Ето ви още една история.
Имам три котки. Допреди празниците /3-ти март/ бяха четири. Гледам ги, храня ги, глезя ги. Но като на всички котки, това което е в кофата е по-интересно от това което е в паничките. Купих специална кофа с капак, който да не могат да отварят. Събориха я. И едното глупаче се наяде с пластмасови обелки от шопско сирене. Излишно е да казвам, че това се случи в петък вечерта преди празниците. През следващите дни котето се влошаваше все повече и повече. Не ядеше и което е по-страшно не пиеше нищо. А беше бременно.Едва дочаках вторника за да го заведа на ветеринар. Приятели ме посъветваха да отида в клиниката на зоопарка. Отидох. Лекарите ме попитаха искам ли да запазя бремеността. Казах, че искам преди всичко котката да оцелее. Решиха да я запазят. Направиха операцията добре, въпреки че котката направи хипотермия на масата. Питах ги дали не е нужно да се направят системи, все пак животинката не беше пила три дни. Да сме я оставели на топло, тя сама щяла да пие. Горкото животно нямаше сили да си потопи муцунката във водата.
На другия ден пак я заведох. Добре била, сложиха и инжекция като въобще не ми обясниха каква е. Питах ги пак за течностите и водносолевия баланс, бяха започнали да се появяват потрепвания на крайниците, които никак не ми харесваха. Нямало нищо, от упойката било, щяло да и мине, нямало нужда от системи. Докато се приберем маца започна да се унася. Вероятно инжекцията беше с някякво успокоително. Осатвих я да спи и се замотах из къщата. Докато в един момент отчаяните и вопли не ме накараха тичешком да отида при нея. Потрепванията се бяха превърнали в мъчителни гърчове, които кривяха цялото и телце. Отчаяно се раззвъних по приятели и други лекари. Оказа се че дехидратирана жестоко, освен това повторно беше изпаднала в хипотермия. Отнемайкъде се наложи аз да и правя инжекции, да я наливам с течности и витамини, да я държа увита в грейка на ръцете си. Нищо не помогна. След цял следобед борба котето умря в ръцете ми отнасяйки със себе си и 5 неродени малки.
За това удоволствие дадох на ветеринарните 86 лева. В името на всички богове, не водете животинките си при тия некадърни касапи!

Трябва да правим добро от злото, защото то няма от какво друго да бъде направено.

Редактирано от Rapidfire на 25.03.03 01:13.

Разплака ме. И се вбесих в същото време, че е възможно да съществуват такива ветеринарни лекари. Не мога да проумея подобно невежество или може би е нехайство, не знам.

Не знам какво да ти кажа, за да намалее болката. Знам какво е да загубиш коте, на мен ми се случи преди по-малко от месец. Исках само да ти кажа, че ти съчувствам и се надявам другите ти котенца да са добре и никога повече да не се налага да преживяваш подобно нещо.

Благодаря. Другите котки са добре, едната ще роди скоро
Но знаеш ли, за 3 години погребах 7 котки. 6 от тях разкъсани от помияри. Живея на първия етаж и както и друг път писах тука, непускането и неизпускането навън са невъзможни. Котката иска да ходи и броди където си ще. Освен това тука върлува една глутница помияри, която се е осмелявала да ми влезе даже вътре в кухнята, само и само да се докопа до коте. Хранят ги разни човешки помияри, така че не убиват от глад, убиват просто за удоволствие. Не мога да ти опиша безсилната ярост, която ме обзема като ги видя. Така че, по някякъв начин свиква се. Само дето всеки път като си галиш котката си с ясното съзнание че може и да е за последен път.

Трябва да правим добро от злото, защото то няма от какво друго да бъде направено.

Ужас!
Абе в крайна сметка това са лекари нали?Така както се отнасят с животните така биха се отнасяли и с хората...
Много ми е тегаво заради това.В никакъв случай няма да водя котето си при тях, досега не ми се е налагало, дано не ми се наложи никога!!!

