По няколко стечения на обстоятелствата се оказах с две котки, за които временно да се грижа. Проблемът е, че:

1. са разнополови (но собственика на женската май няма нищо против да гледа котенца, макар че според мен е още малка да ражда)

2. от един ден са заедно и вече се мразят, вероятно мразят и мен. Мъжкият го е страх до безобразие, той съска повече и като съска психира женската, която по принцип е много кротка, но вчера като я хванах уж да я успокоя и ме ухапа... после гледаше стреснато и тъжно.

Много ми е мъчно, и двете котки ги обичам много, всякакви котки обичам, но за тези съм и отговорна. Няма да останат повече от две-три седмици заедно, но не искам да се измъчват.

Някой може ли да ми даде съвет как да ги приуча да са заедно без да умират от страх и злоба. Мъжкият е на около 8-9 месеца, а женската е на около 6-7 месеца, не са много пораснали още.

=========================
I can shine even in the darkness...

Редактирано от mimosis на 06.06.03 10:58.

Споко, ще се наредят нещата - само малко време им трябва да свикнат един с друг.
Погледни темата на Wildberry за нейното ново коте -

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Беше страшен уикенд.

Значи, добрата новина е, че поне вече не се съскат ... много. Мъжкият даже се осмели да отиде и да души женската, която направи опит да го понатупа и леко му разкървави ухото. После оставих вратата на балкона отворена и двамата хукнаха навън да завладяват нови територии. Живея на нещо като мансарда и от балкона ми се излиза на покрива. Та двамцата духнаха и мисля, че се забавляват да ловят буболечки и да дебнат разни птички, сега обаче ме е страх да не хванат някой бацил. Сигурно за лудо се притеснявам.

Днес май момчето, на което е мъжкият ще идва да си го взема, та ще си проличи дали ще си липсват.

=========================
I can shine even in the darkness...

На ново място
При нов човек
При непознато животно

Горките...
И как може да си ги зарежат така...ама че хора...

"Умът е вратата към ада, а тази врата е желанието."

По добре така отколкото заключени и самотни в празни апартаменти.

Той мъжкия е свикнал често да го носят насам-натам, даже като види раницата и сам се настанява в нея и чака ... той изобщо е много странен котарак, пада си по вода и само дебне да се заиграе с буркана си с вода още от малък... иначе когато е при собственика си споделя стаята още с една риба в леген, но никога не е посягал да я умъртвява по какъвто и да е начин... и е много красив, с цвят на мляко с какао.

Женската е малко нервна. Тя пък е свикнала да живее с две кучета, даже на моменти имам чувството, че се движи и действа като куче, независимо колко е малка... нищо чудно, с тях е израстнала. Във всеки случаи се държи много смело като за нова обстановка. И много обича да ми се тупне на врата и да ми смуче косата (бррррррр!)

Те двамата вече почти свикнаха едни с друг, снощи даже се душеха и ближеха дискретно. А аз съм влюбена. И в двамата!

=========================
I can shine even in the darkness...

ми е много познато.

мисля, че малката си мисли, че косата ми е козината на мама,
та там може да си мърка, меси и цока...
само дето млекце не потича...

олигавихме и коси, и китеници...
абе, всичко цокаме...

Нашта пък полага майчински грижи за брадата на мъжа ми - почиства я най-старателно (само го дебне да легне по гръб и веднага се настанява върху гърдите му и започва) и обича да се бута в нея и да се гали. Предполагам, че много се разочарова всеки път, когато той се обръсне - той пък не го прави често.
Според мен от нейна гледна точка мъжът е по-висше животно от жената, поради факта, че има брада - което си е почти козина. Докато аз съм скучно гладка и изобщо, какво да се занимава с мен...
Иначе с косата му си играе, но не я приема за козина, а за висулки, които е интересно да се улавят и захапват (неговата коса е дълга и обикновено образува такива кичури навити на спирала... така като пружина, не знам как се казва). Понякога съвсем изглупява и гони сянката на някой кичур по пода на стаята, и изобщо сенки гони всекакви. Абе тя си е глупава котка

From now on, I want you all to call me "Loretta"!

просто са страшно любопитни и игриви...

ние вчера гонехме слънчеви зайчета...смях...

"такива кичури навити на спирала... така като пружина, не знам как се казва" - уби ме! - казва се къдрици и знам, понеже и аз си ги имам същите "пружинки" по главата.

Поздрави!

ние вчера гонехме слънчеви зайчета...смях

Мусала (мъжкия котарак) мнооооооого обичаше да гони червената точица от лазерчето на ключодържателя... то не беше скачане, то не беше дебнене, мяучене и наострени въпросително уши :това защо го хващам, а го няма?:

=========================
I can shine even in the darkness...

Ето това дето описвате, не е ли глупавост?

Ама вие ме подсещате тука, аз не съм я пробвала на слънчеви зайчета...
На нея й е достатъчна и най-размазаната сянка, стига да се мърда... сенки на кабели гони... сенки на висящи връвчици... сенки на мърдащ се пръст! Направо как се мята от единия край на стаята към другия и изобщо няма време и да помисли, че "това го хващам, а пък го няма" - нали вижда че то се мърда вече другаде...
Понякога хитрее и се скрива (!) зад някоя прозрачна (!) бутилка от минерална вода 5 литра, за да дебне оттам . Ако пък бутилката е пълна, водата хвърля отблясъци по пода и те също биват нападани понякога - ама като не могат да избягат, не е толкова интересно.
Опитвала съм се да я накарам да гони свойта си сянка - напр. сянката на ушите си. Ама не става. Не знам как разбира коя сянка не е интересна за гонене...
Освен това сенките ги предпочита дори пред истинските неща. Щото като й размахам пръст току пред муцуната, не й е интересно - но като види сянката на същия тоя пръст по земята, лудва!

Глупава не, ами пълна галфонка!...

From now on, I want you all to call me "Loretta"!