Петима от ДПС трябва да напуснат парламента

Останах втрещен, когато прочетох новината, че повече от два месеца след приключването на парламентарните избори все още не сме получили оригиналните книжа от вота в Турция. Що за безумие? Кой прикрива машинациите на вота в южната ни съседка? Всички са наясно за какви измами ставаше въпрос по време на парламентарните избори.
Тези измами трябва да бъдат спешно разследвани, защото от тях зависят цели пет депутатски места, узурпирани от ДПС. Може би представителите на турската партия именно затова приеха тактиката да останат извън събитията в последните дни - надяваха се, че по този начин въпросът с вота от Турция ще остане на заден план.
Но веднъж завинаги трябва да стане ясно на Ахмед Доган и неговите съпартийци, че българският народ няма да остави това безобразие без последствия. Незаконно влезлите в парламента депесари ще бъдат извадени от там. А промените в избирателния закон, с цел недопускане на подобни лъжи и машинации, са повече от наложителни. Всичко това трябва да стане веднага, иначе народът ще почне да губи доверието си в новото правителство.

Доган удря по властта чрез ислямизма

Законът трябва да забранява създаването на организации, проповядващи екстремизъм и фундаментализъм, смята Сидеров

След като загуби участието в изпълнителната власт, която му даваше достъп до финанси, след като се очертава трайно да бъде извън властта и след като се опита да говори с Бойко Борисов, но не получи ответ, Доган сам реши да атакува властта чрез радикални действия. Новосъздадената партия "Мюсюлман демократичен съюз" не може да се учреди, без да има рамото на политическа сила каквато е ДПС и на службите в Турция. Наглото и арогантно поведение на двамата братя основатели на мюсюлманската организация показват самочувствието на подкрепяни хора. Създавайки напрежение в обществото, изхвърляйки нова тема, която всички медии коментират, Доган отклонява вниманието от престъпленията на ДПС по време на тяхното управление. Когато се заговори за радикални ислямисти, ДПС ще изглежда по-умерено на този фон, споделят активисти на Доган в разговор помежду си. Новосъздадената партия е пореден опит за провокация в тази посока, но този път различното е, че ДПС не е във властта, а извън нея, коментират анализатори. За Доган е фатално важно да отклони вниманието на съдебната система и разследванията на обръчите от фирми да не стигнат до него самия. Затова той инспирира създаването на подобна радикална формация и се надява напрежението, което ще се създаде да подрони управлението на ГЕРБ, подкрепяно от АТАКА, РЗС и синята коалиция.
Вчера премиерът нареди щателна проверка на мюсюлманската партия. "Мюсюлман-демократическа партия е противоконституционна. Възложил съм на службите да направят справки по въпроса, който ще бъде решен както конституцията у нас повелява", заяви Бойко Борисов.
Лидерът на партия АТАКА вече реагира на провокацията като заяви, че сезирането на прокуратурата за момента е най-точното действие, защото при регистрация на партия в СГС присъства и прокурор, който може да представи своите възражения срещу регистрацията на една антиконституционна партия. Съдът не трябва да допуска регистрацията на мюсюлманския съюз, заяви Сидеров, но по-важното е да се разследва кой подклажда фитила на подобни екстремисти.
Изявленията на един от братята, че който не иска паметници на турски воини, е за разстрел, говори за екстремното мислене на създателя на "Мюсюлмански съюз". На кои точно воини искат да издигат паметници, тези нещастници, попита Сидеров, може би на воините на Сюлейман паша, които изклаха 40 000 българи по време на Руско-турската война в Старозагорско и Новозагорско, или може би на тези, които клаха в Батак жени и деца през 18767 година. На Османската империя няма защо да се издигат паметници по никакъв начин, защото те са символ на мракобесие, на антицивилизованост и на жестоко потисничество. Арогантните опити на подобни създатели на ислямистки организации трябва да бъдат пресечени категорично и за дълго време напред. Нужна е и промяна в законодателството, каза Сидеров, която да визира по-конкретно забраната за създаване на подобни организации, както и санкциите за проповядване на екстремизъм и ислямски фундаментализъм.

