Основен проблем при организацията на средата, в която се чертае и проектира, е да се кодира по подходящ начин необходимата за правилната работа на програмите информация. От това зависи еднозначното индетифициране на реалния обект и неговите характеристики сред обектите на програмната среда. Без такава организация чертежите представляват само безсмислен куп черти, дъги и окръжности.
Правилната организация на данните в чертежа помага и при ползване на стандартните средства на чертожната програма

Слоевете трябва да се използват за разделяне на чертожните елементи основно по функционален признак – например осева линия, строителна линия, наименование на обекти, текстове, кабели НН и ВН, градивни елементи на схеми, различни видове инсталации, обособени части от схеми, детайли от конструкция и т.н.
Това се прави с цел програмите еднозначно да разпознават различните елементи от чертежа. Едновременно с това слоевете се използват за да могат да се променят общите параметри на групираните в слоя елементи за по-добра нагледност на разработвания чертеж чрез задаване на специфични за него цвят, тип на линия, видимост, достъпност (Freeze/Thaw, Lock), печатаемост и др. В тази връзка съответните параметри на елементите в слоя трябва да бъдат “by layer”, за да могат да се променят групово. Използването на специфични параметри за отделните елементи трябва да се прави само при изрична необходимост от запазването им независимо от промените на параметрите на слоя. Такава необходимост може да бъде, например, изчертаването на чертежа на писалков плотер или задаване на виртуална писалка със специфични дебелина, тип на линия, плотерски стил и т.н., където цветът на елемента определя номера на писалката с която се чертае или характеристиките на плот-стила.
Колко слоя да бъдат създадени зависи от конкретния случай. Създаването на голям брой слоеве води до затруднения в работата, предизвиква усложняване на програмите и съответното им забавяне, недостатъчния им брой налага допълнителни цикли за проверки за принадлежност на отделните обекти.
Групирането на чертожните елементи в слоеве е едно от най-често използваните средства в автоматизираното проектиране за кодиране на основната информация, свързана с разпределението на елементите между отделните специалности, инсталации, възли и др.

Типовете линии, присвоявани на различните слоеве, трябва да се избират в зависимост от характера на разположените във всеки един от тях елементи (осеви линии на улици, контурни линии на конструктивен детайл, слой с елементи за демонтаж и др.). Трябва да се има предвид, че при промяна на мащаба на визуализация (zoom), линиите с по-нисък коефециент linetype scalе могат да се изобразяват на екрана като непрекъснати (continuous) и е необходимо да се извършва по-често регенерирането на чертежа.
Типовете линии, присвоявани на отделните елементи от чертежите, най-често носят типа на линията на слоя, в който са изчертани (by layer). Използването на друг тип линии се налага за отделянето на елементи от чертежа, които се различават по моментното си състояние или представлява обособен възел от чертежа с по-особен статут (нови елементи или за демонтаж). Чрез използване на различен тип линия могат да се обединяват елементи от чертежа, присвоени на различни слоеве, но с еднакво състяние или статус. Трябва да се има предвид, че при промяна на мащаба (zoom), линиите могат да се изобразяват като непрекъснати (continuous), което в някои случаи може да доведе до объркване. По тази причина прекъснатите линии трябва да се използват предимно за обособяване на елементи, видими на готовия чертеж.
Възможно е да се използват типове линии, дефинирани в паметта на плотера или генерирани в средата на AutoCAD. Разликата между двата вида линии е, че AutoCAD изравнява краищата на линиите, така че всяка линия започва и завършва с плътен участък. Плотерските линии са пропорционални и могат да завършат с празен участък, т.е. не до края им.
За кодиране на информация за нуждите на автоматизираното проектиране може да се ползват наименованията на типовете линии за обозначаване на различни типове проводници, кабели и др., особено ако се разработят собствени типове линии за всеки конкретен случай. Наименованието на типа линия също може да се ползва за извеждане в чертежа, затова при задаване име на съществуващи или новогенерирани линии е необходимо да се прецени и тази възможност. Това е за препоръчване, тъй като позволява и удобно визуализиране и означаване на различните елементи, изпълнени с конкретния тип проводници, кабели, материали и др. При разработване на нов тип линии може да се използват непрекъснати или различни видове прекъснати линии. При използване на прекъснати линии, ако възникне необходимост от непрепрекъсната може да се ползва малък коефициент на скалиране на линията (linetype scala).

