Здравейте. Вие играете ли си с котетата? Преди редовно си играех с моя разбойник, оооообаче ръцете ми вече са в безобразно състояние - драскотина до драскотина. Колкото и да се старая да внимавам все ще ме докопа . Ако пък му откажа да поиграем скача и ме хапе по краката като вървя Вече се чудя да се смея ли или да плача. Иска ми се да му обръщам внимание вечер, ама той пощурява. Много си го обичам и като ме ухапе с единия си кучешки зъб (другите ги загуби като падна от 7-мия етаж) ми се виждат звездички. Та вие как се справяте с драсканиците или само аз съм попаднала на разбойник

oh, и мен ме изяде тази проклетия, да ми е жива и здрава... Като беше малък не си регулираше ноктите, сега вече внимава и нямам нови белези.
Искат внимание, какво да се прави.



Диктатура на гъмчетата!

Абе моя няма мярка. Хваща с предните лапи ръката ми, със задните започва на "рита" и забива единия зъб . Естествено го тупвам леко или по-силно в зависимост от това колко ме е заболяло Той изхвърча буквално от стаята, прави крос във всички стаи, на бегом се връща и пак така. Като му мине беса идва, ляга при мен и ми мърка...... а аз се разтапям. Ииии още нещо да попитам, вашите котки обичат ли да си завират муцунките в обувките , които току що сте събули ?

като 4ета темите и мненията ми иде идеята да направим подклуб на коте6ките полети от високите етажи,последиците от тях и евентуалното предотвратяване на опитите за летене.
Колкото до игрите, моята Нувола е котка темерут,не оби4а да си играе или да я гу6кат...независимост от всякъде.

Todo el mundo necesita un beso.

Направо май си е необходим подклуб "Полет от терасата и предотвратяването му" . направо съм бясна, защото моя котак падна не от глупост, ами по вина на комшията - зъл дядка, който го обвинява че му наторявал доматите и краставиците на терасата . Един ден се прибирам и него го няма, намерих го милия под терасата на първия етаж уплашен до смърт. Дядката го плаши като чука по желязото на терасата. Снощи пак се разчука и аз излизам. Гледам, котенцето кротко си яде на остъклената тераса у дома, пък дядката го гледа и чука с бастуна. Естествено вдигнах скандал, след което ме заплаши, че ако котката минела у тях ще я изхвърли през терасата. Как има такива хора беееееее.
Сори, че се отплеснах ама много ме е яд на такива хора. Вие как се справяте с такива комшии? Ще запуша дупките, ама пък не мога да не си отварям вратите и прозорците в тая жега и да завържа котенцето вкъщи. Той така обича да се препича и въргаля на слънце

тука Балдини..ком6ийката се,много много се долиубва с дома6ните животни, и когато Нувола4а Проста4а скокне у тях за да я дразни, Балдини само звънка на вратата да си я приберем.От как оба4е окуця след полета преди 2 месеца и не6то опитите за скокове и т.н. спряха...

Todo el mundo necesita un beso.

Редактирано от мaлka тъпa фeя на 03.07.03 19:17.

Да, да!

Как да оставя отворено в целия апартамент! Ами ако се върна и я няма??????

А и съседите понякога са "виновни". Котката, докато излизаше на прозореца и на терасата, като чуеше шум и веднага поглежда нагоре или надолу. Любопитни са си и това е!

TAKE IT EASY, BUT TAKE IT ALL!

Аз си мислех, че само нашият котарак е такъв "наркоман", но явно не е само той.
Само се притеснявам дали няма да му окапят мустаците от маратонките на сина, ама...още не са оредяли.

Моята пък, като беше малко коте, обичаше да влиза в обувката на мъжа ми и дори спеше там. Като порасна, само ги душеше от време на време.

...и да пази Господ да не ни се случва да падаме...

ама с ноктите, зъбките и мъркането е същото!

моят много смешно тича и съм го научила да играем на гоненица. :) играта протича по следния начин: тръгвам аз към него и викам "чакай да те хвана!" а то милото, само като чуе тоя израз и хуква на подскоци като зайче(е, може да се каже и като изстребител :))) ), и се крие в най-близкото скришно място(разбирай - зад ракла, пералня, диван, врата). Аз стигам до това място, подавам си главата, а то се ококорило срещу мен и готово за атака. Последва котешко нападение върху стопанка, ама стопанката си знае и бяга ли бягаааа, а дивчо я следва по петите и се опитва да докопа някой(по възможност бос) крак...

и това е само част от всички щуротии на които сме способни...
ааа, за тапетите да не говорим, че те не останаха...