Чудесно мнение! / Политика, Свят / България

Какво означава,че определени хора протестират против глобализацията. Светът със всеки изминат ден става все по-глобален. И не защото някой е решил, а защото ако това не се случи, ще означава застой и връщане назад. За да се развива една икономика, на нея са й необходими все нови и нови пазари. В противен случай настъпва спад на продажбите, спад в печалбите, фалити на фирмите, масова безработица. За това ли трябва да се протестира срещу глобализацията? Светът е поел в тази посока и никой не може да спре този път на развитие (както стана с социалистическата революция, която се опита да промени хода на историята и знаем как завърши този експеримент, за съжаление с милиони разбити съдби). Протестът срещу глобализацията е същият като борбата на римската империя с християнството. Сам знаеш кой победи. Хората винаги са се съпротивлявали на новото и ще продължават да се съпротивляват, докато някой ден не осъзнаят, че всичко срещу което са се борили е било една илюзия и че единствените губещи са те. Когато за първи път компютрите започнаха да навлизат масово в бита, четох много статии срещу тях. Как не можели да мислят, как децата нямало да се научат да пишат правилно, как ограничавали мирогледа на хората и хиляди други глупости. Само че компютрите се развиха и благодарение на тях сега ние си пишем с теб и знаем един за друг. Компютрите се превърнаха в най-лесният начин на комуникация, който свързва хората, а не ги разделя. Компютрите и информационните технологии са основата на световната глобализация и е абсурдно да се мисли, че някой би могъл да се прибори с тях. И повярвай ми тези млади хора, които сега протестират един ден ще разберат, че са се борили с вятърни мелници, но тогава просто тяхната младост ще е отминала. Ще бъдат просто възрастни, уморени хора без бъдеще, без илюзии и без мечти, разбрали че са загубили битката на своя живот.
По отношение на протестите. Да, и в Америка протестират, и то много повече, отколкото всякъде другаде, но проблемът е, че не това е основната тема на медиите. Защото и те зная, че отрицателното отношение към живота се отразява на икономика, което пък в крайна степен рефлектира върху жизнения стандарт. Защо мислиш САЩ постигнаха този безпрецедентен десет годишен икономически растеж. Защото хората се интересуват много повече от работата си, от бизнеса си, от собствения си живот, ако искаш, отколкото да обвиняват за всичко правителството си. И в Америка има страшно много бедни хора (спрямо техните стандарти, разбира се), но никой не обвинява никого за собственото си нещастие. Да си чул някой да е избягал от САЩ или от Западна Европа? Докато в България голяма част от хората чакат държавата да се погрижи за тях. Тя нещо да направи. Тя да намали цените, тя да им намери работа, тя да им осигури кредити, тя да развие капиталовия пазар. И никой не осъзнава, че държавата това са хората, които живеят в нея.
В никакъв случай не искам да кажа, че не виждам проблемите в страната. Много проблеми има още за решаване в тази държава. Но те няма да се решат с оплакване и хленчене. Това е нашата родина. За добро или за лошо. И няма друга. Тя е такава, каквито сме ние. Доколкото си спомням ти завършваше бележката, на която ти отговорих с патриотични възгласи. Само не мога да разбера как точно възприемаш патриотизма. Патриотизмът преди всичко е работа. Упорит труд, независимо в каква насока, стига да е градивен. Според теорията на мениджмънта едно от основните неща за всеки успех е личната мотивация на човека. Ако всеки очаква само най-лошото, ако всеки гледа не той да е добре, а на другият да му е зле, това в никакъв случай не е някакъв изход. Българите заминали в чужбина успяват не защото са най-добрите, а защото знаят как да работят. И никой не им пречи да се развиват, а напротив -помагат им. Докато в България е точно обратното. Не може да бъдеш мотивиран, когато отвсякъде те залива информация за насилие, когато основната новина е поредното убийство, а не например успехът на някоя фирма или на някой учен и т.н.
Общо взето не исках да влизам в спор с тебе и да ти доказвам колко не си прав, но за съжаление май така се получи. Всеки има право на своето мнение. Но според мен по-добре е наистина да погледнеш света с други очи. Не през розови очила, а по-скоро да откриеш, че съществуват и добри неща. Опитай се да ги видиш и няма да повярваш на промяната, която ще се случи с теб. Може би не веднага, но тя неминуемо ще дойде. И заедно с нея мотивацията за работа и усещането за нещо хубаво, което предстои. А то наистина предстои. От нас зависи когоа то ще дойде и колко дълго ще го чакме.