Меркел отново каза „не“ на членството на Турция в ЕС

Победата на канцлерката Ангела Меркел на парламентарните избори в Германия по всяка вероятност ще сложи край на надеждите на Турция за членство в Европейския съюз. Берлин заяви, че смята да подкрепи позицията на Франция и Италия срещу приемането на Турция в общността, съобщават световните информационни агенции. Християндемократическият съюз на Меркел и Свободната демократическа партия - либерали (СвДПЛ) са негативно настроени към присъединяването на мюсюлманската страна с население 71 милиона души към ЕС. ХДС е против членството на Турция по културни причини. Партията споделя мнението на голяма част от гражданите на ЕС, че страна с мюсюлмански и все по-засилващи се ислямистки традиции няма място в Европейската общност. Голяма част от предизборната кампания на преизбрания канцлер се основаваше точно на обещанието да се спре членството на Южната ни съседка в Съюза. От своя страна лидерът на свободните демократи Гидо Вестервеле, сочен като вероятен бъдещ външен министър на Германия, се опасява, че турската икономика е доста под европейските стандарти и това би било пречка за успешното й интегриране в ЕС, отбелязва изданието. Берлин също така се страхува, че членството на Анкара ще предизвика вълна от турски имигранти, като се има предвид, че в Германия живеят почти 3 милиона турци, много от които имат германско гражданство, посочва вестникът. Меркел предупреди по телефона турския премиер Реджеп Тайип Ердоган, че външната политика на Германия е в процес на преразглеждане. Първото изпитание в тази насока вероятно ще бъде срещата на ЕС през декември за обсъждане на ролята на Турция в обединението на Кипър, изтъква изданието.
Веднага след обявяването на изборните резултати в Германия, турската преса предупреди, че вратите за Турция в ЕС най-вероятно ще бъдат затворени. Присъединяването на най-голямата страна членка на ЕС към позицията на Никола Саркози и Силвио Берлускони слага край на надеждите на Анкара за подновяване на преговорите.

о много се радвам ако наистина така се развият нещата

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Лисабонският договор открива пътя на Турция към ЕС
Стефан Солаков


След референдума в Ирландия, стана ясно, че Лисабонският договор се превръща в реална величина за бъдещето на Европейския съюз. След окончателното му ратифициране ще започнат и сериозните реформи, чиято главна цел е превръщането на сегашната, предимно икономическа общност в един монолитен съюз с единно административно ръководство и обща външна политика. Новото бъдеще на Съюза ще предложи реални възможности на България, за да се почувства тя още по-равноправен и значим партньор в общото европейско семейство. Заедно с това обаче, на хоризонта се очертават и някои доста притеснителни ситуации, които могат да изправят нашата страна пред драматични изпитания, свързани с оцеляването и запазването на българската държавност.
Ратифицирането на Лисабонския договор открива пътя за разширяване на ЕС и е добра новина за страните, изпълнили "чакалнята" на Брюксел. След Хърватия, която е с най-големи шансове за скорошно членство, са се наредили няколко държави, чието евентуално приемане в ЕС би трябвало да тревожи или най-малкото да привлече още по-настойчиво вниманието на България. Три от тях - Македония, Сърбия и Турция - са наши гранични съседки, с които имаме редица спорни проблеми, за решаването на които не беше направено нищо през последните години. Сърбия често ни прави "сечено" по въпроса за правата и свободите на българското население в така наречените Западни покрайнини, а братята македонци "умрат" да ни псуват ката ден чрез националните си медии. В интерес на истината трябва да признаем, че самите ние - няколко български правителства от 10 ноември насам, както и често пъти некомпетентната пропагандна машина в лицето на нашите медии - допуснахме сериозни грешки в опита да наложим силово нашето приятелство и добросъседство на православните славянски страни, с които граничим.
Но докато отношенията с Македония и Сърбия са "малкия дявол", който помрачава надеждите за безпроблемно европейско партньорство, то очертаващото се приемане на Турция в редиците на ЕС, макар и в по-далечно бъдеще, е повод за сериозни размисли и тревоги, които още отсега трябва да вълнуват и активират управляващите политици в София.

