кога последно сте превили нещо за първи път? и как се чуствахте?

аз имах страхотно преживяване с бягането след буря, малко преди смръчаване онaзи вечер. в продължение на около 2 часа валеше проливен дъжд, на места имало и град, както по-късно разбрах. силният вятър, тъмните облаци, ярките светкавици и гръмограсните гръмотевици бяха в изобилие... почти се бях отказала от бягането тази вечер, но в последния момент реших да чекна аут как е хавата и останах приятно изненадана от усещането, което веднага ме накара да се приготвя за бягане и да хукна навън.

шестото ми чуство ми подсказа, че ще ми хареса преживяването, въпреки (или именно заради?) природните особености след бурята.... и наистина, там ме чакаше приятна изненада за всички 5 сетива!!!!!

бягането беше с препятствия, разбира се. освен големите локви, които прескачах или заобикалях, имаше съборени кофи за отпадаци и прекършени клони, както и цели повалени от гръмотевици дървета. обаче какъв аромат се носеше из въздуха.... на влажна гора, на зелено, на чисто, на гъби... минавайки под мокрите дървета, усещах студеното докосване на дъждовните капки, донесени от вятъра... а на хоризонта, небето беше озарено в тъмно розово на тъмно синия фон покрито с почти черни дъждоносни облаци. всичко това се осветяваше от време на време от нежни светулки или от някоя далечна светкавица, последвана от бавно заглъхващ грохот...

не спирах да се усмихвам и радвам на преживяването! и всместо обикновената приятна умора след бягането, се чуствах по-бодра, отколкото преди бягането, сякаш бях презаредила енергийните си батерии от бурята.

и така, спонтанното решение за бягането след буря беше страхотно!!! а вие правили ли сте скоро нещо изненадващо приятно за първи път?

Редактирано от чepи на 12.06.05 00:08.

Това със бурята го изпитах преди 15 години-бил съм влюбен обаче...[smeq se

Учудва ме как не си се сетила и преди да пробваш да бягаш след силна буря. Усещането наистина е много яко, както казваш ти все още се усеща във въздуха "напрежението" от отминалата буря, дъждовните капки се блъскат в лицето ти подети от вятъра и изживяването като цяло те зарежда още повече с енергия.
Ако имаш къде около тебе пробвай да бягаш след буря в по-пресечен терен, /голям парк или планина/ предполагам пак ще ти хареса.
Интересно би било и ако бягаш точно преди силна буря, когато изведнъж се смрачи и всичко застине в очакване на стихията. Тогава обаче трябва добре да си прецениш маршрута за да не те заварят гръмотевиците навън.


Колкото до твоята тема, не се сещам скоро да съм правил нещо за първи път и то да ме е впечатлило.

много добра идея! мисля, че в момента се задава нова буря и хуквам навън преди да е дошла. дано не ме завари по средата на трасето, че ще ме изморки кат котенце

ае до после....

Леле мале, Чери, толкова интересен постинг отдавна не съм чел.

There are only 3 types of person in the world! Those who can count and those who can't!

Днеска в 7:30а.м. отивам към колата ми да ходя на работа. Приближавам се. Задното дясно стъкло разбито. Багажника отворен. Лошо ми стана. Взех си дигиталната камера направих 5-6 снимки. От застраховката нищо няма да взема защото е лаябилити, а не фул кавъридж.

1. За първи път ходих в Полицията да рипортвам грабежа(открадналиса ми тонколна и усилвател от багажника).
2. За първи път си правих изкуствено "стъкло" от дебел полиетилен и док тиксо, тейп.

За един ден, нещо много неща ми се случиха за първи път.
И нещата, които са ми взели са м/у $200-300, но не ми по-леко като знам, че не съм ги плащал. Взех си колата с тях.

Ей, ама много хубаво си го написала това за бягането след буря. Чак ми се прииска и на мен - започвам да слухтя от утре и при следващата буря ще бъда първа на стартовата линия.
Значи по другия въпрос, наскоро за първи път се озовах в страна къдете не разбирах нито една единствена думичка от местния език и нямах преводач. Боже мили щях да полудея. То не беше жестикулиране, не беше рисуване на картинки, а това че страдам от злокачествена липса на търпение още повече влоши нещата. Интересното беше че изведнъж се почувствах като най-глупавия човек на земното кълбо. Както и да е, когато премеждието (което между другото беше запланувано като екзотична ваканция) отмина, придобих едно много дълбоко уважение към хората, които идват в УС без да говорят езика и въпреки това успяват да си изградят живот тук. Е, това от мен.

Аз се чуках с негърка. Главичката ми доста добре се плъзгаше във влагалището и'.

Благородно ти завиждам!!!

Бягала съм и още как...
Беше преди доста време. Синът ми беше бебе. Разхождах се с количката из градинката зад ТУ - по алеите измежду високите треви. Много го обичам това място. Изведнъж притъмня, засвятка, загърмя и плисна дъжд - мокрещ, луд, стихиен. Бях точно по средата - между спирката и сградите. Една гръмотевица падна пред нас и изгори едно дърво... Количката беше лятна, лицето на бебето ми - открито, капките го удряха безмилостно... Събляках си дрешката и го завих, за да не го бие пороят.... Тичах и се молех да останем живи. Боже, само 2 минути ни пази, докато стигнем машиностроителния факултет... :-)

Зададе се автомобил от някъде. Мъжът спря, изскочи от колата и се втурна към нас. Помогна ми да разкопчая и извадя детето, а той прибра количката в багажника на колата си. Бяхме мокри до кости, аз треперех, но не от студ, от ужас... Човекът каза, че толкова страх не е виждал в очите на друг... Закара ни до вкъщи. Поканих го, но не се качи - беше много деликатен.

Никога няма да забравя тази буря. Налях веднага вода и изкъпах бебето. На него нищо му нямаше. Аз си напрявих кафе и излязох да погледам небето. Бурята вече утихваше...

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Редактирано от kate_ на 12.06.05 08:27.