Странно, но котаракът ми приживе се опитахме на няколко пъти да го нахраним с гранули и нищо не излезе. Дори не ги помириса, все едно са камъни.
Искам да попитам за котешките консерви - читави ли са? Иначе като храна ми изглеждат доста добре - в повечето освен месо има и зеленчуци и разни други неща.

Я вышел им наперерез!

Странно, на нашия котак винаги му давахме кокалите, като ядем печено пиле, барабар с хрущялите по тях - хапваше ги с удоволствие и бяха едва ли не любимата му храна.

Я вышел им наперерез!

И с моя беше същото , а само какъв хрущящ звук се чуваше.....страх д ате хване!

С моя също.. Обща черта е явно:) Когато готвехме пиле и го надушваше през три стаи.. просто ни побъркваше от мяукане; определено си държеше на своето..:-))

When I'm inside her
feels like she is
made of Storm

Също ядеше риба и много обичаше маслини, но до хляб не се докосваше

Маслини?
Моято котарак никога не е ядял маслини, изобщо беше бая предирчив към храна.. но като по-мъничък една от любимите му бели беше да стане през нощта, да изяде найлона на хляба и да го наръфа едно хубаво... :)

When I'm inside her
feels like she is
made of Storm

Имам 12 годишна сиамка. До 13 месечна възраст ядеше буквално всичко. Единствено киселото зеле и цитрусовите и се опъваха. Веднага след първото й разгонване обаче изведнъж престана да яде. Избирахме й най-хубавото месо -- не ще и не ще, диването му. До този момент не й бях купувала гранулирана храна -- говорим за 1993 година, когато това бяха екстри и лукс за редовия котколюбец. В пристъп на отчаяние (котката ми буквално гладуваше, изпосталя, на скелет заприлича) отидох в магазина в сутерена на ЦУМ и купих именно Royal Canin. И реших всички проблеми. Изкара 6-7 години на тази храна, ядеше с настървение, заглади косъма до прилични 5 килограма, което за женска сиамка си е доста. Майка ми намери обаче някакви холандски миксове -- и любимото добиченце веднага разлюби Royal Canin и се прехвърли на тях. Любима й е рибата със зеленцучи. Да чукна на дърво -- чувства се отлично и никога не е боледувала. Не, не беснее от тези храни, напротив -- закротва се на топло в кюшето и дреме за храносмилане.

Сиамката ми е най-доброто коте на света. Любвеобилна, само гледа да се гушка и да ти мърка. Плаши се от чужди хора, но никога досега не е одраскала никого. Когато иска да спи пък аз съм в настроение за "мачкане" (демек да гушкаш маченце) просто гледа да се скрие. Ако съм дебелокожа и въпреки всичко й досаждам -- мяука тъжно. Сърце не ти дава да я дразниш направо :-)

питам защото знаем, че естествените витамини от плодовете и зеленчуците се усвояват много повече и по-лесно в организма, в сравнение с химическите (хапчетата). затова питам - нали не си избрал само лесния вариант - да си набавяш витамини и минерали от аптеката. правя аналогия с консервите и сухите храни - предполагам че в тях преобладават химическите витамини и минерали, докато ако животното яде разнообразна (естествена) храна, може да си ги набави в "естествен" вид.

Loretta: <Но аз също забелязвам, че след хранене става по-буйна, по-хаплива, понякога търчи насам-натам из къщата, стрелка се от ъгъл в ъгъл, просто ей така, за търчането... Не можеш да й привлечеш вниманието, да я усмириш.
И все пак, не е ли възможно това да се дължи просто на факта, че храната по принцип дава енергия, която трябва да се изразходи някъде? Винаги така съм си го обяснявала.
Като й мине лудешката фаза, клюмва и се успива - тогава може да я тормозиш, ра я ръчкаш, да я преместваш - тя е като дроб, отпусната и сънлива. >

тези признаци аз ги разбирам като реакция на стимулант - при мен е същото след кафе - форсиране на жизнената дейност, енергична, като фурия, но след няколко часа ми се доспива и съм като изтискан лимон - и това се обяснява с притока на енергия под влияние на стимуланта, която в следващ един момент трябва да бъде набавена отнякъде, поради енергийно изтощение (чрез сън най-често)

мерси за пожеланията, да ти се връщат многократно

мога да си го представя

а как го правиш - дресирането?