Басам Тиби публкува много информативна статия за живота си във ФРГ,
която дава светлина върху немското общество. Авторът наскоро напусна
ФРГ и се засели в Щатите. Вярвам, че статията ще е интересна и за
българите във ФРГ.

http://www.welt.de/data/2006/12/10/1140758.html

Какво е според тебе толкова информативното на тая статия, написана от един сирийски професор, живеещ в Германия? Аз не намерих нищо информативно, освен едно недоволство, което повечето българска плява тука го споделя по едини или други причини...

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

.....dito

Определението ти за Тиби е малко повърхностно. Не са ли ти направили
впечатление дебатите за "Integration" и "doitsche Leidkultur"? Ще
цитирам за мен най-обощителното изречение:

Ich moechte als Citoyen zum Gemeinwesen gehoeren, eine kulturelle Zugehoerigkeit erlangen, ohne meine multiple Identitaet verleugnen zu muessen - und nicht als Fremder "mit Migrationshintergrund" sterben.

Wir Fremde, gleich ob Professor oder Hilfsarbeiter, befinden uns in Deutschland aber immer noch "drinnen vor der Tuer". Wehrlos gegen seine Feinde, abwehrend gegen seine Freunde

Редактирано от Plambin на 12.12.06 13:28.

Прав си, и Тиби също.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Много интересна стартия, която потвърждава тезата ми, че Европа не идеалното място за имиграция, не е била и няма да бъде, независимо колко пари се харчат по проекти за интеграцията на чужденците в обществото. Няма я традицията, нито възпитанието. В Германия живеят трето и четвърто поколение имигранти, които си остават чужденци и то не защото не владеят езика или не са завършили университет, а защото им личи, че са ауслендер по цвета на кожата и имената им не звучат дойч. Интеграцията е двустранен процес и колкото и да се опитват да се интегрират чужденците, местните не го ли желаят, няма нищо да се получи. И точно това е реалността в момента. Едно малцинство бива асимилирано (а не интегрирано), а мнозинството си живее в Паралелгезелшафт.

Да, и аз вече много пъти съм упрекван (от източни селядури), че не съм
интегриран. За разлика от Тиби, нямам в скоро време намерение и
възможности за изселване в Щатите, така че въпросът остава, как да се
държим спрямо дойчитата. От малкото ми посещения в Англия аз съм на
мнение, че там има реална интеграция, атмосферата, поведението на
англичаните (стари и нови) е коренно различно от това във ФРГ.

Не съм изпитала върху собствен гърб нито снисхождението, нито надменността заради това, че имам матова кожа или чуждо име. Просто името ми е немско, а кожата бяла. Но явлението за което говорите ми е познато. Хората с различни расови особености и с екзотични имена винаги са заплашени да бъдат презирани, избягвани и дискриминирани по някакъв начин, дори в техните жили да тече немска кръв и да са си немци, да речем по майчина или бащина линия. Парадокс.
От друга страна, почти в цяла Евпора към чужденците се отнасят с известна дистанция. Това е типична особеност за Европа, за разлика от Америка. Всеки случаен човек при запознанството си с тебе ще те попита първо от къде си - въпрос, който се смята за дискриминационен в САЩ напр. И на тази база "от къде си" ще решат дали да те презрат или да се отнасят с тебе човешки.. Случвало ми се е например някой да ме попита с доброжелателна усмивка дали не съм от Франция. Като отговоря, че съм от България усмивката автоматически изчезва и аз вече не съм интересна.
Но дайте да обърнем очи и към себе си. В България, например, да не би на чужденците да се гледа с добро око. И у нас, както и тук в Германия чужденците са поделени на две категории - първа и втора. Към пъва спадат тези от запада, от богатия свят, американци, западноевропейци, към които се отнасяме подмазвачески с користни цели / а зад гърба им теглиме по една майна/. И втора онези от изток и от юг - турци, цигани, монголоиди, негри и араби, които открито презираме. Така ли е? И не говоря за някакви елитарни научни и интелектуални кръгове, където по принцип цари толерантност и взаимно уважение. Става дума за масата, за средностатистическото ниво.
Що се отнася до интеграцията в Германия това понятие звучи малко като протъркан слоган, но е факт също така, че държава прави много повече отколкото например българската. Има точен регламент, какво може какво не може, има редица позитивни за чужденците моменти. За съжаление много силен е гласа на чиновника, който не винаги е в добро настроение или с напредничеви и интернационални убеждения.. Но на държавно ниво Германия има какво да предложи на чужденците и го дава. Дайте да не си кривим душата! И много хора злоупотребяват с правата си. Частично заради тях са негативните настоения в обществото, обобщенията и затвърждаването на ксенофобските стереотипи.
Радвам се за арабския професор, че най-сетне е намерил себе си в Америка. В крайна сметка Америка си стои на мястото и няма да избяга и който не се чувства уютно в Германия заради това, че е чужденец винаги може да преплува през океана, нали?