Времето ще изтече неусетно, а държавното ръководство на Турция е впрегнало в кампанията за приемането в ЕС целият потенциал на своите богати възможности за лобиране пред централата в Брюксел. Всяка година Анкара отделя над 100 милиона долара за изнесени в Европа структури, които атакуват съзнанието на страните-членки с добре обмислена пропагандна кампания, предназначена да убеди Стария континент, че днешните турци не са онези варвари, които преди няколко века обсаждаха Виена и се готвеха да унищожат окончателно християнската цивилизация. Сълзливите телевизионни сериали, които нахлуха като потоп в нашите национални телевизии, заливат и европейските екрани, и се опитват да създадат новото, доста по-приемливо лице, на дебнещия в засада великотурски шовинизъм. Куриозен е фактът, че част от средствата за производство на пропагандната филмова продукция Турция получава по линия на европейски програми, поощряващи културния диалог между различните нации и религии. Нашите съседи се оказаха много по-окумуш (способни) в усвояването на европейските пари, отколкото техните колеги у нас, които гордо се тупат в гърдите с членството в ЕС, без да са способни да реализират финансовите ползи от участието в престижния европейски клуб.
"Сто хиляди изселници бяха изпратени от Анкара в България в навечерието на парламентарните избори. Близо 6 месеца турската държава осигуряваше запазване на работните места и платеният отпуск на тази внушителна човешка армия, която трябваше да легализира своето участие в изборите и да осигури внушително присъствие на ДПС в бъдещия български парламент. Заедно с останалите 100-ина хиляди гласа, получени в изборните секции в Турция и някои европейски страни, турската държава помогна на своята "пета колона" да разшири и укрепи влиянието си в смесените райони на България. През последните години там се наблюдава целенасочено изтласкване на българското етническо население и обособяването на компактна турска общност, която се подготвя да играе решаваща роля в бъдещото управление на страната". Тези думи, уважаеми читатели, не са част от анализите, които се появяват често по страниците на вестник "Атака" от четири години насам, а кратък откъс от интервю с Осман Октай, един от създателите и дългогодишен заместник-председател на ДПС - етническата партия, която осем години реално управляваше България. Само от тези няколко изречения става ясно какво ще се случи с нашата страна, ако в крайна сметка Турция успее да се докопа до членството в ЕС. На българо-турската граница вече загрява "резервния отпор" от няколко милиона бъдещи избиратели, които само за няколко години ще прегазят българската държавност и ще претопят нацията в един безкраен неоосмански сериал, който ще се окаже жестока реалност, а не телевизионна измислица.

Спасението българско се крие единствено в един стоманен избирателен закон, който завинаги да прекъсне пъпната връв между Анкара и турските мекерета у нас. Един закон, който ясно да покаже, че става въпрос за опазването на българската държава и на демократичната политическа система у нас, въпреки настойчивите мераци на анадолските нашественици. Така ще помогнем и на нашите партньори в ЕС, които още се колебаят и не винаги схващат напълно коварната политика на новите османци.

Анкара и нейният слугинаж започнаха масово зомбиране на обществото

Добре режисираната (и обилно платена) протурска кампания у нас заприличва на нещо средно между зомбиране и слугинско раболепие, съчетано с масова заблуда. Някои т. нар. национални вестници и телевизии се надпреварват по страниците и екраните си да ни занимават с биографиите и личния живот на актьорите от сериала "Перла" Сонгюл Йоден (Инджи) и Къвънч Татлъ (Мехмед). Поток от лигави и отчайващо елементарни хвалебствени съчинения, но с претенцията да бъдат литературна и кинокритика, се изсипва върху ловко манипулирания читател.
Пристигането на Йоден в София по покана на продуцентите на комерсиалното и не по-малко лигаво шоу "Дансинг старс" 2 разпали някаква инфантилна истерия. То не бяха автографи на летището, сладникави коментари, "интервюта" с невръстни деца и шумни реклами за участието на актрисата във въпросното шоу. Забележителен по своя цинизъм и откровена глупост бе разговорът на репортер от една уж национална телевизия с актрисата. "Защо сте тука, може би защото имаме обща история?", пита с размекнат глас негова милост. Така репортерът хвърли в публичното пространство поредната идиотска интерпретация на турското робство. След "османско присъствие", сега терминът стана и "обща история" - което пък напомня за не по-малко циничните и отвратително сервилни думи, изречени неотдавна от президента Георги Първанов пред форума "Алианс на цивилизациите" в Истанбул. В смисъл, че България и Турция имали "хилядолетна добра традиция в религиозното сътрудничество". За милионите избити, насилствено ислямизирани и потурчени българи държавният глава не каза нищо...
Гостенката от Анкара побърза и тя да внесе свой "принос" в историята като заяви, че ние сме братски народи и имаме обща култура. Пропусна само да цитира (явно от незнание) скандалната статия на проф. Тюрклер, отпечатана в лъскав сборник, посветен на 700-годишнината от създаването на Османската империя. Там, както преди време вестник "Атака" писа, гъмжи от също така идиотски заключения, че целият български фолклор - песните, танците, ритуалите, облеклата и народните приказки били заимствани и дословно преведени от ...турски източници.

