...са най славното племе, населявало тази земя. Обаче покрай Иза и нейните маниакялни
простотии забравих че съм българин. Не болгарин, не славянин, не трак, а точно българин.
Защото е казал поета:р
- О неразумний и юруде, поради что се срамиш да се наречеш българин???
:
Пфуу..ваксини, белина, кърмични клетки?? Простотии колко/то искаш. И къде отиваме с Иза? Е някоя пуста и празна дупка? Е ако на Иза толкова и пукаше за, вашите деца, нямаше да дрънка простотии, научени от ютюб. Това е безотговорно и опасно за тях. Иза е добитък, егоисточен, малоумен дебил. Но аз покрай нея забравих за 3- ти март. Затова ще ви предизвикам на лирик батъл.
Нека всеки от вас да изрецитира нещо което помни, но без помощта на гуугъл. Аз звпочвам първи. Не ме,се,смейте, това,е което помня:)

Нек носим йоще срама по челото,
Синала от бича, следи от теглото,
Нека,спомен лютий от дни на позор
тегне кат облак в наший кръъозор.

Беласица стара и новий Батак
в миналото наше фърлят своят мрак.
Нека,да,ни сочат с присмехи обидни
счупените окови и дирите стидни
по врата ни още от хомота стар.
Нека таз,свобода да ни бъде,дар.

Нека, но ний знаем че в нашето недавно,
свети нещо ново, има нещо славно,
Що гордо разтупва наще гърди
И чувства по нови, големи плоди.
Защото там нейде на,връх планиниата,
Що небето синьо крепи с рамената,
идига се някой див чутовен връх,
покрит с бели кости и с кървав мъх.
На безсмъртен подвиг паметник огромен.
Звщото в Балкана има един спомен.
Има едно име що вечно живей
Едно име ново, голямо, безгранично,
кат Термопили славно...
Що отговор дава и смива срама,
И на клеветата строшава зъба...

Fuck the Mods!!!

Редактирано от Terminator12 на 08.03.15 09:59.

Размислите ти са си на едно ниво по всички въпрости, което следва да се очаква.

От мен следното стихотворение:


КЪМ БРАТА СИ

Тежко, брате, се живее

между глупци неразбрани;

душата ми в огън тлее,

сърцето ми в люти рани.

Отечество мило любя,

неговият завет пазя;

но себе си, братя, губя,

тия глупци като мразя.

Мечти мрачни, мисли бурни

са разпнали душа млада;

ах, ръка си кой ще турне

на туй сърце, дето страда?

Никой, никой! То не знае

нито радост, ни свобода;

а безумно как играе

в отзив на плач из народа!

Често, брате, скришом плача

над народен гроб печален;

но, кажи ми, що да тача

в тоя мъртъв свят коварен?

Нищо, нищо! Отзив няма

на глас искрен, благороден,

пък и твойта й душа няма

на глас божий - плач народен!


Христо Ботев

Евала Изе, максимално ме кефиш, ама пак си копи пействала от тубата, дееба. Идеята беше какво помним а не кво можем да намерим в нетя...

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

добре Термусе, първото стихотворение, което сама поисках да науча от Ботев беше ' В механата':

Тежко, тежко, вино дайте,
пиян дано аз забравя,
туй що глупци вий не знайте,
позор ли е или слава.

Да забравя край свой роден,
бащина си мила стряха,
и тез що дух свободен, дух за борба завещаха.

...

после съм го забравила, но можеш да го видиш тук:

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Пък аз научих първо тези куплети като малък:

"Дано ми найдат пушката,
Пушката майко, сабята.
И дето срещнат душманин
С пушката да го поздравят
А пък със,сабята,помилват..."

Я иначе това,е,за теб:

Ти ли си, мале, тъй жално пела,
ти ли си мене три годин клела,
та скитник ходя злочестен ази
и срещам това, що душа мрази?
Бащино ли съм пропил имане,
тебе ли покрих с дълбоки рани....

..........
Баща и братя мили
аз да прегърна искам без злоба,
пък тогаз нека измръзнат жили,
пък тогаз нека изгния в гроба!

Fuck the Mods!!!

Браво за темата!

Само дето не помня нито едно стихотворение

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Ами добре де, не помниш, препиши тогава? Щом Изе преписва,за що не и ти??

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Самодивско Наричане

На камък да седна – ще оживее.
С ръка да докосна – ще заблещука.
С очи да погаля – ще се засмее.
С целувка да сключа – носи сполука...
На дърво да почукам – ще се разлисти.
С дъха си да вдишам – ще е магия.
Наужким да кажа – става наистина.
На скришно да бъде – ще го открия...
И враг да ме срещне – ще стане приятел.
И нож да извади – ще се прекърши.
Лъжа да ме стигне – ще стане на вятър.
А злото – на възел ще се завърже.
Животно да скочи – ще го прегърна.
А птица да кацне – ще ми запее.
От мен да си тръгнеш – ще се завърнеш.
На слънце ще стана – да те огрея.
Света ще превзема – с голо „Обичам те”.
И нищо да нямам – ще се раздавам.
Една душа нося – и влагам във всичко.
Парченце любов – и оживява.

Мира Дойчинова

>> И къде отиваме с Иза?

Към 6 милиона българи живеещи в БГ в рамките на 2-3 години.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите