Re: Как българските цървули превръщат Чикаго в сел / Общества / Българи извън България / Българи в Америка

Живота е една голяма лотария,а лотарията "зелена карта" е една голяма глупост,чрез която десетки хиляди произволно избрани българи нарамиха дисагите по пътя на Алеко,а поне още толкова други чакат заветното писмо.
Гуньо Гунев или известният по форумите Джак Даниел бе един от спечелилите последната година и бедният човечец от Кокаляне,макар и с много заеми не пропусна възможноста да опита американската мечта.
Сега,една година по-късно Джаки вече си мислеше че е един успял човек,който за кратко време бе успял да вземе лиценз и изкарваше хубави пари като шофьор на камион по безкрайните американски пътища.
Днес Джаки седеше в българскито кафене на Лорънс авеню пред една кока-кола без лед и отворил лаптопа споделяше впечатления посредством интернет.Имаше дарба за писане и редовни читатели,но проблема на Джаки си оставаше селският манталитет и затова бе популярен единствено сред българите не успели да спечелят карта от лотарията и откровените лузъри незнаещи какво правят в САЩ.
А те обичат да слушат точно това,което им казваше Джаки...че всички амерканци са тъпи,че всички са дебели,че доматите са гумени и месото няма вкус.А да,че американките не вървят пред българките го повтаряше специално заради сестри Кушлеви,две застаряващи моми обикалящи форумите с цел да намерят някой да ги измъкне от мизерията.Така приемаха по-лесно неуспеха.
В този момент обаче, на съседната маса се настаниха двама българи,които Джаки забеляза.Веднага му направи впечатление,че не са по джапанки като него и слязоха от хубави коли.Джаки наостри ухо и ги чу да си говорят непонятни за него неща,а така искаше да се включи в разговор.Споменаха нещо за икономическа криза,срив на пазара на имоти и тук Джак изпита истинка гордост от себе си,защото явно и тези бяха купили от скъпите къщи,а той беше от малкото незасегнати.За всеки случай обаче Джаки бръкна в джоба и извади петте долара,за да се увери че не са станали по-малко.
Тъкмо отпиваше от разгазираната вече кола и сервитьорката започна да сервира на онези двамата различни яденета,Джаки вече бе в свои води и реши да им обясни как се минават и че за тези пари от магазина ще купят пет пъти повече храна.Онези го изгледаха недоумяващо,но той вече им даваше адреса на магазин за евтини метлички и лопатки.В този момент единия,на който му викаха Мечо му каза да се разкара,защото не всички са цървули и бедняци като него.
Джаки се обиди много...как така,нали всички българи в САЩ мият чинии.С наведена глава Джаки напусна заведението и се зарече никога да не се връща повече.Навън спря пред Х6-цата на Мечо и реши че все пак може да има 5 пицарии,по-надалеч кръгозора му не стигаше.
Джаки бавно пресече Лорънс авеню и отключи вратата на дома си,от силното слънце вътре беше станало непоносимо горещо и той запали двигателя на Мак-а за да охлади климатика.Искаше да се изкъпе,но наблизо нямаше трък стоп,на другия ден обаче тръгваше за Уайоминг и по пътя ще го направи.
И снимки ще направи на пущинаците да им се радват сестри Кушлеви.