|
Аз в Окободжи, Айова. Да, бая далече от Чикаго е, ама накачулихме се целото фемили у тойотката и кат фанахме деведесетката минахме през Уйскансин, Минесота и атакувахме Айоуа откъм север та почти 10 часа път ни отне и то по най-бързото трасе.
Ми Спирит лейк е много готино селце. Има много езера, зеленина и е туристическа дестинация за всички в радиус от 200 мили. Спирит Лейк, Арнолдс Парк, Окободжи и Милфорд са навързани едно за друго селца, сумарно около 12 хиляди жители и с около 50 бара отворени целогодишно. Бар Риц е най-якия. Жива рокаджийска свирня, на която бодро танцува публика между 14 и 64 години. Пичовете се въртят около два основни типажа – Ларс Улрих и Кърт Кобейн, а пичките разнообразни по възраст и килограми, но накипренки и натъкменки като за изложба. Бар Риц е на особена почит сред собствениците на Харли Дейвидсън. Паркират баш пред входа, а ората с пикапите малко по-встрани. Има огромен дек с док надвиснал над езерото. На дека не може да се пуши, а на паркинга с Харлитата не може да се пие. Но бандата – тази вечер някви младежи от Калифорния, забиваше здрав тежък рок и това компенсираше неудобствата.
Малко по-към центъра, на Бродуей авеню е „Гардънс” бар. Там публиката е около 15-35 годишна, дъни Топ 40 и танцуващите младежи опознават тайните на алкохола и любовта, както и веприятните им странични ефекти. Също имат голям дек с док за лодки. Става приятно ако си земеш питието и седнеш на дока – можеш да пушиш и пиеш едновременно, и да съзерцаваш отраженията на светлините във водата. На прилично разстояние пияни момче и момиче се свалят, седнали на кея и провесили крачка към водата. Едни още-по-пияни младежи излезоха, развикаха се покрай нас – неща които мислеха че са смешни, па като се усетиха, че вдигат твърде много шум, единия залитайки се надвеси над мен и ни се извини. Рекох, че няма проблеми.
Както казах атмосферата в околията е туристическа. Тия езера са кажи-речи единствената географска забележителност в радиус от 200 мили. Но въпреки че е разгара на сезона няма досадни тълпи от туристи, ръганица и сергии с алчно протегнали ръчички търговци. Все пак вечерта на 4 юли трафика беше пренатоварен и то заради прииждащите отнемай къде мераклии да гледат тържествените фоерверки над езерото в Арнолдс парк. Фоерверките бяха подгрявани от местна рок-банда, която правеше еднакво добре и Айс – айс бейби и Ай ъф дъ тайгър. Пред сцената - типична за концерт обстановка: Наседали на сгъваеми кемпинг-столчета хора с хладилни чанти, наседали по одеала, наседали по тревата, полюшващи се, подпийващи и похапващи фън-кейкс -3.50$ и 15минути опашка. Имаше и няколко деца които се пляцикаха във водата. Намерихме си хубави места и зачакахме да се стъмни та да почнат фоерверките.
Имаше и около 1000 лодки удобно акостирали из целото езеро та да гледат от първа линия. Смрачи се, музиката спря и на подходящ музикален фон с фанфари, водещите с интонациите на футболни коментатори тържествено заизреждаха фирмите спонсори на тазгодишните илюминации. Зазвуча химна и бавно и методично, откъм специално корабче в средата на езерото, към небето полетяха светлини. Лум – лум, лум – лум и чат пат Бум, последвано от Уауууу откъм мнозинството. Таз година хита е фоерверк, който излита, пръсва се във въздуха на двайсетина по-малки ракетки, а те закръжават съвсем хаотично с резки завои във всички посоки. Децата много им се радваха. Ма на големите бомби се радвахме сички. За музикален фон на илюминациите служеха патриотични песни. Всичко продължи около 15 минути. Изведнъж откъм корабчето което изстрелваше бомбите се видяха високи пламъци. Всички скочихме на крака щото помислихме че стана пожар, а то просто към небето излетяха финалните, заключителни и най-зрелищни залпове.
