Приключенията на едно българско
девойче в Берлин

Поканена съм на гости при приятели в Берлин. В 7 ч. сутринта пристигам на аерогора София. Намусена служителка преглежда паспорта и билета ми. Пита дали имам покана и каква е целта на посещението ми в Германия. Обяснявам, че заминавам на гости и показвам поканата. Чиновничката продължава с въпросите – какви пари нося, смятам ли да се връщам. Изнервям се и отговарям, че не е нейна работа с какви пари разполагам, защото са си мои. След дълго увъртане служителката приема куфара ми, а аз се отправям към граничния контрол. Млад, любезен мъж поглежда паспорта ми и слага печат за излизане от България.
След час и половина закъснение самолетът на “Балкан” излита. Полетът продължава около 2 часа. Летище “ Шонефелд ” се намира в източната част на Берлин. Минавам безпроблемно на граничния контрол, всички митничари са възпитани, любезни, тактични и това ме кара да се чувствам значима като индивид в отворената към света и хората страна Германия.
Приятелите ме посрещат и след около 40минути пристигаме в апартамента им, който се намира в западната част на града. Кармела и Валерио са италианци, живеят тук от 15 години и имат италиански ресторант. Подарявам им бутилка гроздова ракия и вино “Траминер”. Вечерта ме канят в ресторанта си “Ла Кантина “, намиращ се на известния булевард “Кудам” / немски аналог на нашенския “Витоша”/ .
Обстановката е изискана, в ренесансов стил, звучи тихо неаполитанска музика. Заведението се посещава от културно-творческата интелигенция на Берлин, спортисти, фотомодели, порнозвезди… Известен немски политик е снимал тук рекламен филм за себе си. По стените са окачени големи фотоси на популярни италиански - кино и естрадни звезди.
Сервират ни макарони по неаполитански и средиземноморски раци в сос. Опитваме бяло вино “Бианко”, а след това ни поднасят традиционна италианска салата “Айсберг” с домати, червена салата, моцарелла, зехтин и оцет-балсамико. Убеждавам се, че италианската кухня няма нищо общо с тази, която предлагат в България.
Отивам до тоалетната. Освен ролката хартия приготвена за употреба, на рафт са поставени 4 резервни / как да не се впечатля, като съм влизала в тоалетните на набедени за елитни софийски заведения, където хартия липсва почти винаги /. На масичка в кабинката има ваза с червени рози, лак за коса, дамски санитарни средства и пепелник. На излизане от тоалетната попадам в малък коридор и виждам апарат за цигари , един за презервативи , а на 2 рафта са наредени различни картички и информационни брошури за предстоящите събития в града.
Ресторантът се намира близо до жилището на Кармела и Валерио, затова се прибираме пеш. Пред нас вървят 3 момичета с южняшки закръглени фигури. Доближавам се към тях и познайте – българки. Домакините ми обясняват, че на тази улица се намира клуб за компаньонки “ Лейди Нина “, в който работят момичета от Източна Европа. И какво мислите – нашенките приближават и влизат точно там.
На другия ден приятелите ме запознават с тяхна позната и съседка Ерика и тя предлага да ме разведе през следващите няколко дни из различни райони на Берлин. Влизаме в близкия кнайп / традиционно немско заведение – бирария / .С Ерика общувам на английски, разказвам й за България и се изненадвам, че знае много неща за страната ми. Бирата ми идва вповече и се чудя на немците къде побират толкова литри всеки ден. Наоколо седят мъже и жени на различна възраст и поръчват халба след халба.
Качваме се на автобус до “Поцдамер плац” – т. нар. американско градче. Архитектурата е в типичен американски стил, голяма част от сградите са изградени от стъкло и метал, със специална изолация, за да не могат да бъдат шпионирани със сателит от Космоса. В този център се провежда кино-фестивала “ Берлинале “ и различни ежегодни светски събития. За да се разгледа подробно целият “Поцдамер плац” на човек ще му трябват поне 3 дни.
