Здравейте! Как е Вамп(от Вампирчо)? Още ли не се е проявил?

От вратата със засилка на пердетата, та чак до тавана.

Да е намерил недозалепено тапетче, да си пробва ноктенцата?

А мери ли ви колко са дълги панталоните ви? От земята до колана или до чатала - кога как дойде?

В колко чаши успя да влезе вече?

Ай-ай-ай, тези малки пухчовци! Да ви е честит!

Лу, като за истински женска котка.

От вчера си има име...малкият го кръсти Малчо. Толкова по въпроса. Близо е до Маца, Мац, аз така го наричам. Вече слуша, само спи и яде, и хлапето го разнася напред назад, а котето кротко се гушка в ръцете му. Нямаме завеси, а щори, но засега е рано да се каже какво ще съсипе. Вече преживях няколко тежки момента, когато откри, че е много меко и удобно да пишка и ака по чекмеджета и гардероби...изпрах цялата къща, и малко имаше драматизъм, но се справихме.

Благодаря....Вече сме влюбени в това коте! Толкова е страхотно!

Е, на толкова мажкари в къщи само аз съм женски екземпляр. Даже се посмяхме....прилича на случайност, че е така. Питаш ли ме какво ми е ?

СИМО/ дано не се повтарям/- хубаво българско име, пък и има връзка с породата
Ееее, много си падам да измислям имена, особено звучни, натурални, български именца като Кънчо, Жеко, Спиридон и т.н.
Нашият котарак се казва Емил, обаче никой не му казва така, аз отдавна съм му измислила, по нежни обръщения като "Пуйчо" и "мазно животно", на които винаги реагира, за разлика от името Емил.

Гледам да помагам, мога само и да гледам.

Редактирано от ezeroto на 21.11.04 16:54.

Нали? Интересно защо...на голямо и важно име се мудри...а на такива небрежни да видиш как скача....тия котета! Нашето е необикновено! Ние сме очаровани....нощес се настани в завивките и аз само го гушнах...а как ненавиждам косми...но се решим, галим, и скоро ще го набарам да го изкъпя......ах, предчувствам как ще хвърчат косми у нас....и шампоан!

Я сега съвети за къпане...аз четох нещо, но всичко по темата пак ме интересува!

Най- важното е, че не бива да влиза вода в ушите на животинчето...иначе мисля, че не е кой знае каква философия, къпеш го със котешки шампоан, ако нямаш с бебешки. Нашия котарак много мрази да го къпя, почва да мяука едно такова жално като, че ли ще го давят и преди като беше по-малък го гонех из цялата баня, а той гледаше да се изкатери на някое сухо място- напр. на закъчената хавлия, обаче аз се изучих и не му оставях таковя място за бягство ипознай- започна да се катери по мен, защото аз се оказах най-сухото нещо в банята, че едни борби бяхаАма сега се пооправи- само мяука, ама аз като започна да му говоря и се успокоява, еееех, много си го обичам

"...вечность и тоска игрушки нам..."

Зимата по-добре не го къпи котето. Можеш твърде лесно да го разболееш.
Иначе се къпе максимум веднъж в година (не беше дългокосместо, нали?), защото му махаш полезните вещества от козината, които изблизва

Сигурна съм....да, ще се гоним и ще има борби, и то е част от играта.....

Много сме влюбени в момента.....лежиме си по коленете, обичаме се.....и ядеме! Ядеме като за световно! Пък ме увериха, че щяло да си регулира само храната...ти си ияжда на шега по 2-3 порции от по 100гр Уискас....

Всяка нощ се гуши в леглото в краката ни. Хем ме е яд, хем го пускам...и то си е душичка....но вече го обожаваме!

У нас е топло, ние сме зиморничави, а и винаги мисля мога да го спася в една топла хавлия...надявам се де....

Тоест котето е страхотно , ако можех, щях да го разнасям с мен по цял ден.
Много е възпитано, и е толкова деликатно!

Чак ме е яд, че не съм се родила котка! Искам и аз да съм домашна котка! Искам и мен да ме глезят...да ме обичат и хранят! Искам да ме гушкат....да ме гъделичкат...да ме къпят! Искаааам!

Искам да съм домашна котка!