|
Страници по тази тема: 1 | 2 | >> (покажи всички)
Тема
|
Малки бесове
|
|
Автор |
mimosis (луда гъба) |
Публикувано | 06.06.03 10:56 |
|
По няколко стечения на обстоятелствата се оказах с две котки, за които временно да се грижа. Проблемът е, че:
1. са разнополови (но собственика на женската май няма нищо против да гледа котенца, макар че според мен е още малка да ражда)
2. от един ден са заедно и вече се мразят, вероятно мразят и мен. Мъжкият го е страх до безобразие, той съска повече и като съска психира женската, която по принцип е много кротка, но вчера като я хванах уж да я успокоя и ме ухапа... после гледаше стреснато и тъжно.
Много ми е мъчно, и двете котки ги обичам много, всякакви котки обичам, но за тези съм и отговорна. Няма да останат повече от две-три седмици заедно, но не искам да се измъчват.
Някой може ли да ми даде съвет как да ги приуча да са заедно без да умират от страх и злоба. Мъжкият е на около 8-9 месеца, а женската е на около 6-7 месеца, не са много пораснали още.
=========================
I can shine even in the darkness...Редактирано от mimosis на 06.06.03 10:58.
| |
|
Споко, ще се наредят нещата - само малко време им трябва да свикнат един с друг.
Погледни темата на Wildberry за нейното ново коте -
Виж как са се подредили нещата
Поздрави на теб и на разбойниците
From now on, I want you all to call me "Loretta"!
| |
|
Беше страшен уикенд.
Значи, добрата новина е, че поне вече не се съскат ... много. Мъжкият даже се осмели да отиде и да души женската, която направи опит да го понатупа и леко му разкървави ухото. После оставих вратата на балкона отворена и двамата хукнаха навън да завладяват нови територии. Живея на нещо като мансарда и от балкона ми се излиза на покрива. Та двамцата духнаха и мисля, че се забавляват да ловят буболечки и да дебнат разни птички, сега обаче ме е страх да не хванат някой бацил. Сигурно за лудо се притеснявам.
Днес май момчето, на което е мъжкият ще идва да си го взема, та ще си проличи дали ще си липсват.
=========================
I can shine even in the darkness...
| |
|
На ново място
При нов човек
При непознато животно
Горките...
И как може да си ги зарежат така...ама че хора...
"Умът е вратата към ада, а тази врата е желанието."
| |
Тема
|
Re: Горките котки
[re: Dew-drop]
|
|
Автор |
mimas (луда гъба) |
Публикувано | 10.06.03 10:53 |
|
По добре така отколкото заключени и самотни в празни апартаменти.
Той мъжкия е свикнал често да го носят насам-натам, даже като види раницата и сам се настанява в нея и чака ... той изобщо е много странен котарак, пада си по вода и само дебне да се заиграе с буркана си с вода още от малък... иначе когато е при собственика си споделя стаята още с една риба в леген, но никога не е посягал да я умъртвява по какъвто и да е начин... и е много красив, с цвят на мляко с какао.
Женската е малко нервна. Тя пък е свикнала да живее с две кучета, даже на моменти имам чувството, че се движи и действа като куче, независимо колко е малка... нищо чудно, с тях е израстнала. Във всеки случаи се държи много смело като за нова обстановка. И много обича да ми се тупне на врата и да ми смуче косата (бррррррр!)
Те двамата вече почти свикнаха едни с друг, снощи даже се душеха и ближеха дискретно. А аз съм влюбена. И в двамата!
=========================
I can shine even in the darkness...
| |
Тема
|
това с косата
[re: mimas]
|
|
Автор | Dew-drop (Нерегистриран) |
Публикувано | 10.06.03 13:18 |
|
ми е много познато.
мисля, че малката си мисли, че косата ми е козината на мама,
та там може да си мърка, меси и цока...
само дето млекце не потича...
олигавихме и коси, и китеници...
абе, всичко цокаме...
| |
|
Нашта пък полага майчински грижи за брадата на мъжа ми - почиства я най-старателно (само го дебне да легне по гръб и веднага се настанява върху гърдите му и започва) и обича да се бута в нея и да се гали. Предполагам, че много се разочарова всеки път, когато той се обръсне - той пък не го прави често.
Според мен от нейна гледна точка мъжът е по-висше животно от жената, поради факта, че има брада - което си е почти козина. Докато аз съм скучно гладка и изобщо, какво да се занимава с мен...
Иначе с косата му си играе, но не я приема за козина, а за висулки, които е интересно да се улавят и захапват (неговата коса е дълга и обикновено образува такива кичури навити на спирала... така като пружина, не знам как се казва). Понякога съвсем изглупява и гони сянката на някой кичур по пода на стаята, и изобщо сенки гони всекакви. Абе тя си е глупава котка
From now on, I want you all to call me "Loretta"!
| |
Тема
|
абе няма глупави котки
[re: Loretta]
|
|
Автор | Dew-drop (Нерегистриран) |
Публикувано | 10.06.03 16:16 |
|
просто са страшно любопитни и игриви...
ние вчера гонехме слънчеви зайчета...смях...
"такива кичури навити на спирала... така като пружина, не знам как се казва" - уби ме! - казва се къдрици и знам, понеже и аз си ги имам същите "пружинки" по главата.
Поздрави!
| |
Тема
|
Re: абе няма глупави котки
[re: Dew-drop]
|
|
Автор |
mimas (луда гъба) |
Публикувано | 10.06.03 16:35 |
|
ние вчера гонехме слънчеви зайчета...смях
Мусала (мъжкия котарак) мнооооооого обичаше да гони червената точица от лазерчето на ключодържателя... то не беше скачане, то не беше дебнене, мяучене и наострени въпросително уши :това защо го хващам, а го няма?:
=========================
I can shine even in the darkness...
| |
Тема
|
е как да няма! :)
[re: mimas]
|
|
Автор |
Loretta (Stan) |
Публикувано | 10.06.03 18:18 |
|
Ето това дето описвате, не е ли глупавост?
Ама вие ме подсещате тука, аз не съм я пробвала на слънчеви зайчета...
На нея й е достатъчна и най-размазаната сянка, стига да се мърда... сенки на кабели гони... сенки на висящи връвчици... сенки на мърдащ се пръст! Направо как се мята от единия край на стаята към другия и изобщо няма време и да помисли, че "това го хващам, а пък го няма" - нали вижда че то се мърда вече другаде...
Понякога хитрее и се скрива (!) зад някоя прозрачна (!) бутилка от минерална вода 5 литра, за да дебне оттам . Ако пък бутилката е пълна, водата хвърля отблясъци по пода и те също биват нападани понякога - ама като не могат да избягат, не е толкова интересно.
Опитвала съм се да я накарам да гони свойта си сянка - напр. сянката на ушите си. Ама не става. Не знам как разбира коя сянка не е интересна за гонене...
Освен това сенките ги предпочита дори пред истинските неща. Щото като й размахам пръст току пред муцуната, не й е интересно - но като види сянката на същия тоя пръст по земята, лудва!
Глупава не, ами пълна галфонка!...
From now on, I want you all to call me "Loretta"!
| |
|
Страници по тази тема: 1 | 2 | >> (покажи всички)
|
|
|