Връщаме се на “ Аденауер плац” и преди да се разделим Ерика ми предлага да ме заведе на следващия ден в караоки бар. Вечерта прекарвам в компанията на Кармела, разговаряме дълго, споделям моите впечатления за града и хората. Тя описва немците като позитивно мислещи, комуникативни, търпеливи, дисциплинирани. В Германия за всичко има ред и той се спазва стриктно от всички. Хората живеят с достойнство, задружно, освободени са от предразсъдъци и действат винаги спонтанно. Възприемат различието на другите и никого за нищо не осъждат. Кармела ми дава за пример разговор на нейна приятелка литовка със съпруга й германец. Жената се възмущавала от слуховете, че кметът на Берлин е гей, а Гюнтер й напомнил да бъде толерантна.
Германците създават комфорт един на друг. Ако могат да помогнат го правят, ако не – поне не си пречат.
За мое учудване в Берлин срещам много рускоговорящи. Повечето от тях са евреи, които като компенсация след Втората световна война получават право на жителство, безплатни курсове по немски език, различни квалификации и доживотни парични помощи. В града всеки 5 човек е чужденец. Новодошлият лесно свиква и се приспособява, ако знае добре немски език.
Сутринта ме събужда приятна музика. Кармела ме вика от терасата. Отивам при нея и виждам възрастен мъж да върви по улицата с латерна. Той спира, сваля шапка, поздравява хората с “ Гутен морген ” и продължава да свири. Как да не пожелаеш да останеш в тази страна…
Ерика ме забира и тръгваме към прословутия търговски център “ Ка Де Ве “ – огромен магазин на шест етажа на “ Кудам “. Тук можеш да намериш стоки от цял свят. На всеки етаж спокойно ще “оползотвориш” цял ден, но трябва да внимаваш да не се изгубиш. Щандовете с различни фирми не са разделени в отделни магазини, всичко се слива, както е и в повечето вериги магазини в Германия. Разглеждаш всичко наволя, можеш да пробваш каквото пожелаеш – от шапка за 500 евро, до палто от 5000 евро. Продавачите и консултантите са любезни, готови да ти обърнат внимание, за да се почувстваш специален. Но ако им покажеш, че не се нуждаеш от тях, не ти досаждат.
Излизаме от магазина и се качваме на метро за няколко спирки. Слизаме на нашата улица, взимаме кучето на Ерика за разходка и отиваме в един индийски имбис / заведение за бързо хранене /. Дават ни меню, а на кучето донасят купичка с вода. В Германия домашните любимци са на голяма почит. С тях влизаш навсякъде, освен в хранителните магазини. В Берлин бездомни кучета и котки няма. Ще видиш млади, изискани хора да развеждат грозни помияри, но това са техни любимци и стопаните им гордо ги разхождат.
Докато похапваме, разглеждам хората, минаващи навън и забелязвам младо, добре облечено момче да чисти на улицата. Ерика ми обяснява, че за немците срамна професия няма и всеки с уважение се отнася към работата си.
На път за вкъщи се разминаваме с прегърната млада двойка отдадена на дълга целувка. Е, много ми дойде - и двамата са мъже…Не смея да коментирам пред дружката си. Трябва да бъда толерантна!
Вечерта отиваме в караоки бар. Обичайна публика са японци и немци. Собственикът е японец и предлага да попееш на японски, немски и английски. Към нашата компания се присъединява група немски младежи. Споменавам България и ми става смешно, че попадам в ситуацията на други българи в чужбина, които разказват, че първата асоциация със страната ни е Стоичков. Да, но те споменават и Лечков и Балъков.
Поръчвам си песента на Том Джоунс “ Секс бомб “ и ми хрумва да направя импровизация на български. Непознатият, екзотично звучащ за тях език запалва любопитството на гостите в бара, всички стават, ръкопляскат и пеят на припева начело с управителя.
Посещението ми в Берлин приключва.
Самолетът каца на аерогара София, а намръщените, вечноподозиращи физиономии на българските митничари болезнено ми припомнят за действителността, към която се завръщам.

IDEALNo - mnogo dobre - triabva da stanesh patepiska :))
Seriozno shte triabva da se zamislia za Gemrnaita az......eiiii Ganio Ganiooo Ganio

Philadelphia Loves You Back

И на мен понякога ми липсва купона в Берлин.
Потсдамер Платц се разглежда и за един ден. Там освен Сони, Аркаден и няколко малки площада друго няма. Вярно е, че има много фирми наоколо, ама на тях какво да им разглеждаш?
Кметът на Берлин наистина е гей. Даже го използваше това в рекламната си кампания през 2001г.
Недей да мислиш обаче, че Берлин е представителен за цяла Германия. Там наистина има много неща за разглеждане, пълно е с кафета и дискотеки и млади хора. Въобще доста як град е.

Стана ми приятно като прочетох разказа ти и мислено се върнах около година-година и половина назад когато учех там.

С възхита,

Priakor Priakorov

Vij sega -radvam se ,4e si prekarala hubavo vreme,no triabva da pojiveesh malko vreme v tazi 4udna strana s tezi topli hora i iskam pak da napi6e6 neshto.Tova koeto ti si napisala moje da napi6e samo niakoi ,koito idva kato turist za malko:Nishto ne znaesh-malko si razbrala.Ne se surdi ,ne iskam da te naskurbia,no s tva razkaz4e..

De da beshe vsichko taka hubavo, kakto go opisvash. Az jiveja v Berlin, ti s rasizam ne si se sblaskvala i s ksenofobija, a tova e ujasno povjarvaj mi. Ima go kakto i sred prostazite taka i sred inteligenzijata (napr. v Universiteta). Prava si, che vsichko funkzionira, che si ima red za vsichko, che darjavata ne samo ti zima 45% danazi, no i ti dava neshto na sreshta. No povjarvaj mi ima mnogo neshta, koito ne si vijdala. Dobre ti e bilo zashtoto si s iujnjazi, ako si s nemzi i to vseki den shte zabelejesh, che sa dosta "osobenni" hora. No kato zjalo te podkrepjam, tazi apatija i grubost v Balgarija, tezi vashkarski naduvanija mogat da te dovarshat.

Hubavo razkazche,mnogo e silno.....Taka se pochuvstvah i az predi 14 godini,kogato za parvi pat pristignah v Zapaden Berlin.Daje oshte po hubavo shtoto do toia moment samo edna socialisticheska Balgaria biah vidial....E da ama sega po mi haresva v BG,zashto li...?- Ami zashtoto prostotiite tuka v DE gi poznavam do bolka,za sajalenie....Sigurno i pri tebe e taka - v obratnia red stava vapros.Samo nomera s poznatite ti "italianci" ne go razbrah....ot kade gi poznavash?A inache hubava" prikazka ". Ako ia poblikuvash v DE,pari shte napravish.Nai posle edin chujdenec deto e vdahnoven ot Germania....ima da praviat reklama nemcite,lele bratko!!!

kato turist navsiakde e hubavo,te i na nemcite mnogo im haresva BG!
no kakto i drugite ti go kazaha,ela da jivee6 tuk,i sled 2 dni ve4e niama da obra6ta6 vnimanie na vsi4ki tezi drebni ne6ta koito si opisala kato "strahotni"!
zvu4i6 kato 4ovek koito raidko izliza ot BG! to4no kato bai Ganio se radva6 na drebni ne6ta!

za men ti si edna romanti4na fantazjorka.
6te se povtorq s ostanalite,no ako pojivee6 tuk 1-2 godinii i otnovo se obarne6 nazad da pro4ete6 kakvo si napisala predi vreme,6te se pukne6 ot smqh.6tom az
koqto ne sam li6ena ot ni6to, mi e po-hubavo v bg, sigurno ima za6to.
v balgariq moje da sa namuseni/vqrno e 4e drazni/,no ne sa licemerni.tuk dori nqma6 pravo da si postroi6 ka6tata kadeto iska6,kakto iska6 ili da q boqdisa6 v kakavto cvqt iska6.pak ne daj si boje van6niq i vid da e neogleden,takava globa 6te ti iztarsqt,4e svqt 6te ti se zavie.tuka globi,globi,kolkoto si 6te6 i za kakvoto si 6te6.ako mladej vleze v diskoteka i e pod 18godini i go hvane policiqta tejko mu i gorko i roditelite mu pla6tat globa.abe kakvo da ti obqsnqvam ima da ti govorq do utre. mnogo svobodi,koito pri nas sa normalna dadenost,tuka ne sa normalni.da ne govorim za konservatizma v provinciqta mama miq,mamma miq

Е ама ти съвсем се пооамаза, бива, бива тъпотии, ама чак толкова

Dobre si go napisala, ochakvam da procheta neshto i za drugite gradove! I da ne ti puka ot typite komentari na Ganiovcite, koito smiatat che opliuvaneto na Germania e vish patriotichen dylg na vseki Bulgarin koito e tam...