Обектите обикновено носят цвета на линията на слоя, в който са изчертани (by layer). Използването на цвят на обект, различен от цвета на слоя в който е начертан, се използва за визуално обединяване на група елементи, с еднакво състояние или статус. Често се налага използването на определен цвят при писалковите плотери за задаване на номера на писалката и оттам – дебелината и цвета с който се чертае.
За разлика от типа на линиите, цветът трябва да се използва за визуализация на обособени части от чертежа основно върху екрана на компютъра. Това се обуславя от факта, че масовият случай на размножаване на чертежите чрез копиране е чрез черно-бели копия, където разликите в цветовете са почти незабележими.
За нуждите на автоматизираното проектиране в цвета на елемента могат да се кодират единични целочислени данни (например сечение на проводници) или изброим списък от елементи (например модел на кабел или проводник), което е удобно защото едновременно с това се визуализират и детайлите от схемите. Възможният брой на означавани по този начин данни е максимум 255, но за препоръчване е първите 16 да не се ползват. Този начин на кодиране не е много удобен, тъй като изисква указване в плот-стил на параметрите за печат на всичките 255 цвята.

За препоръчване е полилиниите да се чертаят с `0`-ва дебелина, а да се укаже обща дебелина за слоя. Това ускорява регенерирането на чертежите, особено при големи чертежи.
Ако по някаква друга причина дебелината на линиите в слоя трябва да бъде различна, то полилиниите могат да се задават с различна дебелина, както за цялата линия, така и за отделните сегменти. За да се различават на готовия чертеж дебелините на различните линии в чертежа трябва да бъдат с разлика минимум от 30-40%.
В дебелините на полилиниите може да се кодира информация за сечение на проводници или кабели, която да се ползва в програмите за автоматизирано проектиране. Използва се фактът, че в AutoCAD дебелините на отделните участъци са реални числа с точност до 4-я знак след десетичната запетая. За кодиране се ползват третата и четвъртата цифри след десетичната запетая. Тъй като сеченията на реално използваните кабели и проводници е от 0.5 до 500-600 мм2 е около 20 бр., то в двете цифри могат да се кодират до 99 сечения чрез с кодова таблица. Възможно е също така в дебелините на полилиниите да се кодира и броя на жилата в кабелите за всеки един сегмент като се ползва механизмът за кодиране, прилаган за сечението. За да могат да се кодират както сечението, така и броя на жилата могат да се използват стойностите за начална и крайна дебелина на полилинията за всеки сегмент, като едните данни се кодират в началната, а другите - в крайната дебелина. Такова кодиране е особено полезно при разработване на проекти за вътрешни ел.инсталации или въздушни или кабелни мрежи НН, където броя на жилата и сечението им може да се променя по дължината на захранващата линия. Използвайки този механизъм е сравнително лесно да се направи спецификация на материалите, тъй като координатите на всеки възел на полилинията, броя на жилата и сечението им се съхраняват в един списък.
Това кодиране не се отразява видимо на дебелината на полилинията, тъй като стойностите за дебелините след втория знак след десетичната запетая са малки (по 0.1% за сечение).