Винаги когато 5000 коли искат да си тръгнат едновременно от някво място се получават задръствания. Нали съм гявол, фанах обратно на трафика и през Милфорд, завих през полето, покрай фермите и спестих полвин час висене.
На другия ден направихме плаж на същото място – нямаше и следа от хилядите хора. Там е и най-стария ролеркостер в Айова. Изцяло от дърво. А наблизо е и една от най-старите къщи в Америка въобще. Ще направя дългата история къса, а който има мерак да я допълни. В пионерските времена първите заселници в района били богобоязливо семейство фермери. Живели си те праведно и с труд и пот, облагородили едно парче земя от което да се изхранват. В началото на една зима обаче дошли индианците и поискали пари. Нямаме пари казали пионерите. Дайте тогава храна. Нагостили ги с квото дал Господ. Индианците си тръгнали, но останали в близост до къщата. На следващия ден нещо им прищракало, върнали се и изклали мъжете, а жените взели в плен. Една от тях избягала и се запътила към най-близкия Форт Незнамсикойси да каже какво се е случило. Вървяла дни до там. В същото време индианците хванали някъде на север. Във Форта сформирали потеря от трийсетина мъже, въоръжени с пушки, коне и все добри стрелци. Надъхани че ще мачкат наглите злевъоръжени индианци, запрепускали през прерията в предполагаемата посока. След две седмици безрезултатно търсене, вече били гладни, болни, премръзнали и със смазан боен дух. Одеалата им били мокри, конете изтощени или изядени, огън не можели да си запалят, разделили се на групи и лека полека окапали. Година след това едната от жените-пленнички била покосена от болест, а другата - Аби Гарднер продали за колосална сума на някъв офицер, някъде далеч на север. Много години след това Аби Гарднер се върнала тук, купила отново къщата и я направила музей на историята си, а злия вожд Инкпадута не бил заловен никога за да си плати за гяволията. Говори се че със Седящия бик били ортаци.
Но въпреки че в района на Окободжи при 12 хиляди жители има 12 дилъра на лодки, 5 кемпграунда, 30 хотела и туризма е много добре развит, региона си има и селско стопанство и индустрия. Тук е основния завод на Поларис. Знаете моторните шейни и АТВ-тата. Заводите в които има заден двор с 5 големи барбекюта обещават приятелска работна атмосфера и добро заплащане. В момента Поларис стъпва и на европейския пазар и наемат хора. Дори отчаяно търсят. За всички позиции. Ако бях се наситил на Америка щях да приема предложението на ******. Стана му ясно на човека че съм хардуъркър и за да не ме искаш за работник, трябва да си ненормален. Ако някой иска работата да каже на ****** че e "Бахти пича!" и го праща българския Джордж Клуни. В Уолмарта също наемат. По разните му хамбургерници – също. Сега наемат дори деца и пенсионери, но ваканцията на децата свършва след един месец, а пенсионерите казват айм сори на втората седмица.
Град като този не се намира лесно в Америка. Няма черни – аз поне не видях нито един. Къща която в индийския Шамбург струва 260 хиляди тук е 130. За уотърфронт трябва да се бръкнеш още с 30-40. Престъпноста е около нулата. Децата виреят в чиста среда и тичат по улиците до сред нощите. Има работа. Има барове, много от тях на пешеходно разтояние до къщите, което е супер удобно. Не е близо само „Беарфут бар”, който е най-якия бар. Да по-як е от Риц, обърках се. Както повечето барове тук можеш да дойдеш до него с лодката си. Маргаритата е 6, сокчето 1!, джак енд коук 6, а сервитьорките са хот!
На високоинтелектуалните места където обикновено ходя има строг дрес код: Нямаш обувки, нямаш тениска – няма обслужване! Тук дрескода е No shoes, no shirt – No problem! И на дека сред баровете и масите се пуши и се пие едновременно!!! Има и гифт шоп, караоки бар, жива свирня, детска площадка и разбира се магазин за лодки, но не много скъпи – 200 бона най-много. Вълшебно място.
Редактирано от Richard_Kimble на 11.07.10 07:26.
|