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

но ме е страх да не умре...
ужасно е...

на лекари не вярвам, те убиват хора, та камо ли животни...
в момента даже разни доктори експериментират с мен - всеки ти поставя различна диагноза и не се чувстваш ни най-малко по-различно от опитно животно!...

просто е ужас!

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Знаете ли приятели, аз самата съм лекар. Човешки. Надявам се и хуманен. Но всички богове са ми свидетели, никога не правя такива неща с пациентите си. Само понякога ми е трудно да ги спася от собствената им глупост....
Скоро ми се наложи да попадна в ръцете на колегите си. Златни да са, едва ли ще мога да се отблагодаря колкото трябва, затова, че ми сглобиха коляното.
Не че не ме беше страх по гореизложените причини и след въпросната случка, но това е положението. Не ги подвеждайте под един знаменател, не трябва. Освен това има много кадърни и ветеринари и човешки лекари. Просто котето нема късмет да попадне където трябва.

Трябва да правим добро от злото, защото то няма от какво друго да бъде направено.

така е
може би трябва да си заковем една темичка за ветеринари, и който е недоволен от някого - да го каже, с името му, името на клиниката му и къде се намира, та да знаят останалите да не рискуват живота на животинката си там

при условията, при които живеем, т.е. при практическа невъзможност да се потърси съдебна отговорност на лекар за некомпетентност или небрежно отношение, смятам, че единствено СЛУХОВЕТЕ могат да функционират като някакъв коректив (с всичките си недостатъци)

защото като тръгне за някого слухът, че е некадърен, постепенно (ще отнеме много време, но все пак ще стане!) той ще изгуби клиентелата си... и обратно - добрите лекари ще бъдат възнаградени с доверие от повече пациенти

затова, нека извадим ветеринарите от анонимност - всички ще спечелят от това!

From now on, I want you all to call me "Loretta"!

Редактирано от Loretta на 28.03.03 03:04.

Докато живеех в БГ, ходех в клиника Вивавет зад новата консерватория и бях доволна. Много е важно да имаш подръка добър ветеринар. Тук (САЩ) също има некадърни, но като че ли по-малко. Ние по препоръка на познати си намерихме много добър лекар и това много ни помогна, когато котенцето ни се разболя. Въпреки че заболяването беше нелечимо, помощта и подкрепата беше невероятна. Искам само да кажа, че много информация за котките и грижата за тях може да се намери он-лайн. Когато нашето коте се разболя от FIP намерихме всичко за болестта в различни сайтове.

О, ако някой помни какво бях писала за другото ми коте, искам да кажа, че се оказа, че не е нямо! Мъжът ми го настъпи случайно и много хубаво си измяука. Но оттогава пак си тъне в мълчание....

Абсолютно е така, точно за това започнах тази тема тук и в Домашни любимци за да знаят хората и да не ходят в клиниката на Зоопарка. Иначе ревът със сълзи няма да ми върне котката.
Лошото е че не помня имената на лекарите, които я умориха. А ако не е имала шанс, поне можеха да ми кажат. Пак щях да дам тези пари дори и при минимална възможност да бъде спасена, но право на всеки е точно да знае какво е състоянието на животното.
Ако успея да се сетя ще ги напиша тук.

Трябва да правим добро от злото, защото то няма от какво друго да бъде направено.

Толкова съжалявам. Толкова ми е тъжно... Зная какво ти е.. И от всичко най-много ме е яд, че животът на котката ти е зависела от други хора и те не са направили нужното.

По въпроса с парите - значи моята котка е нямала никакви шансове да се пребори с болестта, но въпреки това 5 дни бяхме по два-три пъти на ден при ветеринаря, слагаха котето на системи, биха му какви ли не инжекции, успокоителни, витамини и още много неща, а... всъщност не е имало шанс да се оправи. Но аз не съжалявам за парите. Бих дала какво ли не, само да беше оживял...

Съжалявам и за котката, и за мъничките и....

When I'm inside her
feels like she is
made of Storm