намаляването на потока светлина, като се стараят да поддържат количеството светлина на еднакво равнище. В тъмнина или при опасност зениците на котките се разширяват, покриват почти цялата повърхност на окото и в мозъка се съставя кристално ясна картина на всичко наоколо. Така котката получава много повече визуална информация от нас и може да вижда при 20% от светлината, необходима на хората, за да различат предметите.
Разширяването на зениците е причината котките да се парализират пред фаровете на приближаващата се кола. Ярката светлина ги зашеметява, защото до този момент те са били на режим пълен мрак и са си отваряли очите на четири.

Снежанка гледам е направила един задълбочен анализ на котешкото зрение защо виждат добре дори и на тъмно. но има още една истина:
Котките са дългогледи и могат да фокусират зрението си много точно дори върху много малки обекти на разстояние за да ги видят много ясно.
МОже да съзерцават така дори и прашинки които се въртят във въздуха на разстояние от тях, или някое много дребно паяче дето пълзи по стената.

И когато "гледат" телевизия напрактика виждат червени зелени и сини точици които присвяткват. ние за да ги видиме трябва да си завреме носа в телевизора.
Котките имат много широк ъгъл на периферно зрение, но то им служи само за да видят и усетят някакво движение. Когато се концентрират към обекта който искат дапроследят те могат да елиминират всякакви дразнители попаднали в периферното им зрение.

Котките не могат да виждат ясно на близко разстояние и се ориентират тогава с другите си сетива - с мустаците си със ушите си с косъмчетата на предните си лапи, с носа си, ... тогава "слушат" дори и с очите си, и "душат" с небцето си.

Котките освен това имат и изключително селективен слух - могат да чуят неща които ние не можем да чуем. могат да концентрират слуха си само към определени звуци. Затова примерно дори и да има пусната много силна музика около тях те чуват как се отваря много безшумно вратата на хладилника например :-)))))))

С предишната ми котка можеше например да се познае кой се прибира вкъщи преди още да се е чуло бученето на асансьора.

Редактирано от Styx на 05.11.05 09:19.

А различават ли цветовете?

но не толкова добре като хората
в тъмното не им трябват цветове.
по чувствителни са към сините нюанси тъй като в тъмното преобладава синьото от спектъра