Как се справяте с котешката злоба и отмъстителност?
Нашата Тери винаги е била с малко по "студен" характер - без характерните за повечето котки гальовност и склонност към умилкване. Винаги е имала самочувствие на "господарката на къщата" и никога не е позволявала да бъде "мачкотена" от който и когато му скимне. В същото време никога не е проявявала злоба или отмъстителност.
Наложи се обаче преди месец леля ми да се пренесе у нас, заедно с нейната котка. Оттогава Тери е ужасно агресивна, като "атаките" и не се ограничават само срещу новодонесената котка, а се концентрират най вече около леля ми. Дебне я и в момента в който я види я напада, изпонахпва я, издира я и изчезва с ръмжене.
Дайте идея как да се справим с котешката агресия и да я приучим да се държи любезно с новите членове на семейството.

Спокойно. Тихо. Ден. Виделина.
Кафе, цигара. Лист. И стих прозиращ.

А, нищо...Това е котка, тя е най-аристократичното и важничещо животно, не мож я научиш да не си брани територията от пришълци и да не ги мрази.Когато леля ти и особенно другото коте се махнат, ще се успокои.Дотогава успех с аристокоткокрацията.
Атаките може и да не се ограничат само до там.Баба ми и дадоха за временно гледане котка-сиамка, отначало беше така, атаки изпод дивана, драскане и хапане по краката, но после вече, като разбра че това не е за кратко взе да я напада по лицето, докато спи.Не искам да те плаша, но трябва да сте внимателни, защото може и да е много лоша понякога.
Аз каквъто съм сигурно щях да изгоня всеки който нарушава покоя на котката ми.

Много са отмъстителни, гадините! Котарака на майка ми й опика леглото от яд, като замина на почивка /като се върнахме от летището го видяхме, как беше разбрал моментално, нямам идея/. Не знам какъв съвет да ти дам, може би ти й обръщай повече внимание, да не се чувства пренебрегната.

аз дори не съм при семейството в момента. Уча в друг град и до преди месец котката си съжителстваше мирно и кротко с баба ми.
Принципно всяка седмица се обаждам вкъщи поне веднъж и доколкото разбирам положението там се влошава от ден на ден. Единствения човек, с който котана се разбира все още това е баба. Идва всяка вечер при нея, ляга в леглото, мърка, гушка се и и ближе ръцете. Следва я навсякъде, до момента в който не види леля. И следва нападение. Щеше да е смешно, ако не беше трагично. А ме притеснява да не се обърне и срещу баба и да я нападне и нея...
Та общо взето сме в безисходица. Котана стачкува. Не иска да яде. Почнала е да отслабва. Да не говорим и за котката на леля ми. Горката животинка е тотално стресирана, не смее да излезе от едната стая, крие се, не ходи до тоалетна, отслабва.
Ясно е че колкото по бързо се разделят, толкова по добре, но засега не се знае, колко време ще се наложи "натрапниците" да останат вкъщи. И всички отчаяно търсим някакъв компромисен вариант...засега без особен успех:-(

Спокойно. Тихо. Ден. Виделина.
Кафе, цигара. Лист. И стих прозиращ.

Миналата неделя изкъпах моята СИСИ, стоя мирно хваната за ръба на легена докато я сапонисвах и изплаквах.След около час най-демонстративно пред погледа ми се изпишка на килима в хола. За тази вечер бе това на другият ден направи същото в кухнята.Отмъщението свърши.

не са стадни животни, даже и семейни много не са.

не са ли порастнали заедно, забрави за сдобряване.

Трупам листна маса
(и спестявам за УАЗка)