Я да ви питам, какъв е характерът на вашата котка?
Коя е добричка и любвеобилна и кой си има дзвер у дома?
Пък да видим кои ще излязат повече...

Моята специално е същинска гаднярка.
Например, мечи настойчиво да й отвориш вратата на стаята, за да излезе, даже драска по нея, и като станеш да отваряш, се шмугва обратно под един стол и те гледа оттам докато се махнеш. Като се махнеш, пак отива до вратата и пак почва да мечи. При това, ако останеш прав на известно разстояние, не започва да те тормози все още, а изчаква първо да седнеш или най-добре направо да полегнеш пред телевизора. Това е идеалното време за мечене пред врата.
Ако пък направиш компромиса да оставиш вратата леко открехната и да си легнеш обратно, тя излиза за 10 секунди и се връща със засилка, блъсвайки вратата с двете предни лапи едновременно, с което я отваря широко, и влиза царски-царски, чучва се насред стаята и невъзмутимо започва да се лиже, докато отвън нахлуват белите мечки. Като започнеш да потръпваш от студ, щеш - не щеш преглътваш гордост и обида, превъзмогваш мързел и ключовия момент във филма, и ставаш да затвориш.
Тогава добра тактика е на връщане да я вземеш при теб и да й се подмазваш (ако се поддава), докато се укроти и задреме... иначе рискуваш след 5 минути пак да мечи за навън.

From now on, I want you all to call me "Loretta"!

На мене се е метнала.
Онзи ден се прибира мъжът ми и казва, че са му препоръчали да гали котката по половин час, за да се отърве от главоболието си. Та се чудехме какви са тези котки, дето стоят на едно място по толкова време, нашата повече от 5 минути не се задържа, непрекъснато нещо прави. А ако спи, пък не дава да я галиш.

Вярно е това, в което вярваш !

По повод на това с отварянето на вратата ... мойта писа можеше сама да си отваря. И както си спиш една любвеобилна котешка муцуна се навира в твоята, гъделичка те с мустаци и мяка че иска да яде ... пак. Все не можеше и да разбере че онова топлото в чинията на масата е за мене, а онова сухото/мокрото/млечното в купата на земята е за нея. Явно смяташе че е за мен. Като оставим на страна хранителните недоразумения беше много кротичка и адски се кефеше да се навре при мене под юргана и да се топлим ;)

Аз от сега си знам че повечето ще излязат гаднярки, но пък ние май точно това им обичаме на котките.
Наща маца стои по неволя сама вкъщи, и като се върнем след работа е време за отмъщаване.
Първо се мечи за вечеря - след като смачка дежурната главичка, почва да се катери по наща маса, и то не за да яде, а да провери да не би ние да хапваме нещо по-вкусно от нейното. Ако стане твърде досадна и биде изгонена, елате да гледате лов на стопани. Засади скокове и нападения по глави и крайници, докато пак бъде изгонена. Следва влизане в гардеробите и разхвърляне на всички дрехи по земята, защото за нещастие се научи да си отваря вратите на всички шкафове и гардероби.
Следва, прибиране на дрехите от наша страна и изяждане на цветята от котка, или игра с антената на телевизора в сюблимния момент.
В редки случаи след тази игра й се доспива и идва да се гушне в нас. Ако обаче трябва да станеш и да и развалиш спокойствието отново биваш нахапан и надраскан, като наказание за дързостта си.

А ако след всичко това вземеш та й намажеш окото с мехлем, първо те нахапва хубаво, а после за наказание не се гушка в нас през нощта ами спи сама на другото легло.

Ама пък толкова да си я обичаме:)))

Моето съкровище засега е добричко и любвеобилно, може би защото е само на 8 месеца. Smokey се казва и е вече 4 кг, с хубава лъскава козинка, абе личи си, че полага грижи за себе си :-) Откакто си няма другарче (другото ни коте се наложи да го приспят, имаше нелечим вирус, голяма трагедия беше...), той стои самичък през деня, но явно не му пречи много. Много обича да си играе с играчки - разни пинг-понг топчета, изкуствени мишлета, но най-любими са му топчетата от хартия. Направо като футболист от А група се изявява! Сутрин си имаме ритуал - той идва при мене в банята и аз с едната ръка си мия зъбите, а с другата го галя. След като си взема душ, влиза във мократа вана и се опитва да хваща капките, които още капят от душа след мен :-) Обикновено спи при мен и мъжа ми, но понякога посред нощ решава, че е време за игра и почва да си гони опашката да речем (направо като кученце), та в такива случаи бива изхвърлен от покоите ни :-) Между другото, чувал ли е някой за котка, която да е няма??? Защото той май е. Досега никога не е измяукал дори и веднъж. За мъркане, мърка та се къса, но това не е свързано с "гласа". Нас това не ни притеснява въобще, но ми е чудно дали е възможно? Иначе съм сигурна, че чува, по реакциите му си личи. Вчера вечерта почти се напиках от смях, защото мъжът ми реши "да го учи да говори", на шега разбира се, и го беше гушнал и мяучеше и го караше да повтаря. А Smokey го гледаше с едни такива ококорени очета и сигурно си мислеше "Боже, не случих със стопани. Съвсем са побъркани и двамата, но добре, че ми дават повечко храна.....".

Ха ха ха ха
Което ми напомня че и моето коте беше доста мълчаливо ...
А когато мяукаше го правеше много особено ... сякаш нещо я боли ... Странно беше ....

Абе котките въобще са големи образи и аз ги обожавам! Между впрочем наш Smokey още не е проговорил или може би трябва да кажа промяукал :-) За сметка на това мъжът ми все по-добре го докарва докато му преподава! Ако си бяхме в България бая улични котища да са се събрали да слушат медения му глас :-)))))))))))))))))))))))))))))))

Абе малко нехуманно, ама що не пробвате да го понастъпите по опашлето или по някоя лапичка, да видите дали ще измяука.

Ама това на майтап:))

Абе да ти кажа идвало ни е на ум, но сърце не ми дава. На шега го хапкам по ушетата, но не така, че да го заболи. Аз се разрових из нет-а и намерих някои материали по въпроса. Както казах и преди, не че това ме притеснява, но ми е любопитно. Та в повечето случаи, за които прочетох, котето си отваря устата и се опитва да измяука, но не издава звук. А нашето сладурче не се и опитва. Ние се смеем, че всичко му е наред и затова не мяука. Само като ни погледне и ние вече сме на линия готови да сервираме храна, забавляваме, галим, чешем или каквото се очаква от нас в качеството ни на послушни и добре обучени стопани :-)

абе не знам дали е нямо, ама едва ли! аз също съм чувала за котки, които, не че не могат, ами просто не щат и туйто

нашта пък е безумно приказлива! ама такова мрънкало, не съм мислила че може да съществува

не само че всичките си желания / команди и неудоволствия / протести ги изразява на глас по съответен начин, ами и докато няма какво да каже, често си помрънква, ей така докато си ходи и си мърмори под нос!

и като скача от високо на ниско, в момента в който тупва, просто задължително казва и едно кратко "мек!"... или дори само "м!" - като че ли не може да скочи без да каже нищо!

From now on, I want you all to call me "Loretta"!