|
Страници по тази тема: 1 | 2 | 3 | >> (покажи всички)
Тема
|
КОТКИ И КУчЕТА
|
|
Автор | Лили (Нерегистриран) |
Публикувано | 27.01.04 16:31 |
|
Имам котарак, който Май месец ще стане на 2 г. Искаме да си вземем и куче. Та въпросът ми е :Възможно ли е това изобщо? Някой има ли опит в отглеждането на кучета и котки под един покрив? Каква порода да избера? И дали трябва да изчакам още някоя и друга година котаракът да стане по-голям и улегнал? Сега е още доста див :)))). Което не му пречи да е сладурчо.......
| |
Тема
|
Re: КОТКИ И КУчЕТА
[re: Лили]
|
|
Автор |
PanTer () |
Публикувано | 27.01.04 17:07 |
|
Според моето скромно мнение няма пречки да си вземеш и куче, стига да е мъничко за да могат и котето и кучето да свикнат едно с друго. Разбира се зависи колко своенравен е котарака.
| |
Тема
|
Re: КОТКИ И КУчЕТА
[re: Лили]
|
|
Автор |
минaвaщa (open-minded) |
Публикувано | 27.01.04 17:24 |
|
За мен няма нищо по нормално от това животинките да съжителстват без никакъв проблем. Моето момче Бубка беше на 7 години, когато у дома дойде и малката тогава Чочи- сиамче, което някой беше изхвърлил на улицата по незнайни за мен причини. Тя беше съвсем бебе- докато се научи да се храни сама трябваше да я нося всеки ден със себе си в службата и да я храня с капкомер сварен жълтък и така ... В началото моето момче ми се разсърди- също като при децата ревност голяма беше. Като го доближах да го галя той си обръщаше главичката на другата страна и не ми обръщаше внимание. Детска им работа. Котете пък все искаше да се гуши в козината му и да "суче" - това трябва да се изпита не може да се обясни с думи. Когато Чочи стана на 4 у дома пак по неведоми пътища попадна друго бебе сиамче. Пак се повтори сценката с ревността, но този път в "двоен" размер. Невероятно е да имаш и котета и куче у дома, забавляват се като малки деца, къщата понякога е с краката нагоре, но на кой му пука щом има живот :-) търсят се, когато боледуват като че ли се опитват да се грижат един за друг. Моите живяха заедно 9 години до преди 2 години когато Бубка почина. Повече от месец след това котаните тъгуваха, търсеха го на всякъде, Чочи- голямата- отказваше да се храни, а малката все препускаше насам - натам с надеждата ,че той ще се покаже да я подгони. Не мисля,че би имала проблем да отглеждаш заедно и коте и куче, а най-вероятно и породата няма значение. Даже си мисля,че ако са по-малки по-бързо ще свикнат един с друг. Аз не съм специалист казвам всичко това от личен опит и в едно мога да те уверя със сигурност- къщата ви ще стане по-весела
Ако искаш погледни снимките им на този линк, така изглеждат 3 невероятни същества, които не правеха разлика помежду си
We will someday cross the
Rainbow Bridge together
| |
Тема
|
Re: КОТКИ И КУчЕТА
[re: минaвaщa]
|
|
Автор | Лили (Нерегистриран) |
Публикувано | 27.01.04 17:57 |
|
Знаеш ли просълзих се като четох, написаното...
Моите братовчедки имат булонка на 5-6 г. Преди близо 2 години някаква много красива котка се нанесе у тях- просто така от никъдето( те живеят на 1-ви етаж-висок. Пред терасата им има голяма плоча от етажа под тях-офиси). Скоро след това се оказа, че е бременна. Роди и отгледа у тях 5 прекрасни котета-2 мъжки и 3 женски. Едното от тях е нашият Саймън. У тях остана една "пухла"-Мъркона. Всичко това до тук е защото знам как в момента живеят кучето и котето-просто прекрасно. Кучето още в началото прие котетата като свои деца. Но това е в случай, в който кучето е топанина, а котката е дошла по-късно..... Не знам имам чувството, че кучетата са по-благородни........
А моят котарак е наистина много своенравен-иначе не е лош:)))
| |
Тема
|
Re: КОТКИ И КУчЕТА
[re: Лили]
|
|
Автор |
Mидa (морска) |
Публикувано | 27.01.04 18:27 |
|
И аз имам куче и котарак . Съжителстват НОРМАЛНО т.е. няма гонене и дразги. Обаче котаракът е много нахален а кучето (голяма бяла немска овчарка) е много благороден и най-важното пацифист . Единствения случай когато си показва зъбите (в буквалния смисъл) е когато котьо започне да си играе с опашката му иначе просто го удостоява с някой друг поглед. При нас обаче учето е стопанин а котаракът е новака, а това има значение. Така че не знам при вас като е обратно каква ще е ситуацията - ще зависи от това колко своенравен е котьо . Ами Успех
| |
Тема
|
Няма проблеми ...
[re: Лили]
|
|
Автор |
_kotanka_ (sladuranka) |
Публикувано | 27.01.04 20:25 |
|
Мисля че няма да има проблеми. Трябва едно от животинчетата да е малко, за да свикнат един с друг по-лесно.
Аз съм имала едновременно куче и коте и съм нямала никакви проблеми - котето беше малко и глупавичко и беше много интересно като почне да си играе с голямото куче.
Така че, Лили, както се казва "Don`t worry, be happy!" и обичай животинките си!
I AM YOUR MADNESS !!!
| |
Тема
|
Повече от възможно
[re: Лили]
|
|
Автор |
komkama (своенравна) |
Публикувано | 28.01.04 15:43 |
|
Да ти разкажа как беше при нас:
Котаракът се появи у нас през ноември вече големичък, но според мен на възраст под година. Много красив, с дълъг косъм и голям разбойник. Понеже живеем в къща, той се чувстваше собственик не само вътре, но и на двора, и на улицата, а май и на цялата махала. Така се и държеше. През май следващата година доведохме в къщи дог на 50 дни, по размери - колкото котарака. Котьо усети територията си застрашена от новопоявилия се натрапник и побърза да му вземе страха с няколко изхъхквания. Кученцето (понеже си е умно от малко ;)) усети, че не бива да му досажда и нещата се успокоиха. И двама се правеха, че не забелязват присъствието на другия. Но котьо обичаше да използва всяка възможност да покаже кой е шефа. Кученцето ходеше все подир мен (докато са малки, всички го правят - а нашият и досега) и котьо много обичаше да застане на пътя му към мен, сяда и се разсейва, а малкото куче не смее да мине покрай него. След някой и друг месец, когато кучето наедря, ролите се смениха - тогава котьо гледаше да е по-далеч от него. Неусетно започнаха да стават приятели, да спят заедно, котьо да мие кучето, кучето да дъвче врата на котето, да се търсят, да се гонят и какво ли още не. Така минаха 10 години, докато котьо, уви, почина преди малко повече от месец. Отначало при кучето нямаше никаква промяна. Изглежда смяташе, че е котьо е поизлязъл и не се прибира. Но като минаха 10 дни, стана страшно. Това куче нямаше мира - от прозореца до вратата, целия двор се обикаля, надига се по оградите да го търси на други места, върти се и души около мястото, където се хранеше котьо. И тогава решихме да вземем ново коте като имахме същите притеснения, каквито имаш ти сега - не знаехме какви ще са реакциите, защото вече става въпрос за едно огромно куче. Преди 20 дни взехме една сладуранка писанка, която днес става на 2 месеца. Тя въобще не се впечатли от него (може би, защото дотогава беше живяла с майка си, сестричките си и куче), той щеше да ни отнесе всички в къщи, защото не му даваме да се доближи до нещо мяукащо отнякъде, а той много иска да го доближи това нещо. Не можехме и да го удържим. Накрая му сложих намордника и му позволих да я подуши. Разбрахме, че интересът му към това миниатюрно същество е добронамерен и свалихме намордника. Приближихме му е лекичко и в пълна готовност да я отдалечим бързо, ако той реши да я похапне или тя се уплаши. Но, за щастие, такива неща нямаше. Той се опита да й дъвче врата, както си знае, но понеже е мъничка, не стана. Стига толкова, че стана много дълго. С две думи - разбират се невероятно и не могат един без друг. Между другото, кучето я възпитава, защото добре знае какво е разрешено и какво не. Абе, голяма забава
Редактирано от komkama на 28.01.04 15:48.
| |
|
хихи, вашето куче е колега-коткофен, значи
From now on, I want you all to call me "Loretta"!
| |
Тема
|
Re: Повече от възможно
[re: komkama]
|
|
Автор | Лили (Нерегистриран) |
Публикувано | 30.01.04 14:09 |
|
Смятам да опитам. Спрели сме се на Лабрадор, но цената им обикновено е доста стряскаща (поне за нас) :((( Сигурно ще вземем някоя Немска овчарка, но за сега ще мислим още...... Абе голямо мислене ще падне.....
Да кажа и още нещо...Може би трябваше да го пусна в отделна тема. Имам голям проблем с котарака.:(((( Яде найлонови торбички и всичко друго подобно на найлон....Дори калъфа на плажния чадър, който беше от доста дебела материя когато го намерих вече целия беше в големи дупки като изяден от мишка. Не знам защо го прави. Това е така още от детската му възраст....Ветеринарите казват, че може да получи запушване на червата:(((
Просто сме се видели в чудо... Дори и за секунда да оставим някоя торбичка с покупки без надзор дръжките и изчезват за отрицателно време. Много е бърз.... Мъжът ми казва, че било, защото няма трева. Не е от това садила съм му няколко пъти.... Тревата си е трева, макар, че нещо не мога да я отглеждам, но това е друг проблем... Найлона му е върховното кулинарно удоволствие........................
| |
Тема
|
Re: Повече от възможно
[re: Лили]
|
|
Автор |
PanTer () |
Публикувано | 30.01.04 14:15 |
|
Ветеринарите са напълно прави. И въпроса може да стане много сериозен.
А вълна яде ли? И тя е опасна. Интересно какво му липсва за да напада найлона?
| |
|
Страници по тази тема: 1 | 2 | 3 | >> (покажи всички)
|
|
|