Групите представляват именовано обединение на различни самостоятелни елементи, които имат общо предназначение, например детайл от чертеж, елемент и надпис към него, трасе на кабел и принадлежащите му елементи на разрези и др. Членовете на тези групи се държат като единен елемент, макар че отделните елементи могат да се обработват (местене, скалиране, завъртане, изтриване и т.н.) и поотделно. За разлика от блоковете графичните елементи в групите могат да се редактират като единични. За да могат елементите на групите да се обработват поотделно е необходимо да се изключи опцията “Object grouping” в меню Tools/Options или да се даде стойност `0` на системната променлива PICKSTYLE. За да могат елементите да се избират заедно при създаването на групата трябва да се включи опцията `SELECTABLE`. Ако не желаем в някоя група елементите да се избират съвместно, то горната опция трябва да е изключена. При това дори и при включена опция “Object grouping” елементите на тази група ще се държат като самостоятелни. Въпреки това те са маркирани като членове на група и могат да се направят групово избираеми, като се включи опцията `SELECTABLE`.
Групите могат да се ползват при автоматизираното проектиране за обособяване на отделни възли или свързани детайли, при това групите имат име и към тях може да се въведе поянителен текст (description). Това позволява по-лесно и еднозначно да се разпознават елементите от един комплект и предназначението на отделните групи. За това трябва да се задават имена на групите, които дават достатъчна яснота за означените с групата обекти. Например може да се групират блок за означавене на трафопост и диспечерското му наименование, като за име на групата се зададе дисп.№, а като пояснителен текст – наименованието на ТП.
Името трябва да бъде уникално. Съществуват и т.н. “ненаименовани” групи, т.е. групи, на които е присвоено “служебно” име, генерирано от AutoCAD.

Блоковете са едно от най-мощните средства за организиране на графични и текстови данни в AutoCAD.
Блоковете представляват именована група от текстова и графична информация, която се държи като един обект т.е. може да се мести, върти или скалира съвместно. Използва се за изобразяване на обособени функционални групи от апарати, детайли или елементи, например комплект от апарати за извод в ел.табло, трафопост и др. Особено удобна е възможността автоматично да се променя вида на графичната информация при предефинирането на вече съществуващ блок. При това всички вече вписани в чертежа блокове с това име се предефинират спрямо новите начертания. Блоковете трябва да се използват за означаване на често използвани и сравнително постоянни (непроменливи) групи от елементи, тъй като промяната на включените в блока елементи е сравнително по-трудоемка.
Графичната информация, включена в блок може да съдържа всички графични елементи, с които работи AutoCAD. Обемът й е неограничен.
В блоковете може да има текстовата информация, която може да бъде статична или променлива.
Статичната текстова информация в блока може да се задава като едноредов (TEXT), многоредов (MTEXT) текст или като константен атрибут.
Създаването на статичен едноредов текст или MTEXT в блок не се различава от вписването му в чертежа. Единствената разлика е, че се указва като включен елемент при генерирането на блока (make block).
По-особен случай е константният атрибут включен в блок. При неговото създаване се ползва команда ATTDEF и се указват неоходимите координати и параметри, като за MODE се избира CONSTANT.
Тези текстове не могат да се променят при вмъкването им в чертежа с команда INSERT.
Променливи текстове в блок се задават чрез дефиниране на атрибути с команда ATTDEF. Освен константни те могат да бъдат видими или невидими. При вмъкване на блок в чертеж с команда INSERT се иска задаване на стойност за всеки атрибут. Атрибутите могат да имат стойност по подразбиране (най-вероятната или най-често ползваната стойност), която се въвежда в атрибута само с потвърждаване с ‘ENTER’. За по-удобно въвеждане на текста се ползва диалог за въвеждане на атрибути. За да се включи този диалог трябва стойността на системната променлива ATTDIA да бъде 1.
За целите на автоматизираното проектиране блоковете са едно от най-удобните и мощни средства. С блоковете се работи ползвайки името му, стойностите на атрибутите и останалите му параметри, като удобството е, че всичко това представлява един обект. Както беше споменато по-горе предефинирането на един блок води до автоматичното изменение на всички въведени в чертежа блокове с това име. Това налага в програмите да се вземат специални мерки за проверка коректността на името на създаван блок.
В различните видове атрибути на блока може да се кодира голямо количество информация. Видимите атрибути служат за удобно означаване на информация за обекта, който изобразява (наименование, технически данни, адрес и др.). Невидимите атрибути се ползват за въвеждане на допълнителна информация, която не е необходима за чертежа, но се ползва от приложни програми за изчисления и/или модифициране на чертежа (напр. съпротивление на захранваща линия). Освен съдържанието на атрибутите в програмите могат да се ползват и други параметри на блока, като например точката им на вписване на блок или атрибут, стил, наклон, цвят, слой и др.
Удобно средство е груповото избиране на едноименни блокове по име и слой, както с Quick Select, така и програмно, което се ползва за промяна на параметрите им, за изброяване (например за легенда и спецификация), обработка на кодираната в блока и атрибутите му информация и др.

