Живея в дом всред природата. Преди 3 месеца се сдобихме с котета на около 4 месеца. Оказаха се и трите мъжки. Ето го

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

горките съсели!

абе, човек, аз се чудя как да отуча моя котарак да трепе мишки, плъхове и птичета, ти искаш да учиш твоите!?

няма нужда да ги учиш - щом ги храниш само с няква попара, а и са на свобода, те сами ще се научат да ловуват. номера е, че най-вероятно няма да искат да ядат жертвите си като са научени на домашна храна.

и моля те, недей и ти да трепеш диви животни - 3 котараци са предостатъчни!

...хайку за вълци...

Ами тези съсели жиеят на тавана и гризат де що видят дървения, включително прозорци и т.н.. Какво да ги правя?
А котките си ги хапнаха с видимо удоволствие.

Много са ти готини мъниците
Виж сега няма наистина нужда (а то и няма и начин) да ги научиш на това.
Сега по принцип ако си си взел котетата само за да ти ловуват наоколо по-добре ги раздай на други хора още сега.
Котките са независи и горди същества, които не можеш да дресираш. Би трябвало да си чувал, че са единствените животни неподлежащи на дресировка. Ако решат да си хванат нещо ще го направят. Ако решиш ти да ги принудиш като спреш да ги храниш твърде вероятно е:
1. да избягат
2. да умрат от глад (вероятно само най-малкото)
3. част от тях при всички положения ще се научат да се хранят сами, но вероятно няма да ги видиш повече

Съвет - така или иначе 3 котарака на едно място ще ловуват и още как ако не ги направиш разглезени и изнежени пухковчи, а ти според мен нямаш такова намерение. Така че - повече свобода за малките. Продължавай както и до сега с храненето. И помни едно - котката винаги ще ти се глези ако среща в теб добро отношение, а това доста често включва и искането на храна от теб, независимо, че може добре да са си хапнали вече. Това не е признак на "просия", а "удостояване с честта да ги поглезиш"
Хайде, успех и пиши какво става!

В отговор на:

---

Продължавай както и до сега с храненето. И помни едно - котката винаги ще ти се глези ако среща в теб добро отношение, а това доста често включва и искането на храна от теб, независимо, че може добре да са си хапнали вече. Това не е признак на "просия", а "удостояване с честта да ги поглезиш"

---

Големи са сладури и така като ги гледам са и много щури беладжии!

Ще ти дам един пример, за това че котките никога не губят животинското в себе си! Майка ми има един котарак, който е на 5 години и след първото му влизане на 2 месеца, никога след това не е излизал от апартамента. Голям е мързелан само спи и яде и нищо друго не прави, за 5 години дори не се е разгонвал, защото май и за това го мързи! Та така можеш да добиеш представа за какъв социален котор става въпрос! Преди месец майка ми се обади много потресена от факта, че Оскар е хванал гълъб на терасата и го е изял - Беше ужасно потресена как може да направи подобно нещо при положение, че купичката му винаги е пълна с храна!?!
Затова, че споко котките са си котки и независимо дали са домашни или не, те си имат своите инстинкти, които ние хората не можем да притъпим! При уличните котаци са по-изострени, но при тях е въпрос на оцеляване!
PanTer хубаво ти каза да внимаваш да не ги умориш от глад или да ги прокудиш. Обичай ги, грижи се за тях а останалото остави на природата!

Le vieil homme part tout seul, a la recherche d'un grand poisson

Опитвам се да бъда добър стопанин: обръщам внимание на всички по равно за да няма ревност между тях. В началото ги взимах на разходка с мен а сега идват сами. Голяма веселба е, отивам доста надалече а те -- след мен. Разхождаме се из гората, из запустелите градини. Те скачат, катерят се по дърветата а когато тревата е твърде висока и не ме виждат започват да ме викат. Когато се обадя се успокояват и идват. Последния път слизах до града да им купя риба и двете ме следваха. Пътеката е около 2 км. и после гората свършва и излиза на шосе по което се отива до града. Като стигнах до там се спрях и им казах по мъжки, че трябва да ме чакат тук. Те се спряха на едно място а аз продължих по шосето. Оглеждах се от време на време назад да видя дали ще ме последват но ги нямаше. Бавих се близо час в града, като мислено им казвах, че всичко е наред и не трябва да излизат на пътя. Като се върнах обратно стигнах до началото на пътеката, повиках ги и те изкочиха от храстите Е, получиха по един рибен медал за послушание...

Не знам къде си, но си нямаш идея колко се радвам и за теб и за котенцата.
Ей, че ме размечта и аз да живея на някое такова място и да мога така да оставя Туфито на воля да отгледа малките си и да не трябва да ги раздавам и.... Абе въобще - размечта ме.
Пиши по-често.

Браво страшни са, явно са големи умници от малки
И аз като ПанТер се размечтах да живея на някое подобно място и да си гледам на воля колкото и каквито животинки си искам........, но не мога.........
Ти явно много си се привързал към мъниците Честито, да са ти живи и здрави и да пишеш какви ги вършат, че със сигурност ще са интересни!!!

Le vieil homme part tout seul, a la recherche d'un grand poisson

Котараците са страхотни. Не знам как ще стане за напред с храненето. Аз също съм на мнение, че има неща, които природата е записала много дълбоко в котешкото "съзнание" и нищо и никой не може да промени. Просто когато има по-лесен начин, защо да се "бъхтят", душиците":)))) Щом разполагаш с възможности наистина е добре да ги задържиш, още повече щом става въпрос за толкова интелигентни същества...........

All things are full of signs, and it is a wise man who can learn about one thing from another.