о, моля те! ако немската държава правеше многото, за което говориш, нямаше да има деца на по 10-12 години, родени тук, които да не могат да говорят и пишат грамотно на немски. пиза-тестът ясно показа, че такива деца има много. нямаше и да има хора, живеещи тук от над 30 години, които да не говорят никакъв немски, а такива има в турските квартали много. един мой познат лекар в берлин ми разказа, че е трябвало да наеме помощничка да му превежда, защото мнозинството от турските му пациети и пациентки (най вече) не говорят немски. за каква интеграция да си говорим? в имигрантските държави нещата стоят малко по-различно - има безплатни курсове по език, има консултант, който следи интеграцята, има подготвителни класове само с деца на чужденци, в които първо се учи езика. а в германия, турците са им трябвали да вършат черната работа. лагерите с евреите изчезнали ненадейно и се заместили със заводи пълни с турци. бачкат си, даже им плащат (за разлика от евреите), какво повече искат? резултата го виждате. не че турците са ми много симпатични, но в крайна сметка те са дали много на германия през годините на икономическото чудо, а в замяна германия им дава расизъм и презрение и не само на тях, а и на много други не-бели, не-руси и не-синеоки без немски имена. виждате много ясно как мнозинството са избутани на ръба на обществото и си стоят там от години.
за българия съм съгласен с теб, но искам да кажа, че и в германия го има това мазнене пред (бели) американци, австралийци и други англоговорящи. аз постоянно съм заобиколен с британци и виждам как ясно се променя отношението, когато германчетата разберат, че не съм британец, а българин. искам да ти кажа, че при британците този проблем го нямам. аз работя, живея, излизам и постоянно съм с британци и за тях аз съм един от тях и съм много добре приет. проблема е с немците. примерно в кнайпето, където имаме щамтиш ни знаят като ди енгленда (макар че някои са шотландци и ирландци) и много ни обичат защото даваме бакшиши и с нас е шумно и весело. немците, които посещават кнайпето в петък сядат с нас и става лаф. времето през което бях един от ди енгленда всичко беше ок - обслужването, другите хора в кръчмата. обаче като казах, че съм от българия, отношението се промени. станахме дер булгаре унд ди енгленда. при вземане на поръчка, аз бях последния, към когото сервитьорката се обръщаше и без усмивка естествено, имаше чююс само ако аз кажа първо, а хев ъ найс ивнинг съвсем изчезна, бавеха ми поръчки без едно сори дори, спряха да се мъчат да говорят на английски с мен, а почнаха на опростен немски, а като не разбирах повтаряха на немски по-високо и бавно, немците, които сядаха на нашата маса изведнъж тотално ме игнорираха. просто пред очите ми всичко се промени и съвсем не си въобразявам, защото британците го забелязаха. та първа и втора класа чужденци и в германия има, даже и втора класа да дава повече бакшиш си остава втора класа и се третира като втора класа до последно.
бил съм на много места по света и съм видял и хубаво и лошо. расизма на немците няма да ме накара да се преместя от германия, а по-скоро едно много примамливо предложение от дубай, но да видим. ще ви разправям как е там после.

въпроса е на какво си готов ти. приемайки немската лайткултур, значи ли, че трябва да пия глювайн на студа на висока маса без столове и да си приказвам празни приказки, хилейки се глупаво на тривиалните приказки, който ми разправят. въпроса е докъде се простира тази лайткултур. да кръстя сина си ханс-йорг или дъщеря си гертруд? или да започна да готвя братвурст със зауар краут, да нося ледерхозен и да слушам шлагер. самото понятие лайткултур толкова пъти е било изнасилвано и преобличано, че никой вече не знае какво се крие зад тази лайткултур. лайткултур ми звучи наставнически. хората от различните части на света идват със своята собствена култура и ако трябва да приемат немската лайткултур това значи да направят своята собствена култура второстепена, с което не съм съгласен. аз съм българин, родоен, израстнал, възпитан и образован в българия и не мисля, че това, дали живея в германия, норвегия или австралия може да промени нещо в този факт. човек може да има успех навсякъде по света, дори в германия и същевремено да запази собственото си аз. не ми е нужно да се правя на немец за да имам цял етаж от подчинени в германия. и като българин го мога! и не само аз. и не само в германия.