|
|
Страници по тази тема: 1 | 2 | 3 | 4 | 5 | 6 | 7 | 8 | 9 | (покажи всички)
|
Тема
|
 Как е кариерата?
|
|
| Автор |
pesho.konia (старши) |
| Публикувано | 20.05.14 06:26 |
|
|
Как сте в кариерата, колеги?
Аз съм се заебал в неква насрана компания вече 7 години и половина като синиър софтуер енджиниър. Отказват да ме направят мениджър, защото са долни педерастчета и хейтъри, но всички колеги ме почитат като господ. Има една клика около една дузина тъпана, които не са в състояние да си вършат работата сами и просто идват да ми се молят да им дам акъл какво да направят. Аз определям кое колко време отнема и дали може да се направи, аз определям всички рискове, аз оправям всичко като не работи, аз правя всичко. Всяка сутрин като се замъкна в 10 ме чака някой да ми показва нещо, което не работи и да ме пита "уот ду ю тинк пешо коня" подканяйки ме да им дам стриктни инструкции какво да правят със себе си този ден. Ако не им дам абсолютно подробни инструкции системата се разпада и трябва пак да ме питат. Тъпо ми е, че успяват да ме подтискат тези жалки гниди, но засега са ме фанали за топките банкерите и цялата система мама им да еба. Вие сблъсквате ли се с подобни проблеми или смело завладявате? Разкажете някоя клюка.
| |
|
|
|
Пешо, ти не написа какво очакваш от твоята кариера? И не разбрах какво те дразни - това че си сениор, или че те гледат като малък бог
Аз за момента съм постигнала префектното състояние, при което доходите идват сигурно и качествено, а аз мога да избирам днес да ли работя или не
Всъщност, в момента влагам неимуверни усилия да постигна една цел, но все повече започва да ме мъчи въпросът - е! като я постигна и какво? Няма да стана по-свободна. По-богата - да, но какво от това.
| |
|
|
|
Мойта кариера си се бута сама. Обикновено сутрин имам списък задачи и до вечерта обикновено не успявам да ги свърша - физически не е възможно толкова много. Със всяка свършена задача идват или пари и готени раути, или семейно щастие - се убави неща при мене идват.
Мойто кеф е пълен, но другите некой път околу мене успяват да ме изнервят - за кратко все пак, слава богу, че ми е лек характера и скоро си щтракам пак с пръсти.
Всеки ден носи нещо ново и ме влачи напрет. Ас от себе си нищо не влача - тека ми е най-леко и убаво. Некакси сами ми се подреждат нещата - или госпот ги подрежда за мене най-вероятно.
Но пък ас работим ного и околу мене е весело и вечно има копон и хората ме уважават за това и идват при мене с кеф. Ако бех мързел скапан и злобен - щеха да ме подминават. Секи ме познава веке в мойто графство ...и името работи за мен, а не аз за името. На тоя етап стигнах.
Не знам дали моеш да наречеш това кариера, аз го наричем живот.
Те тека ...
Робът се бори за свобода. Свободният - за съвършенство.
| |
|
|
|
Има няколко важни неща - човек да може да си покрива разходите и да му остават за спестявания средства, да харесва работата и да има възможност да се развива професионално.
При мен нещата са - почити не спестяваме нищо (може би заради децата който да доста скъпо нещо в Америка), работа си я харесвам много но в краткосрочен план не се очертават особено големи подобрения. On the long run перспективите са много добри, ако си изиграя правилно картите може и да се получи ранно пенсиониране....
Lose Yourself
Too Big to Fail...
| |
|
|
|
Само от любопитство - ти колко човека познаваш лично които са се пенсионирали рано?:)
| |
|
|
|
Моника, тва че ти лично не можеш да си позволиш подобно нещо това не означава че няма подобни хора.
Тъкмо ми станеш малко симпатична и изтряскваш нещо подобно...
Най-добрия съвет за хората в пристигащи от третия свят в Америка е да си гледат собствената паничка и черга и да не протягат неразумно врат или крачнце към чуждите панички и килимчета...
Със Здраве...
Too Big to Fail...
| |
|
|
|
Уж си Учен, а не ме разбираш:((((((
За моята паничка ти отговориш отдавна - ще бачкам до дупка - това ми е пределно ясно.
АЗ питам чисто статистически - колко човека познаваш лично които са го направили?
А не такива общи понятия "Някой хора се пенсионират рано..."
Ще ти кажа за моя опит.
Въпреки, че живея на място фрашкано с милионери аз познавам, не лично, а косвено само едним такъв човек - брата на моята колежка.
Той е бил някакъв голям дивелъпър в златните години на Сиско и се е пенсионирал на 45 като е кеширал акциите за милиони.
Има лятна къща на брега, зимна къща в планината и хеликоптер с който да щъка между тях.
Наистина не разбирам защо го приемаш лично?
С нищо не те обиждам - просто изказвам друго мнение.
| |
|
|
|
Моника, в цяла Америка (300+ милиона човека) има само две места на който се правят подобни изследвания (и една шепа хора работещи с методиките и насоките) в който аз работя. Считам най-малкото статистически погледнато имам добри шансове да се пенсионирам рано...
Престани да гледаш на света от собствената си кула само, има неща по света и в Америка за които дори не предполагаш че са възможни да съществуват и твоето мнение не ги прави по-малко реални.
Нека и да поясня - Не се обиждам...просто ми е интересно какъв упорит NAYsayer си ти...
Ама май най-добре е да те оставя да си мислиш каквото си искаш...не виждам смисъл в подобен спор... просто ще преброим пилцте след 15г...
Too Big to Fail...
| |
|
|
|
Не й се връзвай - тя не е в час.
Спорет нея фаянсаджиите в Лондон масово пичелат 80К годишно. Колко му е да каже още нещо от тоя сорт и да си измие ръцете с дискретност.
Тя просто е паднала от небето на главата си - не може да й се сърди човек, че нищо не разбира и че не знае цената на бензина който плаща и че спорет нея замразено тесто е деликатес.
Робът се бори за свобода. Свободният - за съвършенство.
| |
|
|
|
Пилците ще ги преброим - само живот и здраве да е.
Вместо тези обяснения можеше да кажеш дали познаваш някой който на практика го е направил.
Тогава разговора щеше наитина да стане интересен и да споделим конкретни мнения.
Иначе всичко е в сферата на добрите пожелания.
| |
|
Страници по тази тема: 1 | 2 | 3 | 4 | 5 | 6 | 7 | 8 | 9 | (покажи всички)
| 
|
|
