имам желание да ти го тура в устата / Общества / Българи извън България / Българи в Америка

И вие сте ката мене много или малко , но не си признавате.....

Тук съм камериерка... не, не! Добре звучи! Лакей... е малко. И слуга е малко. Може би,... не знам! Нямам претенции за себе си. Вече съм забравила какво съм била, какво съм завършила, какво съм работила в България, как сме се уважавали колегите, и че съм била нещо. Забравих го! Просто това тук те съсипва, убива те. Казвам си, че щом съм дошла тук ще мълча, ще стискам зъби, за да изкарам някой и друг лев и да се оправя финансово.

Децата ми подадоха за зелена карта и аз също. Дъщеря ми не беше много въодушевена, но каза, че можем да опитаме. Лотария е все пак. Боже, колко неосъзнато! Млади хора, които спечелиха преди нас и са познати на децата ми разказваха, че имат добра работа и са много добре. Една от тях казваше, че живее във Флорида и е дистрибутор на козметика. Скоро обаче дъщеря ми ми каза, че тя се върнала на старата си работа в България. Явно нарочно говорят така, за да дразнят или да се представят, че са нещо повече от останалите. Мислех си, че щом в България работех много и тук ще е същото. Работа като работа. Но, не било! Носталгия ли е, взаимоотношения ли е, самотен ли си, липса на приятели ли е? Нямам представа.

Мислех си, че ще можем да се съберем с децата в Америка. Да учат тук. Америка, та Америка! Може би за това, защото образованието се зачита в цял свят, но никой не знаеше, че се плаща, и то солидно. Щом имаш зелена карта и това е лесно - ще влезеш да учиш по-евтино. Но за да учиш, трябва да работиш.

Още в България говорех по телефона с тази, при която отивам и която ще ме посрещне в Америка. Познавах я от години. Бяхме съседи. Знаех, че е непочтен човек, но си мислех, че се е променила и каквото е било в България, било. Казах й, че не мога да карам кола, че не зная езика, но тя ми отговори, че тук без кола не мога да си намеря работа, но и тя не е карала кола в България и се е научила в Америка. Когато отида там ще се науча и "лесна работа". А тя си е правила други сметки и постоянно мо повтаряше: "Вземи пари! Без пари не можеш да дойдеш". Питам я: "Колко? Аз имам най-много 1000$ и децата трябва да продадат колата и да ми дадат". А тя: "Малко са! Най-малко 3000$. Тук ще ги изкараш за бързо. По 1000-1500$ на месец". Питам я: 'Как става това?",а тя: "Ще живееш при мен и няма да плащаш наем". И си мисля, че преди много съм й помагала, отгледала съм й детето и тя сега ще ми помогне.

Изпрати ми покана и това, което е нужно за консулството. Посрещнаха ме със сина си. Още на летището започнаха с техните лични истории. Скандали, скандали. Попадам в един ад, след като идвам от една спокойна атмосфера, защото в къщи много се разбирах с децата си. Нейния син беше дошъл една година преди мен и започна да ми се оплаква от нея, а тя ми казва: "Много е трудно! Работя и никакви пари нямам. Купих къща и ще искам да правя бизнес. Живях с един мъж и имам проблеми!" Пари, проблеми, разправии. Всяка вечер затварям очи и се питам: "Аз къде съм попаднала?" Никой не ме пита, намери ли работа, на училище ще ходиш ли? А тя ми казваше, че ще ми помогне да си намеря работа и ще ходя на училище, за да уча езика. Добре, че учех в България. Знаех азбуката и половината учебник, но има разлика между британският и американският английски. Пристигам и "гък" не знам.

Водиме тя първите дни на работа с нея. Ставам в шест, пием кафе и в седем сме там. Работи осем часа в дом за стари хора и аз с нея, но няма работа за мен. Тя нервна, нервна. Не ме представя на шефа си с някакво добро чувство, а само вика: "Ти не знаеш английски! Ти не знаеш английски!" Питам я, какви планове има за мен, какво да направя. А тя: "Аз сега ще правя къщата като дом за стари хора".

