Здравейте. Вие играете ли си с котетата? Преди редовно си играех с моя разбойник, оооообаче ръцете ми вече са в безобразно състояние - драскотина до драскотина. Колкото и да се старая да внимавам все ще ме докопа . Ако пък му откажа да поиграем скача и ме хапе по краката като вървя Вече се чудя да се смея ли или да плача. Иска ми се да му обръщам внимание вечер, ама той пощурява. Много си го обичам и като ме ухапе с единия си кучешки зъб (другите ги загуби като падна от 7-мия етаж) ми се виждат звездички. Та вие как се справяте с драсканиците или само аз съм попаднала на разбойник

oh, и мен ме изяде тази проклетия, да ми е жива и здрава... Като беше малък не си регулираше ноктите, сега вече внимава и нямам нови белези.
Искат внимание, какво да се прави.



Диктатура на гъмчетата!

Абе моя няма мярка. Хваща с предните лапи ръката ми, със задните започва на "рита" и забива единия зъб . Естествено го тупвам леко или по-силно в зависимост от това колко ме е заболяло Той изхвърча буквално от стаята, прави крос във всички стаи, на бегом се връща и пак така. Като му мине беса идва, ляга при мен и ми мърка...... а аз се разтапям. Ииии още нещо да попитам, вашите котки обичат ли да си завират муцунките в обувките , които току що сте събули ?

като 4ета темите и мненията ми иде идеята да направим подклуб на коте6ките полети от високите етажи,последиците от тях и евентуалното предотвратяване на опитите за летене.
Колкото до игрите, моята Нувола е котка темерут,не оби4а да си играе или да я гу6кат...независимост от всякъде.

Todo el mundo necesita un beso.

Направо май си е необходим подклуб "Полет от терасата и предотвратяването му" . направо съм бясна, защото моя котак падна не от глупост, ами по вина на комшията - зъл дядка, който го обвинява че му наторявал доматите и краставиците на терасата . Един ден се прибирам и него го няма, намерих го милия под терасата на първия етаж уплашен до смърт. Дядката го плаши като чука по желязото на терасата. Снощи пак се разчука и аз излизам. Гледам, котенцето кротко си яде на остъклената тераса у дома, пък дядката го гледа и чука с бастуна. Естествено вдигнах скандал, след което ме заплаши, че ако котката минела у тях ще я изхвърли през терасата. Как има такива хора беееееее.
Сори, че се отплеснах ама много ме е яд на такива хора. Вие как се справяте с такива комшии? Ще запуша дупките, ама пък не мога да не си отварям вратите и прозорците в тая жега и да завържа котенцето вкъщи. Той така обича да се препича и въргаля на слънце

тука Балдини..ком6ийката се,много много се долиубва с дома6ните животни, и когато Нувола4а Проста4а скокне у тях за да я дразни, Балдини само звънка на вратата да си я приберем.От как оба4е окуця след полета преди 2 месеца и не6то опитите за скокове и т.н. спряха...

Todo el mundo necesita un beso.

Редактирано от мaлka тъпa фeя на 03.07.03 19:17.

Да, да!

Как да оставя отворено в целия апартамент! Ами ако се върна и я няма??????

А и съседите понякога са "виновни". Котката, докато излизаше на прозореца и на терасата, като чуеше шум и веднага поглежда нагоре или надолу. Любопитни са си и това е!

TAKE IT EASY, BUT TAKE IT ALL!

Аз си мислех, че само нашият котарак е такъв "наркоман", но явно не е само той.
Само се притеснявам дали няма да му окапят мустаците от маратонките на сина, ама...още не са оредяли.

Моята пък, като беше малко коте, обичаше да влиза в обувката на мъжа ми и дори спеше там. Като порасна, само ги душеше от време на време.

...и да пази Господ да не ни се случва да падаме...

ама с ноктите, зъбките и мъркането е същото!

моят много смешно тича и съм го научила да играем на гоненица. :) играта протича по следния начин: тръгвам аз към него и викам "чакай да те хвана!" а то милото, само като чуе тоя израз и хуква на подскоци като зайче(е, може да се каже и като изстребител :))) ), и се крие в най-близкото скришно място(разбирай - зад ракла, пералня, диван, врата). Аз стигам до това място, подавам си главата, а то се ококорило срещу мен и готово за атака. Последва котешко нападение върху стопанка, ама стопанката си знае и бяга ли бягаааа, а дивчо я следва по петите и се опитва да докопа някой(по възможност бос) крак...

и това е само част от всички щуротии на които сме способни...
ааа, за тапетите да не говорим, че те не останаха...

