Лятото 2002 намерих едно котенце и го прибрах в къщи. много го оби4ам но по4вам да си мисля 4е съм направила голяма грешка- отказва да ака в стъргутините които му слагам. Мисля си 4е то не е виновно, аз сигурно съм сгрешила с тренирането и възпитанието. Пишка там, но не иска да ходи по голяма нужда. Дайте ми някой съвет, моля ви.

Също тъка, как знаете кога едно коте ви оби4а, как го показват 4е им е комфортно във вашата компания и 4е се 4устват сигурни и 4е ви оби4ат?

Предварително ви благодаря много за съветите.

Лина

Здравей,

честито ти котенце :)
Сега, за тоалетната, може да пробваш няколко неща (но вече бая си закъсняла с реакцията, трябвало е да реагираш още в началото):

премествай изпражненията в мястото, определено за тоалетна, за да му мирише там и да се сеща (но да не стават пък прекалено много там, защото ако му е мръсно и неприятно, няма да иска да ходи)

почиствай супер внимателно там, където са били, за да махнеш миризмата. тук се говореше за някакъв спрей, който премахвал миризмата, сигурно в магазините за домашни животни се намират, попитай.

ако го хванеш "на местопрестъплението", вдигни направо котенцето и го пренеси в тоалетната му. Иска се малко следене за тая цел...

аз мойто животинче така го научих, ама беше още първата седмица след като го взех... оттогава нататък нямам проблем (единствено когато не му е достатъчно чиста тоалетната, но тогава вината си е чисто моя)

Ако пак отказва да се научи, може би нещо не им харесва на стърготините? Може би според него това е материал, който става за пишкане в него, но не и за акане? Не знам :))) Но ако е така, може да помогне да смениш стърготините с нещо друго: ако не котешка тоалетна, но накъсани и намачкани вестници или пък тоалетна хартия, както тук също се даде идея, може да ти свърши работа. Все пак за коте с капризи в тая област, май си е най_сигурно да се пробва с котешката тоалетна. Най_популярната е Бенто, струва около 3,50 за 5 кг и го има почти във всички магазини за домашни любимци.

Надявам се да ти бях полезна.

Амм... колкото до това как знам че ме обича... Мисля, че рецепта няма, всяка котка си е различна и си показва (или не) чувствата по различен начин. Моята например е сдържана и надменна, но когато е била цял ден сама и е умряла от скука, зарязва надменност и тича при нас като се приберем , гали се в нас, изобщо, търси компанията ни. Като и поомръзне, се отдалечава малко и ляга да дреме някъде наблизо около нас. Като съвсем й писне, ни забравя тотално и си се занимава само със себе си, все едно не съществуваме (освен ако не сме необходими да отворим врата или консерва :) ) Ако ние сме тези, които търсят нейната компания, хо хо хо, съвсем нямаме шанс :)
Има и по_любвеобилни котки де. И все пак, не очаквай кучешки тип привързаност, ако това е, с което си свикнала.

Хай със здраве и котенцето и то да ти е живо и здраво. Добро нещо си свършила, като си го прибрала от улицата. Не е грешка. С малко търпение и постоянство, и ще се разберете :)
Как се казва и момиче ли е или момче? Разкажи още за него ако искаш :)

From now on, I want you all to call me "Loretta"!

Кръстих го Дино, тъй като го намерих в една градина , хеххехех, отна4ало беше Дина, но...нали разбираш, отне ми една седмица да разбера, никога не съм имала котенце, голяма души4ка е. Много е спокоен, много е мили4ък, непрекъснато е при нас, имаше период в на4алото, не можех да седна без да ми се ка4и отгоре, сега ходи и при прятеля ми тъи като и тои много се грижи за него.
наистина, осъзнавам 4е то изобщо не е виновно милото, аз просто в това отношение бях безотговорна, ина4е го нау4их да не ходи по масата, да не сабаря коша за буклук итн. Най-смешното е това 4е, аз съм уда за цареви4ни пръ4ици Слън4о, и той също ги обожава. Двамата като седнем се саревноваваме и изяждаме един цял пакет.
А твоето коте, разкажи ми за него.
Знаеш ли Лорета, от малка винаги съм имала неоправдан и неописуем страх от котки, нещо което не можех да контролирам. Но, него като го видях в градината, просто се влюбих в него.
Сега не мога без него, бързам да се прибера в къщи заради него.
4удесни същества са,нали?

За мойта котка аз съм споменавала тук и там по разни поводи, ама нека сега да не отпочвам темата, че съм като бабата от вица (дето само си търси на кого да разправя за внучетата си).
Но ще ти кажа за страха. И аз имах страх от котки. И изобщо винаги съм предпочитала кучето за домашен любимец пред котката - неговата привързаност, вярност, другарство, такива неща.
Ако някой ми кажеше навремето, че ще дойде момент, когато ще спя в една стая с котка, никога нямаше да повярвам. Котката винаги ми е изглеждала потайна и коварна, злобна, злопаметна и не знам си каква още.
Предполагам това е в резултат на разни разпространени митове и "градски легенди" за зли котки, както и на погрешна интерпретация. Котката наистина е различна по темперамент от кучето и връзката между човек и котка е коренно различна от връзката между човек и куче. Но това не означава непременно, че едното е по-лошо, а другото по-добро. Това, което е добро за теб в момента, зависи от собствената ти ценностна система в момента. Зависи какво търсиш.