За да направи тя това, трябва градската управа да й издаде разрешително. Минава време. Пари няма! Още на третия ден като пристигнах ми каза: "Дай ми твоите пари на заем!" На нея любовника й изнесъл всичко от къщата, защото той й ги е купувал. Празна къща - телевизор, спални, холова гарнитура... И казва: "За да направя този дом, за да дойде комисия и ми дадат разрешително, трябва хората да видят легла, шкафове и т.н."

На мен лошо ми стана на сърцето, защота децата ми са работили десет години,за да спестят пари за една кола. Продадоха я и взех на заем от съседи. Събрах общо 2600$.

Моли ми се: "Дай ми ги сега и ще ти ги върна". Аз й ги дадох, нали сме хора. Ще си помагаме. Започна да купува на нейно име телевизор, холова гарнитура и други неща. Казвам й: "Това са последните ми пари! Какво ще правя аз?", а тя: "Спокойно. Никой не ти иска сега пари за нищо,а на заем". И пазари.

След един месец се бяхме събрали българи на някакъв празник и една българка ми каза, че българин разведен с американка търси да му гледат детето, което живее с майка си и искам ли да опитам. Съгласих се, защото детето говори български и се настаних на работа за 800$ на месец - по 200$ за пет дни. Започнах в чуждата къща. За мен е кошмар! Сам си. Американката влиза и излиза. Отначало само ми казваше "Здрасти!" и това е. Нищо друго. Само българите ми дадоха съвет да готвя българска храна, защото детето обичало. Започнах да готвя, да чистя, да пера. Апартамента беше малък, нямаше много работа, но това притеснение, че за първи път съм в чужда къща ме съсипваше. Няма с кого да говоря. От понеделник до петък бях там.

Нямах и банкова сметка. Питах моята позната, как може да си открия. "Ох,сега нямам време! - ми казваше тя - "Не знам колко пари трябва да имаш!" Усещам, че ме лъже. Един българин беше дошъл у тях и й каза: "Ти защо се правиш на ударена? Тя може със 100$ да си открие сметка. Ти да не би да нямаш?" А тя: "О, ми не знам!" Разбирам, че тя иска да ми задържи парите и да не ми ги върне. И започва: "Аз ще направя бизнес и ще вземем пет баби. Ти ще работиш през нощта - 12 часа, защото не знаеш английски, а аз през деня, защото ще се обаждат близките им по телефона, лекари ще идват..." и т.н. "Може и да ти плащам, може и да не ти плащам в началото". Казвам й "Знаеш ли, знам, че нещата дори и между приятели се развалят, когато става въпрос за пари. Затова нека аз да съм настрани от твоя бизнес". Окончателно вече разбрах, че тя не иска да ми върне парите. Взема от тоя на заем 500$, от оня 500$. Събира ги и вика: "Може и да не му ги върна!" Казвам й: "Как няма да му ги върнеш?" А тя: "Ами той толкова е закъсал,че..."

Всеки ден тормоз, напрежение, напрежение... и в един момент аз получих нервна криза. Никога не съм знаела, какво е това нервна криза. Усещам, че не мога да стоя на едно място, става ми лошо, цялата съм във вир вода, мисля си, че ще умра. През това време детето, което гледах, замина за България. Родителите му ми предложиха, ако искам да замина и аз в края на Август и да го върна обратно. Те ще ми платят билета. Аз толкова зле се чувствах, че ако бях заминала, можеше и да не се върна, така че реших по-добре да не си правя експерименти със себе си и после да се чудя как да им връщам парите за билет. И в тоя момент се запознах с нейна приятелка, която идва у тях. А "моята" ми казва: "Няма да говориш с никой от българите! Никой няма да ти помогне!" Тази такава, онази онакава..., а приятелки. То непочтено! И аз си мълча и на никой нищо не смея да кажа.

По-късно споделих с тази жена и един ден й се обадих по телефона и я помолих да ми даде някакво лекарство, защото не мога да се владея. Не мога да плача, просто откачам. Тя ми каза: "Идвам веднага да те взема!"