Да не ти разправям за комшии! Ние живеем в къща и сме на втория етаж. На първия живеят чичото и лелята на мъжа ми,на по 80 години са. Ужасни хора! Невъзпитани и злиЧичото беше избил зъбите на една съседска котка,мятайки по нея тухла!! Затова аз ги пазя моите като от огън! Малкият ми падна два пъти от терасата,като беше на 2 месеца,ама слава богу нищо му нямаше.. Голямата,понеже е кралска сиамка,е с много късичка опашка,и по принцип равновесието й е нарушено малко... Като върви замята предните лапи като манекенка И като беше бебе се изтърси от перваза веднъж и му падна на чичото на главата и как го надраКак не умря от страх тоя човек,ама и аз! Втурнах се по стълбите,той псува до девето коляно,а Маша се беше завряла в едни боклуци в пълен шок! Едва я извадих,а онзи не млъква! Че като ми писна и му викам,ако не млъкнеш,ще ти я пускам всеки ден,като минаваш през двора

Та така,много лоши хора има Не знам какво им става на хората като одъртеят

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Моят котарак веднъж се изпишка в обувките на баща ми след като го беше тупнал за нещо.... Представи си реакцията на баща ми когато реши да си сложи обувките

Здравей
Покрай моята котка стигнах до извода, че играта и е точно толкова необходима, колкото и гушкането. Нещо повече - когато няма достатъчно движение или игра тя става много агресивна и само търси начин да забие зъби и нокти в мен.
За да си спестиш неприятните ижзивявания с котето, което явно не се е научило да не пуска нокти докато си играе измисли по-безопасни за теб игри - играйте си с въженце, хвърляй му топчета, играйте на криеница и др.такива.
Що се отнася до комшията (ей,голямя напаст са тоа комшиите) не можеш ли да намериш начин да направиш по-висока преграда между терасите за да не може котето да минава?

Здрасти! То това с игрите е сложна работа. Навсякъде из апартамента стъпвам по топчета, връвчици и там разни играчки. Опитвам се да си играя с него, ама на него му е по-интересно да ме захапе, след което бяга в коридора качва се по деколина на стената до тавана...... и така няколко пъти. Да ти е драго да сее ядосваш А иначе проблема с терасата е решен, сложих прегради отгоре и отдолу, обаче имам подозрение, че пак минава. Една вечер виках като обезумяла по терасите, ама го няма и няма никъде. По едно време се завръща доволен . Добре, че дядката не го е усетил. Абе гледам, че му пораснали доматите и краставиците на терасата на дедето и моя явно е решил, че им е време за торене

Ти имаш един истински автентичен котарак както би казал Тери Пратчет. (Ако случайно си пропуснала да прочетеш тази му книга - наваксай си да се посмееш малко). Да ти е жив и здрав!
Ами той си е хищник и явно му е по-интересно да дебне мърдаща жива плячка, отколкото да си играе с играчки. Няма да ти е лесно. Със сигурност като порасне обаче ще "поулегне"...

Тц, вече е голям и никак не е улегнал. Е, голям е на около година. И тъкмо се похвалих, че дядката не го е усетил днес пак ми вдигна скандал, че му направил купчинки. Ама няма да мине на неговата пък, като му се ходи на котето да си ходи където си иска, няма да го вардя.
Айде стига съм ви занимавала с тоя дядка, че не го трая вече.
Поздрави от мен и диктатора Тито!

На годинка още не е "улегнал", ама дано скоро и да не става, защото това е признак на здраве
А за дядката - опитай се да подобриш стената между терасите ви в името на Тито, защото много важно колко ще беснее дядката - да си беснее колкото си ще и още толкова, ами да не вземе да си изпълни заканата да ти изхвърли котака, че не знам ти, ама аз за мойта - човек мога да убия. Буквално!

Ха-ха! Това ми напомня навремето още в БГ си имах една котаранка, дето сега нашите я гледат и тя така си вилнееше по целия четвърти етаж на блока - от единия до другия край. Всички съседи я познаваха и много я обичаха, даже тези отляво държаха играчки за нея в апартамента си. Само една наистина луда лелка много мърмореше. Оплака се, че една нощ щяла да получи инфаркт - събудила се от някакъв шум, а изпод радиатора на парното светели две очи. Единственият начин да накарам милото маймунче да се върне, когато я видех на нечия тераса, беше да започна да размахвам един моп и след известно време тя идваше да го "дебне" и аз я залавях . Какво са си мислели съседите от другите блокове наоколо не знам при вида на моята скромна особа периодично излизаща и размахваща някакъв моп през балкона....

Ха дядката е посегнал, ха съм го тупнала с нещо и окото ми не мига. И аз съм от тая порода "заради котката човек убивам". Много гадно звучи, ама това е. За човек не съм плакала толкова, колкото за умряло папагалче, оставено болно коте или кученце. Смахната работа. Още днес запрятам ръкави и се правя на майстор .

Знаеш ли кое е гадното? Повечето хора изобщо не могат да разберат, че ние (поне аз, но и ти май си от мойта кръвна група) наистина обичаме тези същества и не можем да търпим никаква глупост по техен адрес и не ни взимат достатъчно на сериозно. Това е груба грешка, която им става ясна в един или друг момент. Въпросът е само да не пострада котето, защото тогава много грубо ще го разберат. Ама кел файда ако се случи нещо.


приятна работа и ... приятно забавление на Тито, който без съмнение ще се опита да ти пречи и няма да е особено доволен от ограничаването на свободата му
И мен ако питаш - тия, които не са плакали за животинче те са смахнатите