Колко смотани са немците / Общества / Българи извън България / Българи в Германия

Искам да разкажа моите преживявания, за да не отидат и други при идиотите, при които бях аз. Бях в Германия за 2 седмици. Заминах за болногледач. Първо от агенцията, с която заминах се показа пълни лайняри. Уж нищо не вземали от теб, уж си на трудов договор – чувай х... Майката на момчето, което гледах, не била искала да има договор и затова 1-я месец на половин заплата. И човек си казва – ми аз като отида тя може и да се съгласи да съм на договор и да взема цяла заплата още първия месец. От елит консулт, или както още се наричат елит 5, лъжат. Не вземат своя пай от семейството, а от теб.
Сега за идиотите, при които попаднах. Майката се казва Бетина Гланц. Болният син се казва Себастиан. Живеят в Ронебург. Момчето е с психоза. Но тя явно е наследствена. Тия идиоти, родителите на момчето ми казаха още 1-я ден, че трябвало да пикая като жена в техния дом. И сега изтръпвам като си спомня. Естествено гледах само да не забравя капака вдигнат, че да не разберат. Веднъж, докато съм в тоалетната, оня идиот бащата отваря вратата и ме пита какво правя. Беше очвевадно, че си бършех гъ...а. После на закуската ми казва, че и това трябвало седнал да правя. Баси идиотите и чудото. Много ясно, че няма да ставам жена за да угаждам на идиоти.
Сега за кухнята. Слагат едно като малко балатумче пред теб и на него да слагаш чиния, чаша, хляб, прибори. Но за чашата няма място и всеки път тая крокозъбелка майката правеше на ГОЛЯМ ПРОБЛЕМ, че има 2 капки вода на масата – там, където е била чашата – под нея. Нещо съвсем нормално. Питам я какъв е проблема – ще избърша тия 2 капки, но тя е идиот – крещи, сякаш си се изпикал на масата. Казах й, че не мога да ям половината им манджи, понеже не съм свикнал с тях и са ми странни. Но не – всеки път проблем. Какво му имало на соса – аз ям, но тая ми ти мърша ми напълнила една голяма купа с някакъв гаден сос, все едно, че ми е сипала компот. И вижда, че ям но не мога да го изям целия, но „какво му има на соса?”. С момчето лично аз проблем нямах – но тия идиоти не гледаха, че върша повече от добре това, за което съм дошъл. Това момче не било ставало само от легнало или седнало положение от 1 година най-малко. Аз като бях там – с мен на 2 пъти стана съвсем само. Иначе да го закараш до тоалетна си е цяло изкуство. То може да се движи – ма нали е идиотче – за всяко нещо трябва по няколко пъти да го подканваш и чакаш да му дойде кефа. Като не му дойде – пак чакаш. Не е лесно, но аз с момчето проблеми нямах. Последния ми ден там – тая мърша грозна за пореден път ме пита какво му имало на соса. Е беше ми писнало и не си направих труда да я удостя с отговор. Малко след това ми каза: „Събирай си бягажа”. Никакъв проблем за мен. Само чаках тя да го каже, за да мога да си искам парите до момента. И събрах си аз багажа и оня мухльо мъжът й ми казва, че жена му гледала кога имало автобус за Франкфурт. И да съм си хванел автобуса и да ме няма. Казах: „Работил съм половин месец и очаквам половин заплата”. Не било нормално да съм искал пари, ми сервира смотльото. „Моля!” „Ще ми платиш билета и заработеното” му казах. Трябвало да говори с жена си. Повторих му го, че плаща и си тръгвам чак тогава. Та след това чак оня смотльо извади колата и ме закара до летището даде ми половин заплата и каза, че не му дреме кога чак има самолет за БГ. Не че не бях разбрал, че не му пука – иначе щеше да изчака да си купя билет по Интернет и тогава да ме закара. Та да спомена какъв им бе интернета – мобилен – за 3 дни не може да се свали един филм. И тоз цървул ти казва, че не можеш да държиш лаптопа си включен, щото бил плащал 120 евро ток на месец. Смяяяях. С моя и без моя лаптоп пак ще си плаща еднаква сума, но он е идиот и не разбира... На летището киснах 25 часа. Имаше полет след 50 мин, но нямах достатъно пари за него. И чаках до следващия ден. Там като разказах на хората от Цюрих нещо си – единственото място с безплатен интернет на цялото летище – момчето чак се хвана за главата при какви идиоти съм бил.

В цялото село няма нито един магазин. Да не говорим за някакво заведение. В съседното, което е на 1 км също. Та като чуете за Бетина или Себастиан Гланц - да знаете какво ви очаква.