Може би помните, че наскоро ви питах за коте - е, вече си имам! Малък, сладък, пухкав котьо на почти 3 месеца! Голяма радост ни е! Скоро ще ви покажа снимки!

Сега въпросът ми е следния - много напира да излиза! И това се оказва голям проблем при излизане и влизане в къщи! Когато се прибирам, е по-лесно, защото отключвам, открехвам вратата, промушвам си ръката и го хващам! Пък и в повечето случаи е сънен и не е толкова активен, а просто ме среща! Но излизането си е жив екшън! Просто ми свършиха идеите вече - играчки, носене в най-отдалечения ъгъл, храна - не и не! Излишно е да споменавам, че просто отварям вратата и излизам по най-бързия възможен начин, но не! Днес се гонихме по стълбите, а преди няколко дена се завря при съседката, която в същия момент изпращаше гости! И от толкова хора на етажа само мъжа ми успял да мерне рижавата опашка къде се вмъква, иначе кой знае колко щяхме да го търсим и да се чудим къде е! Да не говорим, че убеждавахме съседката, че не искаме да я оберем, а просто да си вземем котето (нали си представяте как мъжът ми се втурна у тях, без да обеснява и тя жената изпадна в потрес какво правим ние)...

Та хем смешно, хем тъжно! Забелязвам, че той излиза, бяга и спира - един вид е от интерес какво е навън! Но много ме е страх да не хукне навън някой ден и да не успея да го догоня! Дайте акъл моля ви!




Какво му трябва на човек - коричка хляб и една яхта!

Да, навремето имах страхотен котарак точно като твоя. За съжаление спасение няма - единствения начин е точно този, който прваиш на влизане, а на излизане - излизаш назад, по най-бързия възможен начин без да изпускаш котарака от поглед.
Иначе можеш да му купиш една противопаразитна каишка и един повод за котки и да му задоволяваш любопитството като го рзхождаш на вън.
Да ти е жив и здрав и дано никога не се губи!

Ето тук можете да видите скромното ни албумче със снимки:

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Какво му трябва на човек - коричка хляб и една яхта!

Страхотен е!!!

Нашата писана е същата - с триста зора я удържаме вкъщи. Затова преди да тръгна нанякъде претърсвам хубаво апартамента, гушвам я и в момента, в който затварям вратата, мятам и котката възможно най-навътре в коридора. Гушкането и мятането е задължително, защото гадината предусеща кога ще се отвори врата и се спотайва в някой ъгъл да дебне заветния момент и да се изстреля нагоре по етажите. Другия вариант е да му напълниш паничката с нещо вкусно и докато той се залисва, бързо да изтичаш до подготвената врата. При нас и двата метода действат еднакво успешно.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Разкошен оранжАв котарашко! Направо да го схруска човек

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Това с мятането си го представих нагледно и ми стана много весело! Все се надявах да кажете, че като поотраснат, помъдряват и вече не търчат така като обезумели по стълбите, ама не! Явно ще се мятаме и ние! А с храната не помага - вече е наясно, че манджата си му е в купичката и никой не я пипа и гледа да да издебне онзи заветен момент, когато вратата се отваря!

Благодаря все пак! Живот и здраве ще растем, ще се гледаме и пак ще питам, когато нещо не е ясно!




Какво му трябва на човек - коричка хляб и една яхта!

Моя е на година и половина и още не е поумнял... и аз го мятам:))

Започвай да тренираш котемятане:)

Aledar~

Хе хе хе и нашата Мара беше така само да се отвори вратата и тя драсва я по етажите я в мазетата ако е отворена вратата. Обаче остаря и вече не го прави - стана мързелива. Ама аз много си я обичкам

Колко е остаряла за да и отслабне любопитството?