Чрез механизма на разширените данни може да се кодира разнообразна по вид информация с размер до 16 kB във всеки един от елементите на чертежа. Информацията може да бъде от следните типове:
- текст (string). Могат да се включват текстови данни с дължина до 256 b. В такова поле е удобно да се кодира информация за тип или име на обекта, адрес, източник на захранване, указател (heading) към чертожен обект, модел и тип на съоръжението и т.н.
- име на външно приложение – това име се използва от AutoCAD за стартиране на външни приложения
- индекс към база данни. Такива полета се ползват за ГИС и служат за връзка между графичната и таблична информация.
- координати на точка. Това са групи по три реални числа и се ползват като координати на точка. Например, може да се “маркират” някои елементи от надземния кадастър като се въведат координатите на началната им точка в оригиналния чертеж. По-късно, ползвайки тази иформация, може да се възстанови изходното им положение, след преместване, завъртане или скалиране.
- реални числа. В такова поле, например, могат да се запишат мощности и токове, протичащи в конкретния провод, съпротивление и т.н.
- разстояния. Това са реални числа, които се скалират заедно с елемента, към който са прикачени. Те могат да се ползват за кодиране дължини на линии и др. величини, чиято стойност зависи от мащаба на елемента в чертежа.
- целочислени числа. 16 и 32 - битови целочислени стойности. Тук могат да се записват кодове или стойности за изброими елементи (напр. брой и сечение на тоководящи жила, година и начин на полагане, принадлежност към група)
Тази информация може да се въвежда и чете само чрез специално разработени за целта програми. По този начин към всеки елемент от чертежа могат да се привърже най-различна информация, да се направи връзка с външни бази данни, да се стартират различни програми за обработка в зависимост от вида на чертожния елемент и др.
Тази информация се запазва при копиране на част или целия чертеж в друг чертеж. Ползвайки тези данни може да се възстановят връзки между чертожните елементи (например групи) при прехвърлянето им между чертежите или на нов чертеж.

Ами май си казал всичко, което може да се каже по този въпрос.
Но преди да се използва чертежът за програмиране, той трябва да е удобен за работа. Също така трябва да е пределно ясен за всички, които работят в група-т.е. трябва да следват едни и същи правила за чертане. Ти хубаво говориш как може да се ползва информациятя, ама как ще накараш хората да ти я предоставят.

Преди половин година седнах да пиша правила за чертане във фирмата, включващи шрифтове, текстови стилове, оразмерителни стилове, единица за чертане, настройки за печатане и т.н (без слоеве и блокове).
Познай какво се получи. След два месеца работа с правила се наложи да обяснявам какво е това цвят ByLayer или кое копче да натиснат, за да си настроят шрифта. Въобще не смея да пускам правилата за слоеве, въпреки че съм ги написала. А и кому са нужни, след като никой няма да знае как да използва резултата от добре структурирания чертеж.
Чудно ми е как е в другите фирми, или само при нас е така.

И в другите фирми е така. Аз водя война с единия от колегите си точно по въпроса за унификацията на чертежите. С другия не се занимавам изобщо, защото главата му е по-твърда от паве
Но вместо да обяснявам - направих няколко dwt и изисквам да бъдат ползвани те и само те. При отклонение от канона се е случвало и да трия, за да бъде направено както трябва. За две години борба постигнах това-онова, но има още какво да се желае

StSt - ти ли го написа всичко това, човече? Браво, страхотен си!

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Редактирано от Haчko на 01.06.06 21:32.