Моята стоя 1 месец сама,докато си бях в България, и нищо и нямаше. Е,разбира се,имаше човек да идва 2 пъти в седмицата да и дава храна и вода, но за 3 дни не си заслужава да измъчваш животинчето.Котките много от тях не обичат да пътуват, както и да сменят обстановката.

Ами аз също имах котарак и затова се намесвам:)) И не се извинявай, защото няма за какво Та думата беше, че ако не започнеш да ги извеждаш още от малки, като пораснат много се стряскат като ги изнесеш от вкъщи..
Така имахме един много неприятен случай, водихме котарака на вилата, която е в Стара планина... и го пуснахме навън, без изобщо да помислим, че ще му хрумне да направи нещо. То че изглеждаше притеснен, изглеждаше, ама решихме, че е нормално, защото му е за пръв път. Та само го проверявахме през 10тина минути.... и на поредните 10 минути просто го нямаше. Сигурно поне един час сме викали по гората, вече се отчаяхме... решихме, че от страх се е загубил някъде и няма да си го намерим вече. Само аз не се отказах и го потърсих около къщата... не знам какво ме накара да погледна на десетина крачки в една странична дупка на земята.. и той си беше там:)) През цялото време, докато сме го викал по горите, той си е бил при къщата, сбутал се в купчина пръст и сигурно е умирал от страх, че го няма неговото царство (демек вкъщи). Та така, беше доста стресиран след това.. но като го занесохме вкъщи на следващия ден и веднага му мина всякакъв страх и ужас
Та така, не исках да те плаша, а само да ти разкажа:) Ако го взимаш, много го пази!

Burning feathers, not an angel, Heaven's closed , Hell's sold out.

Те котките май много обичат да се крият, или поне моят. Отвреме-навреме все си намира някое неочаквано тайно местенце и аз се изумявам къде ли е изчезнал, при положение че балконските врати са затворени. И като го викам изобщо не се обажда, чак като чуе, че му вадя храната, излиза един важен-важен, все едно че нищо не е било. И аз винаги му прощавам :)
Последното му е да си прави леговище в някое сгънато одеало :)

Знам, че не обичат да пътуват и да сменят обстановката, но както писах вече в един от другите си постинги, той никога не е оставал съвсем сам. И ме е страх да не се притесни от това, че в очакваното време не се появява никой. Вярно, че и пътуването ще е за него повече стрес, отколкото приятно преживяване - жега, непознати шумове и миризми. А и той едва ли ще оцени познавателния характер на събитието. Дълбоко подозирам, че историческите и културни забележителности просто не го вълнуват :) Но се разкъсвам между двата варианта, въпреки чудесните постигни, които всички ми написахте :)
Май много го глезя... :)

Не се тревожи, наистина нищо няма да му стане, ако го оставиш. Може да ти се поцупи малко, но ако има храна, вода и му е чист пясъка, няма какво да му стане. Само прибери всичко, което ти е ценно и може да стане обект на отмъщение.

Най-много като се върнеш да те посрешне с истерично мяукане, което да продължи цял ден.Моят котарак така правеше /сега е в шок от падането от 6 етаж/, когато се връщам и той е бил сам. Все едно ми се кара и ми разказва колко е скучал и как е бил самичък, а пък аз лошата си гледам кефа.

Същото правеше и моят някога...

Освен всичко, казано дотук, някои животни, също както и някои хора, ужасно повръщат при пътуване. Моята го правеше и всяко пътуване (само на 100 км) беше кошмарно, спирах по 5- 6 пъти да почиствам и да й давам вода, също и да я измия. Щом животинчето не е пътувало, може да имаш същите проблеми.

Мда, и моят... веднъж сме го оставяли за два дни и като се върнах, така ме омяучи, все едно че съм го затворила в кутия за обувки поне за седмица без храна и вода... Малки лигльовци:)

Aledar~

Има някакви хапчета специално за пътуване. Животното става леко сънливо и не му е зле на стомахчето. Не помня как се казват, обаче...