...сиамките първия път?
Щото ще си имаме поколение

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Моята роди три живи, здрави и много палави котета. И трите -- мъжки

Всички познати ме бяха наплашили, че сиамките трудно износвали бременността, имало голяма опасност от спонтанен аборт, при ражданията имало проблеми, често пъти котета умирали още от самото начало... или пък майка им не се грижела за тях. Дрън-дрън. Нищо такова не се случи, ама въобще. За сметка на това сиамката ми скрои друг не по-малко стресиращ номер -- роди ми в скута първото коте. Изкарах си акъла направо. Първото коте го роди в 5 сутринта, второто в 7, а третото -- в 9. След което реши, че след като ги е родила в моето легло -- то става техен дом. И по никакъв начин не можех да я разубедя да не ми ги носи през нощта да ги гушкам Така се страхувах, че ще ги смачкам, че направо не смеех да заспя -- 2 седмици безсъние... След което котачетата проходиха и обърнаха къщата на лудница. По цяла нощ тропаха като кавалеристи. Ако някой ти каже, че котетата са тихи животни -- той никога не е гледал малки бесове, вярвай ми.

--
Shine on~

Благодаря ти как съм се смял на написаното от теб нямаш си представа
При мен живее бащата, а майката е няколко етажа по-нагоре, тъй че раждането няма да стане у нас.Все пак съм си притеснен

Има ли нещо важно което човек трябва да (не) прави по време на раждането и след него?

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Знам ли... Нищо кой знае колко особено нямаше при "нашето" раждане.

Котьо роди първото бебе, изяде плацентата, облиза мъничето ама цялото и с побутване го насочи към гърдите си. Едва след като котенцето се нахрани и заспа майката започна да ражда второто. И с третото така стана.

Малко преди раждането котьо загуби апетит. В момента не мога да се сетя дали се разяде след това, но пък добре помня как се нахвърли на водичката -- значи прясна вода в купичката е задължителна. През цялото време мъркаше като тракторче. Цялото семейство се беше събрало около леглото ми и се шашкаше

Котката ми се оказа разкошна майка -- непрекъснато беше с котарачетата, хранеше ги, мъркаше им, чистеше ги, въобще не ги оставяше и за минута сами. Лошото беше, че много обича всички у дома и по принцип върви по петите ни непрекъснато. До преди раждането (а и сега, де) това беше ОК, но това котката ни се ошашка -- разкъсваше се между майчинските чувства и навиците да ни придружава. Ако неблагоразумно я оставехме сама с котенцата тя ставаше много неспокойна (кой знае какво правим без нея, на какво прилича това, ама-ха), мяукаше приканващо да се върнем при нея и накрая скачаше да ни търси. Грабваше първото коте за врата и се устремяваше към нас. Да, ама другите котета почваха да хленчат на секундата. Тя оставяше първото коте на земята и се втурваше към ридаещите мъничета. Което автоматически водеше до "разплакване" на зарязаното коте. Майката правеше опит да се върне при него, после отново тръгваше към двечките и пак към самичкото... Бе зацикляше направо. И това продължаваше докато някой човек не се намесеше, голяма истерия. За щастие (или нещастие) по онова време бях в сесия и като цяло си стоях у дома, уж да уча, а всъщност да прибирам разхвърляни котенца.

На 52 дена бяха когато ги раздадох на приятели. И за първи път се наспах като хората.

--
Shine on~

Родиха се вече

4 броя!

Може да останат едно-две от тях след като ги раздадеме и ако някой иска да си вземе да казва

Все пак първо трябва да поотраснат и да им се порадваме и тогава ще ги подаряваме

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Честитооо! Да са ти живи и здрави

--
Shine on~

През август съм в София, иска ми се да вземе, но трябва да съобразя някои неща - имай все пак, предвид!