Заведе ме у тях, пусна ми музика. Спокойно, чисто и след няколко дена започнах да идвам на себе си. Даваше ми лекарства (тя работи в болница). Запозна ме с нейни приятели, където останах да живея. Много свестни хора, а аз само ревях. И слава Богу, че ревях, за да ми мине. Но получих нещо на шията, което ме боли още, от нерви.

От моята бивша съседка няма вести за връщане на парите ми, а и зелената ми карта я няма. Обаждих й се по телефона и й казвах, че заминавам за Чикаго, защото там има работа, автобуси, метро и мога да се предвижвам и без кола. А тя: "Къде ще заминаваш?"

Усещам, че тя иска да се отърве от мен, но не може да ми върне парите и все пак, дълбоко в себе си знае, че познава децата ми, но е станала такова дебелокожо животно, че нямам думи. Питах я дали е пристигнала зелената ми карта, а тя все ми повтаря, че я няма. Вече бях се запознала и с други българи и те ми казваха, че са дошли с мен в един ден и техните карти пристигнали. Съветваха ме да й звъня и питам. Звъня - няма! А тя е женена за документи за американец и пристигнало писмото на негово име, а моето отдолу на плика. Явно се уплашила, че ако я унищожи, той ще има проблеми и след десетина дена от получаването ми я носи: "Дойде ти зелената карта. Сега, имаш - 200$ за телефон, защото съм ти се обаждала в България". (Още тогава и казвах: "Не ми се обаждай!" Тя: "Какво правиш?" Казвам й: "Стягам се!" А тя: "Аз имам пари, и ще си плащам телефона, ти не се притеснявай"), 100$ за храна и т.н., наем по 300$ за три месеца и половина". Да съм живяла у тях най-много общо 20 дена. Живях на live-in при детето което гледах, а само събота и неделя - в продължение на три месеца в друго българско семейство. Казвам й: "Не те ли е срам? Ти тая сметка от парите които ти дадох на заем ли удържаш?" Тя: "Ми да! Ти какво си мислиш, че ще ти ги върна ли?" Направо онемях. Казах й: "Махни се не искам да те виждам, махай се!"

Даде ми зелената карта. В тоя момент майка й там на гости. Брат й я набил и я изпъдил. Звъня на брат й: "Помогни ми! Дай ми ти парите, а ти ще си ги вземеш от сестра си". Той: "Не съм те карал да й купуваш телевизор и диван".

От всичките 2600$, ми хвърли 300$ и ми купи билет с кредитната си карта за 180$. Българското семейството, в което живеех само в събота и неделя ме изпратиха с огромен куфар в който ми сложиха одиало, чаршафи, възглавница, калъфки... Нямам думи с които да изразя благодарността си към тях.

Същия ден в който пристигнах при познати в Чикаго ме заведоха нощна смяна в "Скрап" да чистя хотели. Не знам къде се намирам! Показаха ми спирката за влакчето и една българка ми каза къде да сляза и хотела където ще работя. Там работих 9 месеца. За пет дни вземах 180$. Реших да работя и без почивен ден. Издържах 6 месеца. През деня я спя, я не. Пет човека живеехме заедно в един апартамент. Шумно. Всеки си има своите проблеми и се отразява на всички. Отговорничката в хотела ме спукваше от работа. Когато напусках "Скрап" с нея вече бяхме станали приятелки. Каза ми, че съм доказала себе си. Тя бе човека, който ми даде кураж и което ме убеди, че съм все още човека, който си бях в България, че съм почтен човек. Не можех да издържам повече нощна смяна. Дъщеря ми дойде на гости, а аз не можах да й обърна нужното внимание и да изляза с нея. Случайно ми дадоха почивен ден, когато пристигна, а след като я изпратих на летището, когато си тръгваше, се прибрах в къщи, ревах и пак заминах нощна смяна.

