Za syjalenieznam za dve zaginali kotki na moi blizki, padnali ot visoki etaji - jenska siamka i myjki ulichnik. Kolkoto i da izdyrjat padane ot visoko, ne vsichko e vyzmojno. Mojata besoviza vednyj na selo ne si prezeni skoka ot edin klon kym pokriva i pred ochite mi poletja kym betona ot okolo 5 metra... Pada bezkrajno dylgo, pervyrtashe se kato luda v opitite si da se zakachi s noktite na stenata, nakraja se otyrva samo sys stresa.
Az dori ne smeja da ostavja otvoren prozorez v stajata, v kojato e tja, zastoto kato vidi njakoj gylyb napravo obezumjava. Dva pyti edvam uspjavam da ja hvana za kraja na opashkata v momenta predi da e izletjala navyn i sega ste slagam mreji po prozorzite.
No tova si zavisii ot temperamenta na jivotnoto. Mojta ulichniza e neverojatno podvijna i ako ne spi, vilnee poveche ot kateriza. V kusti redovno leti ot shkaf na shkaf, na selo se kateri kato alpinist po edni ogromni dyrveta do rekata i samo chakam koga ste padne vyv vodata! Dano, ako tova se sluchi, da se okaje, che moje da pluva.
Taka che koteshki izpylnenija vsjakakvi.

Имаме! И то доста! И аз се бях притеснила и даже... си мислех, че няма да го видя повече...
Обаче за моя най-голяма радост - той се върна!!!

Само като си представя, че любимият ми котарак, когото гледам от
11 години, може да падне от прозореца или балкона, настръхвам!
Предстои ми да купя жилище, но съм поставила изричното условие да
бъде не по-високо от 3-и етаж. На тези, които ми предлагат апартаменти
на по-високи етажи, казвам, че страдам от фобия от високото. Донякъде
е така, но главната причина за тази фобия е котаракът ми, който, дори
на тази зряла възраст е авантюрист и не се отказва от опити да лови гълъби
и врабчета.
За другите хора (които не обичат котки) може да звучи налудничаво,
но тук, сред вас, смятам, че ще намеря разбиране. Надявам се, че не ви
изглеждам съвсем изперкала!
Само един път го изпуснах да падне тоя луд котарак, и то от нисък втори етаж - няма и 4 метра. (Много обича да се въргаля по перваза на прозореца, когато навън е слънчево.) Отидох да си свърша някаква работа в кухнята,
след 5 минути се връщам - търся го, търся го - никакъв го няма. В това време отдолу някакъв човек ми каза, че едно коте излетяло от прозореца и се чудел кой ли идиот го е изхвърлил. Слязох долу и го намерих свит на кълбо, толкова уплашен и нещастен, че оттогава започнах да затварям прозореца и в най-големите жеги (не, че ще се нарани, като падне от такава малка височина, но
по улицата ни разни идиоти разхождаха кучета-убийци и съм виждала как ги насъскват срещу котките, дори съм виждала как постъпват тези кучета с хванатите котки - хващат ги за врата, разтърсват ги здраво и им чупят гръбнака).
Района, в който живея сега, е по-спокоен. В смисъл, че няма дресирани
свирепи кучета. Но пък има доста гладни улични кучета, които не биха се отказали от котешко месо. Имам едни приятелчета - семейство улични кучета - майка, баща и син, които също преследват котки, но само докато котката се качи на някое дърво (не са освирепели от глад, защото целият район ги храни), но допускам, че има и гладни кучета, на които моят котарак би им се
сторил много вкусен (какъвто е охранен и зализан).
Затова вземам всички мерки да не падне от балкона.

Това звучи зловещо. Добре, че моят котарак не е излизал навън и е твърде предпазлив, страх го е от високо и много внимава.
Ама като си момисля колко време стои сам самичък на балкона...
Сега ще го водя два дена навън, сред природа, дано да не стане твърде безстрашен...