Взех си две котетата - сестри, на около по 5-6 месеца май са. Не мога да им измисля имена! А и нямат отпреди.

Чакам, чакам да им се проявят характерите и те се проявяват и аз пак не знам...

А те изглеждат направо противоположни характери . Едното, от както ги взех у нас лежа една седмица полускрито в дин кашон с книги, (само две уши стърчаха отгоре) - много срамливо. А другото разучава цялата къща, изнасилва ме за ласки - с лапата си прави някакви номера - закача се; мотае ми се из краката; чевърсто ми сяда на стола щом ме види че се запътвам към него; ако затворя някоя врата щото не искам то там да влиза, то почва да се опитва да влезе и освем това ХИЧ, ама ХИЧ не му прави впечатление, че непрекъснато си блъска главата в разни предмети, ('Главчо'?, ма не как ще викам 'Г-л- ааа- вчо', малко така неуважително така )....

Тъкмо бях решила, че това дето се крие е пълен скучен непокис - и то почна да плаче, ако се разиграя със сестра му в друга стая...А, значи нещо му прави впечатление!

И ето, че днес, (това са значи цели 7 дни след престой в къшона с книги дето все се каня да ги изхвърля, няма да ги чета, та се е видяло), надничам там - както правя обикновено след работа - и ето, че срамежиливото отвътре тоя път почва да се протяга - вместо да ме гледа подозрително.

То беше едно протягане, па насам, па натам - почна и да се обръща с крака нагоре по гръб и да ми МЪРКА! Аз съм влюбена! След малко му донесох храна - а вместо да я сложа в кашона както правех, я сложих отвън - до него. Е, излезе от кашона и яде....Сега е сменило позиция - под дивана е - но аз знам, че сме на път за опитомяване и развиване на дълко и дълбоко взаимотношение!

Дъщеря ми предложи да нареча срамливото, 'Мишка' (или айде там 'Миши')... хм, и това е някакси неуважително, 'Миии-ши'... на котка да викаш....

Някакви идеи????

Прочети "Автентичната котка" може там да откриеш идеи за имена на котета!!:-)))

Много увлекателно разказваш, но ще трябва да ни поразкажеш още някой-друга историйка, за да можем да им спретнем по-прилягащи именца

The only way of finding the limits of the possible is by going beyond them into the impossible.

Да, трябва още истории - на мен ме ми трябват за да ги опозная повече. Днес ги водих на ветеринар - едно щото кихат, (и това ме плаши - котки могат да хванат котешки спин и разни други там - чула съм, че не понасят истинки), а и са пълни с бълхи.

Та докато си търсих по-ефтин ветеринар, на всякъде ме питат, 'как се казват котките?' (тука така питат, аз живея в Англия и зарегестрирват коткитите по имена). Аз все викам, 'ми нямат имена още'. Накрая ги нарекохме коте номер 1 и коте номер 2, (по тегло се упределиха имената - но па се сега не се сещам дали по-лекото или по-тежкото беше номер 1, о-о-о!). А ветеринара ме пита, 'иматли глисти?', аз му казах, че не съм разглеждала... работите...

След една седмица ще ги ваксинират, един път, па два пъти (така трябвало). А и почват да ме ме разпитват ветеринарите - искам ли ваксина срещу това, па срещу онова рядко заболяване, а и ако съм баш добър стопанин би било добре да ги застраховам...а таксите вървят нагоре - и аз почвам да се чудя колко ще ми струва да си усиновя едно дете от Африка (да кажем) и дали всичко това с разходите по котлите е морално (като се има предвид нуждите на човеците по света) ... То си е цяло чудо, а след това ще ги стерилизират....да не забременяват. Това струва сто лири...но тия лири найстина ги прежалила. Като се връщам в България и гледам какво става с преражданаме на котета и кучета ми се пука сърцето...

Опа, отделих се от темата... стига за сега

Срамежливата я наречи Мимоза. Галено ще й викате Мими, или Мимка.
Хубаво е котка да носи име на цвете....

Какво хубаво име! - днес милех да я кръстя 'Тиха' ... но в името Мимоза има нещо, хем така малко срамливо, хем красиво... и по й приляга от само 'Тиха'
Благодаря много.

щото е космат и свиреп звяр, мойта получи името Чубака, галено Чуи...
;]

:::the truth is out there:.:

Едно котенце беше на двора с майка си. Майка му я бяхме кръстили Грачка, имаше много дрезгав глас. Една сутрин я намерили мъртва, разкъсана от кучета.
Аз отсъствах тогава от София. Като се върнах, ми разказаха историята и ми показаха малкото котенце, което никой не прибрал и се криело по дупките на зида, толкова беше малко. Съседските деца го взимали за малко при тях, хранели го със сиренце, плачели над него, но родителите му не дали да го приберат.
Аз го взех, сиво тигърче с бяло, женско. Така ми замърка, като го прибрах, че го оставих. Чудех се какво има да му сложа, цяла седмица му викахме - сирачето.
Тогава погледнах в литературата и видях най-известното сираче - Козета. Така я кръстихме Козета. Вече е на 13 години. Живееше много дълго в къщи, роди доста деца, но, родена и отгледана на двора, е волна котка. Излиза и влиза когато поиска. Случва се по няколко месеца да е навън, ражда деца, отглежда ги, загубва ги, но редовно идва под прозорците да я храня.
От няколко месеца се прибра в къщи и не иска да излиза. Има си навиците на домашна котка - знае си тоалетната, чинийките с храна. Може би е вече остаряла, но явно беше родила скоро, а котета нямаше покрай нея, цицките й бяха надути, но като на некърмила, вече с прегоряла кърма.
Остана си Козета. На галено й викаме - Кози. Малко за коза прилича повече името, но така е, като се каращисват френски литературни герои и български котанки.

Не знам как ще ги кръщаваш ама внимавай, щото като си получат имената и стават като тях. Например ние си кръстиме едно от котетата Евро още като се роди. То стана по-нахално и от Евро Съюза!
Друго го кръстихме Юки, ще рече сняг на японски, то е като стега направо, лети та се къса! Вече три пъти го носи съседа от пърния етаж. Сега е със счупена опашка. Не съседа, котето... то може и съседа де... ама той май-няма опашка... колко дълновиднво значи, няьма си опашка и не може да си я счупи.
Третото стана Йик Младши и като баща си не се търпи от добротия.
Майка им Йору, което е нощ на японски, е баш като нощтта - не виждаш кога настъхва, докато не е вече твърсе късно.

Та много внимавай.

Моята като е Снежанка сега какво - трябва да й търся джуджета ли