Преодолях нервната криза също и благодарение на жената с чието семейство живеем в един апартамент. Даде ми кураж, крила и сили. Станахме добри приятелки. Дори и да мълчим пак ни е добре. Почтен човек излезе. Явно, липсвало ми е точно това. Реших пак да започна работа на "ливинг" (живееш и спиш в къщата където работиш).

Докато работех в "Скрап", след нощна смяна без да спя, ходех по агенците да търся работа. Бързо си намерих в семейство на една рускиня, която живе с евреин. Любезно ме посрещна. Беше много лъчезарна. Каза ми: "О, ти си европейка, от България!" и ми обясни, че нямат брак, а той ми каза, че му е жена. Предупреди ме, че каквото и да направим за него, той е недоволен от всичко. Храната, която се яде тука е без месо и в апартамента не се вкарва изобщо никакво месо. Каквото ядат те, ще ям и аз, а те ядат това, което яде той. Ще трябва да готвя и тя ще ми показва.

Там започнаха скандалите от първата нощ. Разправии. Той я ревнува, тя излиза. Детенцето им беше ангелче, но голямата му дъщеря от първия брак се дрогирала, а малката ходела на психоаналитик. И рускинята ми казва: "Ще ми станеш свидетел да го съдим за отношенията му към мен и ще вземем много пари". Казах й да не ме занимава с това. А тя ходи с касетофон в джоба си и му чука на вратата, предизвиква го. Той вика полиция... Кошмар! Там изкарах 4 месеца, а за първата седмица не ми платиха. Освен, че чистех в къщата, той ме прати да чистя и офисите му. И за пет дена да чистя, готвя, детето да гледам, офисите му да чистя и колата да му мия - 260$. Питам нея, къде ми е първия чек, който не са ми платили, а тя ми казва: "Парите са твои и ти се оправяй с него. Според мен, той няма да ти плати". Тогава й казах, че ги напускам, а тя ми заобяснява, че трябвало да имам две седмици предупреждение. Отговорих, че ако са ми платили на мен или на фирмата, която ме прати, (първия чек за седмицата се полага на фирмата, която намира работа и тя си го иска от мен или от тях) бих ги предупредила. А при тази ситуация, какво предупреждение искат?

Минаха 2-3 седмици. Българи ми намериха работа да чистя къща, но не ми казаха истината. Ходих на интервю. Бяха араби и огромна къща. Мъжа беше по-интелигентен човек, а жена му - типична арабка, която има малко слугинче и го подмята както си иска. Започнах при тях. Арабката слезе от колата, влиза в къщи и ми командва: Отивай и ми донеси от колата еди какво си! Занеси го! Донеси го! Дай ми чашата с водата и т.н. Сутрин от 6 до 12 вечерта. Огромен дворец. Тя много добре знаеше, че имам много работа и отделно ме водеше да чистя къщата на майка й, по два пъти на седмицата. Кошмар! Сутрин ръцете ми тръпнат. Вечер не можех с часове да заспя. Главата, ръцете и караката си не ги чувствах. Не мога да държа чашата. Вземах по 400$ за 6 дни. Като пари не са малко, но имаше работа за трима човека. Започнах и детето да гледам. Майка й болна, нервна, все ми крещи и е недоволна. Сестра й същата и тя ме командва и тормози. Клевети ме на сестра си. Искаха да ме държат и в събота за същите пари и чак в неделя да си ходя за 2-3 часа само, а на мен само пътуването ми е толкова до вкъщи и излиза, че съм 7 дни за същите пари. Издържах месец и половина. Напуснах от там без препоръка. Три месеца търсих работа по агенции. Ходих на интервюта.

Намерих от вестник обява. Отивам на интервю. Дядото в болница и търсят някой да го гледа в къщи. Болен е от алцхаймер. Има тихи болни от тази болест, но има и луди. Бабата ми обясни какво ще работя. Видя ми се интелигентна жена. Бивша учителка. Симпатична, възпитана. Хареса ме. Ще готвя, ще пера, ще чистя. Това добре. Но като ми каза, че трябва да спя при дядото, а в стаята има само едно легло, аз се стъписах. Попитах я как така ще спя при него? А тя ми каза "Аз се страхувам да остана сма с него!" И аз трябва да спя на леглото до него, за да ме удуши ли някоя вечер? И си тръгнах.