Трябва да се признае: Анкара изигра добре своя ход у нас да разхубави образа си като подари на домораслите лапни-шарани и непоправими ибрикчии един куп телевизионни сериали, които са само една лъскава витрина за манипулиране на обществото и нямат нищо общо с реалния живот в югоизточната ни съседка. А в същото време тя несъмнено наля огромни суми в касите на някои медии, за да ги превърне в инструмент за дезинформация. В ефикасно средство за пропагандиране на нейните вселенски "успехи" в областта на демокрацията, човешките права и защитата на светските устои на страната.
Паралелно с това пропагандните ходове на Анкара на политическата шахматна дъска продължиха, преследвайки същите цели - да гримира образа на военно-полицейската държава, тласкана все по- упорито от ислямисткото правителство на Реджеп Ердоган към Шериата. Под натиска на Съединените щати и някои техни западноевропейски съюзници започнаха серия от совалки за възстановяване дипломатическите отношения между Турция и Армения, предизвикали масови протести в Ереван. Преди два дни външните министри на двете страни се срещнаха в Цюрих под зоркото наблюдение на американския държавен секретар Хилари Клинтън и Хавиер Солана - върховен представител на Европейския съюз по външната политика на общността. След спорове, отлагане на преговорите в последния момент, заради изненадващите маневри на турският министър Ахмед Давудоглу, бяха подписани два протокола, уреждащи дипломатическите отношения и сътрудничеството в отделни области. Представителят на Анкара, разбира се, ловко заобиколи темата за арменския геноцид.
Мощната пропагандна кампания на Турция за манипулиране на общественото мнение продължи и в Истанбул с конференцията на т. нар. Балкански политически клуб, създаден от печално известният бивш български президент Желю Желев - ревностен почитател на Високата порта. Там нашият доморасъл "политик" бе в компанията на хора като Аккан Сувер, съратник на покойния полк. Алпаслан Тюркеш, създател на неофашистката Партия на националистическото действие, чийто ударни групи станаха терористите от "Сивите вълци". Там "блестеше" и Догановият послушник Рамадан Аталай, който преди парламентарните избори на 5 юли заплашваше горските стражари и лесничейте в Пазарджишко с уволнение, ако не гласуват за сепаратистката му партия.

На форума Желев отприщил смехотворните си умозаключения и заявил, че Турция трябвало да влезе в ЕС много по-рано - защото била "икономически развита, с политическа демокрация и мост между два континента". После, губейки всякаква мярка, обвинил Германия и Франция в грандомания. Двете нарочени от него държави имали страшния грях да отхвърлят идеята за влизането на югоизточната ни съседка в общността като редовен член. След което направил следното "забележително" откритие: Никой не зачитал и не се съобразявал с лидерите на съюза, но това щяло да се промени, ако бъде приета Турция, без значение, че тя е ислямска държава...
Сега наблюдателите, които добре познават порядките и реалностите в Турция и нейната имперска политика спрямо съседните държави, основателно се питат: какво стои зад слугинското поведение на злополучните лобисти и новоизлюпени еничари - глупост, некомпетентност, многоцифрени суми, преведени в нечии банкови сметки? Може би всичко заедно - в тон с установените у нас "правила" от последните 20 години всяко национално предателство да се осребрява по съответния начин. Или да се награждава с ордени.