4естита Нова Година на вси4ки!

За съжаление има лекари, както хуманни, така и ветеринарни, които са посредствени, като дори зная за слу4аи завър6ели със смърт вследствие на лекарска гре6ка. Оттам идва и недоверието на хората към лекарите като цяло. Няма е тази практика у нас лекаря да си зака4и дипломата в рамка на стената да се види с какъв резултат е завър6ил следването си, както и грамоти от местата където е специализирал.

Бе ти щом пишеш на тая маймуница си ясна
И ако мислиш, че някой те чете!

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

А 6то се отнася до къпането, моя не го къпя и помежду ни цари отно6ение на оби4 и доверие!

Категорично, котка не се къпе! Моята е на почти 14 години и е къпана само два пъти досега. И двата пъти беше свързано с бягства от къщи на младини и връщане след 2-3 дни в отвратително мръсно състояние. И досега се чудя как се поддържа сама в такова перфектно състояние. Тя е черно-бяла, порода улична, и бялото е винаги снежно бяло, всяко косъмче си седи отделно като сресано. Козината не мирише на НИЩО! Като я напече слънцето мирише на чисто, като изпран и изгладен чаршаф. Абе голяма работа е това котката!

Моят МърДжо мирише на вълнено одеало. Честна дума! Като заровиш нос в русичкото и вдъхнеш с всичка сила - ами точно на родопско одеало си ми мирише мишлето!
Иначе относно къпането - до сега котан е пран веднъж! Седя съвсем мирно и с един нещастен поглед ме умоляваше да го спася от този ужас! Но после и дума не можа да стане за сушене със сешоар! Не знам вие как го правите този номер, но ние двама души не успяхме да го изсушим! Обаче беше лято и жегата и слънцето свършиха работа.



Какво му трябва на човек - коричка хляб и една яхта!

И аз моя не го къпя, защото е невъзможно, дори и следприлагането на предложените по-горе руски рецепти. То е като да се биеш с тигър

All things are full of signs, and it is a wise man who can learn about one thing from another.

хора, я да питам и аз, как подсушавате котките след къпане, нашата като излезе от легена, т.е. като изхвърчи май е по-уместно да се каже, па се скрие под някое бюро и е абсурд да бъде уловена повторно. започва да се лиже, а то какво има да се лиже, след като е мокра до кости, но това е положението и се боя се, че може да настине.

Ако е късокосместа топлиш стаята и май няма проблем. Печката на макс и гледаш да не се свариш. Иначе спасение нямаш, ще се жертва кръв ;)

Аз също моля да ме извиниш за резкия тон.
Сигурно си още млад и затова изживяваш разочарованията
толкова силно. Пази си силите, защото, уверявам ти, всеки
човек, във всяка професия, цял живот, изпитва повече разочарования,
отколкото радост. Щастливи са тези, на които работата носи
удовлетворение. За това е нужно професионално и човешко само-
чувствие (но не и неоправдано високо) и позитивна настройка.
Ако отиваш на работа с мисълта, че няма да се справиш с възникналите проблеми, наистина вероятността да не се справиш е огромна. Имам
известен брой колеги, които идват на работа направо уплашени - да
не им възложат трудна задача, да не би шефът да им се скара за
нещо. Те са в непрекъснат стрес, не смеят да отстояват мнението си,
не са способни да вземат решение и да поемат отговорност. Представям
си в какво състояние се прибират вкъщи.
Професията на ветеринарния лекар е адски трудна (според мен доста
по-трудна от тази на хуманния лекар), затова хората, които са се
посветили на нея, трябва освен професионализъм, да притежават и
голяма доза търпеливост и способност да убеждават. Знам колко е
трудно с някои хора. Брат ми често има пациенти, които му водят в
безнадеждно състояние - например котараци, които не са уринирали по
4-5 дни, и ако не успее да ги спаси, той излиза некадърния. Или пък ако
не може да излекува бързо хронично възпаление на ушите на куче,
които не са почиствани през целия му живот... Виждам как страда, когато
му умре пациент, обаче някои хора не могат да разберат, че чудеса
не стават и спасението на животинчето е било в техните ръце, но те
са пропуснали момента и трябва да обвиняват единствено себе си.
Ох, написах цял трактат. Желая ти кураж, за да се справяш в трудни
ситуации.

Въпреки това не съм съгласна, че котките трябва да се къпят често.

То и с моите е така - някои се къпят адски трудно, други
изпитват удоволствие от къпането.
Обаче опре ли работата до сушене... За сешоар и дума
да не става. Ако успея да ги поизбърша с хавлията, добре.
Веднага се скриват на недостъпно място и почват да се
ближат (до пълно изсушаване на козината).
Ако жилището ти не е достатъчно отоплено, по-добре
избягвай да я къпеш през студения сезон. По-добре да
изчака топлите дни, отколкото да се простуди.