В една фирма работи българин. Праща ме в едно семейство и ми казва, че били италианци. По името разбирам, че са индийци, а той, не - италианци. Отивам. Те индийци. Българина много добре знае какви са и ме лъже.

Отидох. Видях ги с чалмите, мирише на лошо и започнаха да се пазарят с мен и да намалят заплащането на час от това, което са определили във фирмата. Племинницата им и тя дойде. Ще чистя, ще готвя. Разбрах, че и децата им ще гледам, че и на племенницата им... С една дума – всички ще обслужвам и всички ще ме командват. Отказах се.

С една рускиня се запознах в една от агенциите за работа.Стои и явно чака "канарчета" като мен. Каза ми, че има една приятелка полякиня, която си продава работата и може да ме заведе, за да гледам една баба. Ако харесам работата и те ме харесат ще платя първият чек на полякинята, защото си заминава за Полша. Казах й да ми даде телефона и аз ще се обадя, а и има кой да ме заведе на интервю. Тя ми заобяснява, че нямала друга работа и ще ме заведе. Съгласих се и тръгнах с нея. Усъмних се, но нали е рускиня, викам си "братушка с добра душа". Тръгнахме с нейната кола. Тук никой не прави услуга без нищо. С предубеждение, но тръгнах. Тя зареди колата с бензин, че нямала и ме попита, дали може ли да спи вечерта у нас. Изненадана я попитах как така ще спи у нас? Обясних й,че сме много хора и няма място. А тя ми каза, че имала къде да спи, ама само така питала. И аз започнах да се притеснявам.

Отидохме. Дядото в гаража правеше нещо, а полякинята пушеше цигара отвън. Казвам й на полякинята, че искам да видя работата, и че съм разбрала, че я продава. Те се спогледаха двете и полякинята ми отговори, че още един месец щяла да работи и тогава. Разбрах, че има нещо и, че лъжат и двете. Тръгнах си. Рускинята започна да ми обяснява, че искала да ми каже истината. Аз й отговорих, че не искам, защото разбирам всичко. Но тя държеше на своето и ми каза, че дължи пари на полякинята. Полякинята била любовница на дядото и той й плаща по 100$ на ден. Казах й, че това не ме интересува, но тя продължи: "Не, аз искам да ти кажа, че ние така правим. Казваме на някой, че се продава работата, вземаме парите и после се отказваме. След седмица се връща полякинята, дядото изпъжда новата и казва, че е недоволен, но ние не й връщаме парите". Каза ми още, че е бременна от този при когото работила, при някакви италианци. Гледала жена му, болна от рак. Той спял с нея и й казал, че ще се ожени. Лъжи, лъжи! Кой знае, коя жена ще се върже и ще изгори.

Сега работя при една еврейка, психиатър. Високомерна...! Държи се отвратително, с пренебрежение и не знам, колко ще издържа. Все недоволна. Не дай Боже, да не разбера нещо, което ми е казала. Това напрежение ме убива! Не мога да спя. Добре, че вземам от познати български книги и чета. Англйският вече не ми се поглежда. Ходи ми се на училище, но трябва някой да работи вместо мен.

Разочарована съм, но на моите години трябва да се примеря с някоя работа за по малко пари, за сметка на това, да съм при по-човечни хора. Работата е една и съща и изискванията са същите- високи, но те не са толкова арогантни, защото знаят, че ти плащат малко. Рядко се срещат добри хора. Въпрос на късмет.

В България живеех в малък апартамент с децата си. Все още ме крепи надеждата, че и те може да спечелят зелена карта и да се съберем. В противен случай се надявам да издържа пет години, за да стана американски гражданин, за да могат да дойдат и те, ако искат. Ако им хареса и се реализират е добре, но никога и за миг не съм си помисляла, че няма да се върна в България. Винаги съм се гордяла с българския си произход и на това съм учела децата си. Не се срамувам да казвам навсякъде, че съм българка.

Бълrapka