на година и 10 месеца и маркират яко
единият според мен е непрекъснато разгонен, мяука та знае ли се
иначе са ми много красиви и много, много си ги обичам
какво да правя? не ми се иска да ми мирише къщата
голями ли са за кастрация?
въобще не ми се иска да ги кастрирам, обаче тази миризма влудява мъжа ми
ако пробвам с хапчета?
а пък да ги дам на къща с двор някъде - не мога, защото макар че сигурно на тях ще им е по-добре, аз съм се толкова привързала, че въобще не мога да си представя да съм без тях

не мога да ти дам компетентен съвет, но евентуално бих те помолила, преди да ги кастрираш, да срещнем поне единия от тях с моята котка.
Аз пуснах тук обява от нейно име, но явно не си обърнала внимание. Явно котараците ти са в разгара на мъжката си сила, колкото и неприятно да е това за теб.
Ако си склонна да сватосаш един от твоите писанчовци с моята красавица, пиши ми, моля те! Първо ме интересува каква порода са точно, та да преценим пасват ли си изобщо. Тя е 4-годишна тигрова котка. Вероятно ще се разгони отново в края на лятото.

моите са изключително красиви тигрови котараци в цвят мляко с кафе
единият(този дето все е разгонен) е с толкова трогателна физиономия, че се влюбваш в него от пръв поглед
докато другия е с такова великолепно телосложение, че Шварценегер ни иска автограф
мммммммда:)

ами значи са лика-прилика с моята красавица!
Моля те, ако си съгласна да ги чифтосаме, потърси ме на координатите, които съм оставила (пак ще ги напиша - мейл anna@iterra.net или ICQ 46406644, или лична бележка тук)! Или ми остави ти някакви координати, та да те потърся аз.

ще те потърся на кю-то

Имам двама мъжки котарака

Щеше да е голям майтап, ако бяха женски

Я вышел им наперерез!

Най-компетентен съвет можеш да получиш от ветеринар.
Това, което аз зная е, че няма да решиш проблема с миризмата с
хапчета - единственият възможен начин е кастрацията (макар че
съм върла противничка на кастрирането с цел спестяване на
дребни битови неудобства). Но в твоя случай, щом има нетърпимост
от страна на съпруга ти, може би това е изходът, за да не си
развалите отношенията.
Не са големи за кастриране - тъкмо сега му е времето, след като вече
са достатъчно развити физически. Някои хора бързат да кастрират
котараците още като бебета, да не би случайно да им създават
проблеми, и резултатът е дебел, апатичен и мързелив котарак -
виждала съм доста такива.
Аз също имам два котарака - баща и син и при мен проблемът е много
по-сериозен, защото се бият жестоко - ако не успеем да ги разтървем
по някакъв начин, съм сигурна, че ще се бият до смърт. Предполагам,
че това се дължи на присъствието на женски котки вкъщи. Докато
малкият беше бебе, двамата се гушкаха и много се обичаха, но откакто
малкият порастна и съзря полово, е направо ад. Държим ги в различни
стаи и постоянно заключваме вратите, внимаваме да не изпуснем
някой от двамата - животът ни се превърна в кошмар. Когато успеят
да се докопат се захапват за гърлата, изобщо в чудо сме се видели.
Дори само единият да бъде изпуснат от стаята си, започват да драскат
по вратата, която ги разделя и изпадат в такава ярост, че стават опасни
и за нас. Ако си близо до някой от тях и направиш по-рязко движение
се хвърля и се закопчава за теб със зъби и нокти. Болките са невероятни,
белезите остават с години, а да не говорим какви инфекции се получават,
ако не започнеш да вземаш веднага антибиотици (не броим мощните
болкоуспокояващи). Три пъти ми се е случвало и ми костваше по 10 дни
болничен отпуск (друг път през живота си не съм ползвала) и ужасни
страдания. Добре, че все пак пораженията бяха по крайниците, а не по
лицето. Не мога да ги кастрирам, защото таткото е вече на 11 години
и е сигурно дали може да понесе упойката, а не мога да си представя да
му се случи нещо - той ми е като дете. Малкият пък е на брат ми и той
не може да се реши на тази стъпка, макар че за него няма риск.
Мисълта ми е, ако не ги кастрираш, да не правиш никога грешката да
вземаш женска котка вкъщи.
Надявам се да вземеш решение, което ще е най-добро и за котараците,
и за теб. Успех!