Така с времето, като се промени моето виждане за света, се промени и отношението ми към котките. Сега ги възприемам по нов начин. Самостоятелни същества с чувство за достойнство и дори надменност, с предпочитания и капризи, и с лична територия, в която аз невинаги съм желана. Сега съм напълно ОК с това. Научила съм се на уважение. Преди, животинката беше горе-долу нещо като самоходна играчка. При кучето ключов момент е "да слуша". Да идва, като го викаш, да сяда, да дава лапа, и да си играе с теб, като ти се играе. И така, ако си търсиш някой да те слуша, взимаш куче...

Котката просто е друга приказка :) Тя не слуша... 4ува те, разбира те, но постъпва така, както предпочита самата тя. И аз харесвам това качество и го уважавам в мойта котка.
Затова тя не е видяла от мен (от нас) никакъв дори опит за дресировка. От самото начало си знам, че това е недресируемо животно, и не съм я научила дори на нещата, на които може би е можело. Но няма и нужда. Хигиенните навици бяха единствената грижа, и когато ги усвои, започна обратният процес - Котката започна да дресира Хората си. И добре ни е дресирала, да ти кажа :)

Та обратно към страха, че много се отплеснах (казах ти аз...)
Отначало като я взехме, и мен ми беше малко терсене. Ама свикнах точно за 3 нощи да не заспивам с притеснението, че може да дойде да ми издере очите докато спя или друга някаква ужасия.
Сега единственият проблем е като тръгна да заспивам и тя се появи отникъде или направо скочи върху мен неочаквано - това понякога ме стряска. Но не е "страх от котки" :) А и предполагам, че и то ще мине :)

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Loretta,
ADSKI krasiva e!!! Wow, lichi si che ne e ulichna kotka kato moia Dino! Da ti e jiva i zdrava. Lichi si che e kotka s kaprizi i samuchustvie...
Otnosno za straha, mnogo si prilichame, po mnogo neshta, i az moga da se zaplesna i poniakoga osuznavam che se prevrushtam v horata koito sa super vmaniacheni v domashnite si lubimtzi i gi tretirat kato detza. No, losho niama. A za straha, sushto, iavno sme minali edin i sushti prozes.
Az nikoga ne sum si mislila che shte se chustvam komfortno v edna staia s kotka, kamo li da imam sobstvena, oshte poveche puk da ia obicham i da se chustvam tujna pri lipsata i. No, kakto ti kaza, chovek se promenia, raste i osuznava che edinstveno psihichnite mu strahovete mu prechat i spirat. Dа, predi si misleh che ako zaspa shte me napadne i shte mi odere ochite, dori purvite dni kato beshe oshte edna topka puh, predi da zaspa, v tumnoto ia nabludavah predpazlivo i chakah da zaspi. Sega, kato ne e v legloto, mi lipsva. Prosto si imat individualnost i tia se izraziava mnogo po silno ot kolkoto v kuchetata.
Ta, tuka. Obichame gi i s vremeto stavat chast ot ejednevieto ni i postepenno nahluvat v surtzata ni- dori i kaprizite im koito gi praviat individualni i spetzialni.

PS. Na ednata snimka imashe edna ruka, i do kolkoto vidiah mai imashe mnogo krasiva tatuirovka. Taka li e ili mi se e storilo na men? Tvoia li e? Mnogo mi haresva, stiga samo da ne si ia predstaviam.

Mersi ti za suvetite i otzevchivostta.
Lina

не е татуировка
просто е драскано отгоре, за да махне от кадрото човешката ръка или по-скоро да махне човешкостта й (ей че дума изковах)
ние човеците сме твърде нефотогенични, та да си позволим да се показваме в една снимка с госпойцата
ако си фенка на татуировки, може да хвърлиш поглед на клуб Body Art

From now on, I want you all to call me "Loretta"!

Скъпа Лина, аз също си взех коте от улицата - можеш да прочетеш за него на някоя по-задна страница от форума ... Намирам, че такива котета са по-умни от породистите, не знам защо...
Та котето, макар че беше много мъничко - на около месец, буквално си дойде научено къде трябва и може да пишка и ака, и направо да не повярваш, че е така, като имаш предвид, че го взех от улицата ... Просто го прибрах и веднага взе да си ходи където трябва ... Разбира се в началото го следях, на няколко пъти го пусках в тоалетната и макар да изфирясваше веднага от там, без да е свършило работата, все пак разбра и после само си ходеше там ... Най-доброто според мен, за да го научиш да ходи където трябва (имам предвид и опита на други хора, не само моя) е да го следиш - щом му се приходи и се нагласи да ака - вземи го внимателно и го пренеси в тоалетната ... Освен това може наистина стърготините да не му харесват - пробвай с "котешка тоалетна" или с най-обикновена пръст ... Дано да не е късно - понякога котките са инатливи защото навиците им се превръщат в "характер"... и това ими е хубавото на котките - характера, стига да е добър и приемлив ...

абе и лош да е...
това им е хубавото на котките - характера - че и добър да е, и лош да е, не можем да им устоим...

From now on, I want you all to call me "Loretta"!