|
Страници по тази тема: 1 | 2 | >> (покажи всички)
Тема
|
Българите...
|
|
Автор |
Terminator12 (простакь) |
Публикувано | 08.03.15 09:35 |
|
...са най славното племе, населявало тази земя. Обаче покрай Иза и нейните маниакялни
простотии забравих че съм българин. Не болгарин, не славянин, не трак, а точно българин.
Защото е казал поета:р
- О неразумний и юруде, поради что се срамиш да се наречеш българин???
:
Пфуу..ваксини, белина, кърмични клетки?? Простотии колко/то искаш. И къде отиваме с Иза? Е някоя пуста и празна дупка? Е ако на Иза толкова и пукаше за, вашите деца, нямаше да дрънка простотии, научени от ютюб. Това е безотговорно и опасно за тях. Иза е добитък, егоисточен, малоумен дебил. Но аз покрай нея забравих за 3- ти март. Затова ще ви предизвикам на лирик батъл.
Нека всеки от вас да изрецитира нещо което помни, но без помощта на гуугъл. Аз звпочвам първи. Не ме,се,смейте, това,е което помня:)
Нек носим йоще срама по челото,
Синала от бича, следи от теглото,
Нека,спомен лютий от дни на позор
тегне кат облак в наший кръъозор.
Беласица стара и новий Батак
в миналото наше фърлят своят мрак.
Нека,да,ни сочат с присмехи обидни
счупените окови и дирите стидни
по врата ни още от хомота стар.
Нека таз,свобода да ни бъде,дар.
Нека, но ний знаем че в нашето недавно,
свети нещо ново, има нещо славно,
Що гордо разтупва наще гърди
И чувства по нови, големи плоди.
Защото там нейде на,връх планиниата,
Що небето синьо крепи с рамената,
идига се някой див чутовен връх,
покрит с бели кости и с кървав мъх.
На безсмъртен подвиг паметник огромен.
Звщото в Балкана има един спомен.
Има едно име що вечно живей
Едно име ново, голямо, безгранично,
кат Термопили славно...
Що отговор дава и смива срама,
И на клеветата строшава зъба...
Fuck the Mods!!!Редактирано от Terminator12 на 08.03.15 09:59.
| |
|
Размислите ти са си на едно ниво по всички въпрости, което следва да се очаква.
От мен следното стихотворение:
КЪМ БРАТА СИ
Тежко, брате, се живее
между глупци неразбрани;
душата ми в огън тлее,
сърцето ми в люти рани.
Отечество мило любя,
неговият завет пазя;
но себе си, братя, губя,
тия глупци като мразя.
Мечти мрачни, мисли бурни
са разпнали душа млада;
ах, ръка си кой ще турне
на туй сърце, дето страда?
Никой, никой! То не знае
нито радост, ни свобода;
а безумно как играе
в отзив на плач из народа!
Често, брате, скришом плача
над народен гроб печален;
но, кажи ми, що да тача
в тоя мъртъв свят коварен?
Нищо, нищо! Отзив няма
на глас искрен, благороден,
пък и твойта й душа няма
на глас божий - плач народен!
Христо Ботев
| |
|
Евала Изе, максимално ме кефиш, ама пак си копи пействала от тубата, дееба. Идеята беше какво помним а не кво можем да намерим в нетя...
Остави таз песен любовна,
не вливай ми в сърце отрова -млад съм аз, но младост не помня,
пък и да помня, не ровя
туй, що съм ази намраз
или пред тебе с крака погазил.
Забрави туй време га плачех
за поглед мил и за въздишка:
роб бях тогаз - вериги влачех,
та за една твоя усмивка,
безумен аз светът презирах
и чувства си в калта увирах!
Забрави ти онез полуди,
в тез гърди веч любов не грее
и не можеш я ти събуди
там, де скръб дълбока владее,
де сичко е с рани покрито
и сърце зло в злоба обвито!.....
,.....,.,.........................
Запей или млъкни, махни се.
Сърце ми вече трепти - ще хфръкне....
Fuck the Mods!!!
| |
|
добре Термусе, първото стихотворение, което сама поисках да науча от Ботев беше ' В механата':
Тежко, тежко, вино дайте,
пиян дано аз забравя,
туй що глупци вий не знайте,
позор ли е или слава.
Да забравя край свой роден,
бащина си мила стряха,
и тез що дух свободен, дух за борба завещаха.
...
после съм го забравила, но можеш да го видиш тук:
| |
|
Пък аз научих първо тези куплети като малък:
"Дано ми найдат пушката,
Пушката майко, сабята.
И дето срещнат душманин
С пушката да го поздравят
А пък със,сабята,помилват..."
Я иначе това,е,за теб:
Ти ли си, мале, тъй жално пела,
ти ли си мене три годин клела,
та скитник ходя злочестен ази
и срещам това, що душа мрази?
Бащино ли съм пропил имане,
тебе ли покрих с дълбоки рани....
..........
Баща и братя мили
аз да прегърна искам без злоба,
пък тогаз нека измръзнат жили,
пък тогаз нека изгния в гроба!
Fuck the Mods!!!
| |
|
За теб:
Да се завърнеш в бащината къща,
когато вечерта смирено гасне
и тихи пазви тиха нощ разгръща
да приласкае скръбни и нещастни.
Кат бреме хвърлил черната умора,
що безутешни дни ти завещаха -
ти с плахи стъпки да събудиш в двора
пред гостенин очакван радост плаха.
Да те присрещне старата на прага
и сложил чело на безсилно рамо,
да чезнеш в нейната усмивка блага
и дълго да повтаряш: мамо, мамо...
Смирено влязъл в стаята позната,
последна твоя пристан и заслона,
да шъпнеш тихи думи в тишината,
впил морен поглед в старата икона:
аз дойдох да дочакам мирен заник,
че мойто слънце своя път измина...
О скрити вопли на печален странник,
напразно спомнил майка и родина!
Димчо Дебелянов
| |
|
Браво за темата!
Само дето не помня нито едно стихотворение май и аз ше фейквам
| |
|
Ами добре де, не помниш, препиши тогава? Щом Изе преписва,за що не и ти??
Fuck the Mods!!!
| |
|
Самодивско Наричане
На камък да седна – ще оживее.
С ръка да докосна – ще заблещука.
С очи да погаля – ще се засмее.
С целувка да сключа – носи сполука...
На дърво да почукам – ще се разлисти.
С дъха си да вдишам – ще е магия.
Наужким да кажа – става наистина.
На скришно да бъде – ще го открия...
И враг да ме срещне – ще стане приятел.
И нож да извади – ще се прекърши.
Лъжа да ме стигне – ще стане на вятър.
А злото – на възел ще се завърже.
Животно да скочи – ще го прегърна.
А птица да кацне – ще ми запее.
От мен да си тръгнеш – ще се завърнеш.
На слънце ще стана – да те огрея.
Света ще превзема – с голо „Обичам те”.
И нищо да нямам – ще се раздавам.
Една душа нося – и влагам във всичко.
Парченце любов – и оживява.
Мира Дойчинова
| |
|
>> И къде отиваме с Иза?
Към 6 милиона българи живеещи в БГ в рамките на 2-3 години.
ИТ
| |
|
Страници по тази тема: 1 | 2 | >> (покажи всички)
|
|
|