Патриот е - душа дава за наука, за свобода;
Но не свойта душа, братя, а душата на народа!

И всекиму добро струва, само, знайте за парата,
като човек - що да прави?
Продава си и душата.

в-к Будилник - 10.05.1873,
автор: Христо Ботев



На г-жа Балева препоръчвам горещо събраните съчинения на Ботев.
Може би ще намери там някой друг мит за следващата си титла.
Препоръчвам същата литература и на по-долу изброените представители на българската наука, които ще вземат участие във Форума към изложбата:

Martina Baleva
030-695041-42 fon
030-695041-43 fax
baleva@kunstagenten.de
Ra4ko Popov - Direktor des Nationalen Ethnografischen Instituts BAN, Sofia
Evgenija Ivanova - Neue Bulgarische Universitaet, Sofia
Alexander Vezenkov - Historiker, Sofia:
Rumen Daskalov - Neue Bulgarische Universitaet, Sofia/Central European University, Budapest
Evgenija Troeva - Nationales Ethnografisches Institut BAN, Sofia
Iva Filipova - Nationales Ethnografisches Institut BAN, Sofia:
Elja Caneva - Nationales Ethnografisches Institut BAN, Sofia

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

а аз препоръчвам да прочете това стихотворение и след това да се хвърли във водите на някоя немска река, защото в България вече няма място за нея!

Възпоминания от Батак



(разказ от едно дете)




От Батак съм, чичо. Знаеш ли Батак?

Хе, там зад горите... много е далече,

нямам татко, майка: ази съм сирак,

и треперя малко, зима дойде вече.

Ти Батак не си чул, а аз съм оттам:

помня го клането и страшното време.

Бяхме девет братя, а останах сам.

Ако ти разкажа, страх ще те съземе.



Като ги изклаха, чичо, аз видях...

С топор ги сечеха, ей тъй... на дръвника;

а пък ази плачех, па ме беше страх.

Само бачо Пеню с голям глас извика...

И издъхна бачо... А един хайдук

баба ми закла я под вехтата стряха

и кръвта потече из наший капчук...

А ази бях малък и мен не заклаха.



Татко ми излезе из къщи тогаз

с брадвата в ръцете и нещо продума...

Но те бяха много: пушнаха завчас

и той падна възнак, уби го куршума.

А мама изскочи, откъде; не знам,

и над татка фана да вика, да плаче...

Но нея скълцаха с един нож голям,

затова съм, чичо, аз сега сираче.



А бе много страшно там да бъдеш ти.

Не знам що не щяха и мен да заколат:

но плевнята пламна и взе да пращи,

и страшно мучеха кравата и волът.

Тогава побягнах плачешком навън.

Но после, когато страшното замина -

казаха, че в оня големи огън

изгорял и вуйчо, и дядо, и стрина.



И черквата наша, чичо, изгоря,

и школото пламна, и девойки двесте

станаха на въглен - някой ги запря...

Та и много още дяца и невести

А кака и леля, и други жени

мъчиха ги два дни, та па ги затриха.

Още слушам, чичо, как пискат они!

и детенца много на маждрак набиха.



Всичкий свят затриха! Как не бе ги грях?

Само дядо Ангел оживя, сюрмаха.

Той пари с котела сбираше за тях;

но поп Трендафила с гвоздеи коваха!

И уж беше страшно, пък не бе ме страх,

аз треперех само, но не плачех веки.

Мен и други дяца отведоха с тях

и гъжви съдрани увиха на всеки.



Във помашко село, не знам кое бе,

мене ме запряха нейде под земята.

Аз из дупка гледах синьото небе

и всеки ден плачех за мама, за тата.

По-добре умирвах, но не ставах турка!

Като ни пуснаха, пак в Батак живях...

Подир две години посрещнахме Гурка!



Тогаз лошо време и за тях наста:

клахме ги и ние, както те ни клаха;

но нашето село, чичо, запустя,

и татко, и мама веки не станаха.

Ти, чичо, не си чул заради Батак?

А аз съм оттамо... много е далече...

Два дни тук гладувам, щото съм сирак,

и треперя малко: зима дойде вече.




Пловдив, 1881

Престанете да вярвате на Българските медии толкова много в тяхната неистинска преекспозиция и се поинтересувайте за какво става дума в оригиналното изследване, а не какво пише поредния българския жълт парцал! Ако ви интересува - кратка справка съм дал във втората тема на тая тема.
Ако не - толкоз по-зле.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите