една седмица / Общества / Българи извън България / Българи в Канада

Тръгване от София в 19.30
Пристигане в Русе 02.58ч
Престой 1 час за митнически и паспортни проверки в България
Пристигане в Гюргево 04.30ч.
Престой 1 час за митнически и паспортни проверки в Румъния.
Румънците събират паспортите на всички пасажери (куп!) и ги носят за обработка в гарата и после минават и ги раздават обратно.
Пристигане в Букурещ 07.15 ч.
Съзирам ченч бюро на перона, обменям 10 евро за 380 000 леи.
Веднага търсене на фирмено такси. Фирменото такси чака някого, пренасочват те към "колега". Бързаш, качваш се, карат те, искат накрая 10 евро или 500 000 леи! 1 евро=40 000 леи. Цигари: 35000 леи, геврек-5000 леи......
В 07.45 пред посолството. Работно време от 7.30 за влизане в пределите му. Работно време на служителите в него-8.30.
Опашка от 20 човека. Всичките-румънци. Нито един надпис няма на български. Няма разделение по държави (за Румъния, Молдова или България). Всичко е на куп.
Опашката е за влизане вътре в посолството. На пропуска те проверяват с пиукащото устройство, проверяват багаж и лични вещи. Фотоапаратите остават в пропуска, тутурутките-изключват. Дават ти и номер написан на листче. На мен-038. С този номер трябва да си подадеш документите.
Влизам вътре, вече има 25 човека които са дошли от 7.30 и са си подали документите. Седалки като в чакалня на летище. Пред тях-гишета и светлинни табла.
Нито един надпис на български.
Залата е с климатик, има автомат за вода и тоалетни.
Започвам да си чакам съвестно да ми светне номера на таблото. На номер 19 таблото застива. В същото време новопристигнали образуват опашка и пред приемното гише.
Разбирам, че е настъпила анархия и не важат никакви номера. Втурвам се на опашката размахвайки листчето с номера си. Никои не признава нищо, говори се на неразбираем език, и кой кого избута. В 11.00 документите са ми приети. Места за сядане няма, краката не си ги усещам.
Да отбележа, че документите са ми обработени в Софи, и съм поканен в Букурещ за интервю. Служебна командировка.
Почивка от 13.00 до 13.45.
През това време пак пуша цигари.
След 13.45 започват да викат по уредбата за интервю. В залата има 4 телефонни кабини. Съобщават ти името и ти казват в коя кабина да влезеш.
Представете си свиждане в затвор-блиндирано стъкло, разговор с телефонни слушалки. Викат ме в 15.00 ч. Продължителност при мен-20 минути. Питат обосновани въпроси. Ако сте писали че владеете даден език-започват разговор на него.
В края на интервюто ми казват: Одобрен сте за виза, след 1 час паспорта ще ви е готов, ето, вземете си останалите документи. Излизам, чакам, в 16.30 с окапали крака и с единстевото смислено в главата ми "........мамата", чувам името си по уредбата, отивам на гише, вземам си паспорта със лепната виза за 3 месеца.
Същата процедура до тук важи и за моя колега с който заедно ще сме в командировка.
Общо българи бяхме 3-ма през целия ден. Както казах, няма разделение по държави.
Излизаме от посолството вземайки оставените фотоапарати на пропуска.
Мисълта да преспим в Букурещ окончателно се е изпарила.
Запътваме се пеша за към гарата. Влакът за София е в 19.38. Имаме време да разгледаме нещо от Букурещ.
В центъра сме. Приближава се мъж на средна възраст небудещ подозрение, пита колко е часът. От отговорът ни разбира че сме чужденци. След миг се приближават двама от сорта "борец", с красноречив жест "полиция!" ни спират, показват и двамата набързо някакви карти. Следва въпросът-какво говорихте, я проверка за наркотици, паспорти, валута. Започват мнима проверка на трима ни. Показвам всичко. Всичко се брои, гледам единият в ръцете. Връща ми документите и пачка най отгоре на която съзирвам 5 евро. Казват ми да направя крачка в строни. Колегата съзира как "полицая" занимаващ се с него отделя еврото от останалите му пари. Започва да вика "полиция!" Започвам и аз да викам вече усетил се "Полиция!". Ефект-никакъв!. Това става в 17.15 в центъра на Букурещ пред равнодушните погледи на минувачи. Никаква ответна реакция от никой. Все пак това изплашва двамата бандити и третият който ни пита колко е часът.
В крайна сметка проверката установи че са ми откраднали всичкото евро.
Успокоявам се с прочетеното в ръководствата: По добре да се разделиш с парите си отколкото с живота си!
Хващаме такси-фирмено, за гарата. Цена 70 000 леи. Оказва се че първото такси ни е взело 7 пъти по-вече!
Влизаме в гарата срещу 4000 леи перонна такса на човек.
Остава час и нещо до влака. Стискаме чантите. С последните миризливи леи се чудя какво да купя на жената и сина. Няма какво. А, има един китайски магазин като нашите за левче....
Е, няма картичка с надпис Букурещ, или сувенир-пепелниче или чинийка със същият надпис, но все пак и две плюшени играчки са сувенир.
Качваме се в единствения вагон на влака за София. Спален. В целия вагон-аз колегата, и още един нашенец.
В 21.15 Гюргево. Час проверка.....
22.30-Здравей Русе, здравей България!
Очаквайте и снимков материал.
Писаницата ми е с цел да дам максимална информация за нещата. Дано да е от полза.
На мен не са ми казвали-казвам я.

SIERRA 1.8 Ghia, CVH